Artist Corner Към рубрика

Александра Рамирез



С ярки форми и цветове Александра Рамирез умее да предизвиква вниманието и да се открои със специфичен собствен стил - “смесица от много течения”, независимо дали рисува женска фигура или сомбреро. След като завършва Националната художествена академия в София, продължава да работи като илюстратор и художник както в традиционните, така и в дигиталните измерения на занаята и признава, че е повлияна едновременно от кубизма, графити, поп арт и теченията в дигиталната илюстрация и анимация. Използва масло, акрилни бои или спрейове, когато създава свои платна, стенописи, принтове или текстил. За по-близките си тя е “леко лудичка и доста  любвеобвилна”, а за всички останали - “абсолютен професионалист”, който на моменти дори е твърде студен. “Предполагам, че това е защитна реакция и огледало на качествата ми, когато се отнася за работна ангажираност”, казва тя и допълва, че  обожава “внезапност, неангажираност и познание на теченията в изкуството”.


Какво те отведе в Лондон и какво продължава да те държи там?
Отведе ме възможността за реализация, която получих. Тук, ако работиш здраво, ще бъдеш забелязан. Имах късмета да се запозная с невероятни артисти, достигнали до места, които все още ми предстои да преоткрия за себе си. Получих страхотна подкрепа от хора, които никога не съм срещала освен във виртуалното пространство и това ми помогна много да преодолея някои пропасти на личностно ниво и да намеря реализация на проекти, които не съм си представяла, че ще осъществя.



Кои са местата, на които можем да те открием там и в България?
В Лондон в момента всичко е затворено, но имам произведения на две места в Шордич в момента, които ще отворят през декември, ако всичко е по план. В България нямам изложени творби за момента, но съм отворена за покани и колаборации.

Какви типажи са твоите любимите градски герои?
Обичам живи, независими, пълни със своеобразност типажи, които откривам постоянно по улиците и в транспорта. Кварталът, в който живея, се води доста артистичен и едва ли не всеки втори тук се занимава с някаква креативна дейност: музика, танци, визуални изкуства, поезия, изобщо всичко. Обожавам мястото, където съм и нямам търпение да бъде отворено отново за живот. Всички са шарени, цветни, преливащи се, носят свой собствен ритъм и това е, което най-много уважавам във всеки човек, който срещна по пътя си.



Къде те отвеждат обикновено мислите, докато рисуваш?
Навсякъде. Да бъдеш и да не бъдеш. Ние усещаме всичко и отразяваме всичко. Това е част от битието ни. Попиваме като гъба или пък избираме да не правим и да е напук и наопаки, но винаги по нашему. Да бъдеш художник в пълния смисъл е един много осъзнат избор. Ти ще можеш да получиш всичко, което искаш, или нищо от него. Никога наполовина.

В илюстрациите ти често присъстват важни социални теми. Кои те вълнуват най-силно и може ли според теб изкуството да променя нагласите в едно общество?
Аз съм много социално ангажирана. Участвам постоянно с фондации като Choose Love, наблягайки на болезнени за обществото теми - пука ми за мигрантите, които бягат от война в търсене по-добър живот, за правата на жените и gender paygap, който е много по-чувствителен в страните на запад, за LGBTQI, които са постоянно дискриминирани за щяло и нещяло, за тези, които са с някакво увреждане, но имам адско впечатление колко много по-добре са третирани тук, отколкото в държави от Източна Европа. Има много за наваксване, много за учене и споделяне, но не всички са сходни да се отворят за гледна точка, различна от тяхната. Тук си длъжен да се съобразяваш, да уважаваш всеки.



Имаш поредица на тема движение. От какво е провокирана?
Обожавам да рисувам динамика, тя е част от живота ни. Ако няма движение , няма възход, няма нищо ново научено, няма реално нов живот. Това е едно постоянно търсене, шаване, пътуване на ментално и метафизично ниво към неща, които ти предстои да откриеш и научиш.


Имаш сякаш специално отношение към лицето - как си го обясняваш?
Моят почерк е големият нос. Винаги започвам един портрет от носа. Той е кривата, която определя движението на лицето и на цялото тяло, ако е изобразено. То е моята константа, с която започвам всяка промяна. Предполагам това ще остане във времето в някакъв период тъй като, ние сме създадение да се променяме, да учим и да еволюираме към нещо по-добро.



Кои са книгите или песните, които би искала да илюстрираш? Защо?
Обичам да рисувам по Лорка. Една моя приятелка от Валенсия ми подари сборник с негови стихове, който препрочитам и винаги нося със себе си. Обичам да чета каталунска поезия в оригинал - този език е магичен и ми носи енергия, която не мога да опиша с думи. За музиката - обожавам хип-хоп и техно, електроника. В момента съм забила на Salad Days и слушам Mac De Marco нон-стоп. Имам плейлисти, които редувам, така че не знам какво ще ми хрумне другия понеделник примерно. Малко хора знаят, но обожавам и опера. Бих се радвала да представя съвременната опера с моя визуален език както и хип-хоп, техно кавъри. Обичам да рисувам корици на книги също така.



Как се промени работата ти с идването на пандемията? На какво те научи тази трансформация в личен и професионален план?
Научи ме на много по-голяма дисциплина. В голям град като моя, ако нямаш дисциплина, няма да оцелееш. Сега имам шанса да ставам много по-рано и да стоя до много по-късно, фокусирана над това, което има истинско значение за мен като артист. В Лондон да имаш време е лукс. Тук от точка А до точка Б обикновено е минимум 30 минути до час с метро. За да се срещнеш с някого и въобще да му обърнеш внимание, е лукс. Сега, когато всички сме си вкъщи, има много по-голяма осъзнатост за това, което реално всички сме и искаме да бъдем. Много от нас получиха възможност да се развият в сферата си и да намерят време да натиснат, за да се получи.Аз опредилих своята посока, но и научих нови техники в анимацията, които не бих могла иначе. Намерих време да претегля
приоритетите си и да избера важните.

Александра Рамирез е онлайн на alexandraramirezarts.com и instagram.com/alexandraramirezarts






Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н