Artist Corner Към рубрика

Фолклор за всички

Кристиян Чалъков е художник-илюстратор от Пловдив, познат с работите си, в които комбинира елементи от балканския и славянския фолклор с поп и преди всичко – с куиър културата. Той взе участие в София Куиър Форум 2020 с виртуалната си изложба Queer as Folklore. Илюстрацията го привлича още от времето, когато не знае как се казва това изкуство и кой стои зад него. В нея той открива възможността да създава други светове и да отправя послания по най-минималистичния или най-пищния начин. Илюстрациите на Кристиян ще можем да видим от 1 до 30 юни в Rainbow Hub, като част от груповата изложба Show Me Your Colours, в която се включват Елисавета Въчева, Калоян Русинов, Петя Денева, Теодора Дончева – Теч и Ясен Згуровски. В нея всеки един от артистите отразява своята същност с един цвят от спектъра на дъгата. 

В “Инстаграм” пишете, че сте куиър артист и илюстратор. Защо избрахте да се определите по този начин и как се изразява това в произведенията Ви?

Това е най-краткият и ясен начин да заявя своята идентичност като човек и артист. Произведенията ми целят да разказват истории с персонажи, които комбинират традиция и съвремие по игрив и автентичен начин. Те са вдъхновени и насочени към ЛГБТИ+ общността, като се стремя да обхващат все повече страни от нея. Куиър посланията, които залагам в илюстрациите ми, понякога са закодирани, а друг път – напълно явни. Зависи каква е целта на творбата.

Ранните Ви работи сякаш са по-наративни и издържани предимно в черно и бяло. С промъкването на ЛГБТИ+ тематиката те стават по-плакатни и цветни...

Като графѝк, при мен черно-бялата техника винаги е била водеща. След време добавих червения цвят заради способността му да създава различни състояния. Като ученик бях силно впечатлен от методите на сюрреалистите, но днес по-скоро се вдъхновявам от магическия реализъм. В този стил бих определил и куиър персонажите ми във фолклорна среда. Ползвам техники, които чувствам автентични за мен. Неусетно се наложи един почерк, с който хората започнаха да ме разпознават, но продължавам да изпробвам и комбинирам нови форми и похвати. Цветовете намериха своето място с времето – покрай знамето на дъгата и вариациите му. Това влияние дойде и от репродукциите на стари соц плакати, които ремиксирах с куиър тематика през последните две години.

С онлайн изложбата си Queer as Folklore успяхте да обедините фолклористи, етнолози и патриоти, които единодушно я нарекоха гавра. Бихте ли разказали повече за този проект?

В статия за платформата Huge Христо Серафимов публикува мои илюстрации, чийто фокус беше, че може да си куиър човек, но и да си родолюбец, да обичаш фолклора ни. Това някак стигна до жълта медия, която осъди изкуството ми и го обяви за гавра, а мен – за “национален предател”. Тя пренебрегна напълно казаното от мен в оригиналната статия и потъпка както моя, така и труда на Христо. Това беше емоционален първи сблъсък с този тип обратна връзка, която провокира реч на омразата. Тогава ме притесни, но днес я виждам като полезно преживяване, което запозна доста хора от ЛГБТИ+ общността с мен и моето изкуство.

Какви изводи си направихте след тези реакции за съвременното българско общество?

Че в България още рецитираме слогани и заучени фрази от типа: традиционно семейство, патриархални ценности прочее. Създадох въпросните илюстрации, докато живеех в Германия и сякаш там носталгията към България прикри лошите страни на обществото ни, но тази реакция беше едно добро сверяване на часовника ми къде сме и колко работа ни чака в посока човешки права и промяна на обществените нагласи.

С какви предизвикателства се сблъскват ЛГБТИ+ хората в ежедневието си?

ЛГБТИ+ хората в България все още сме принудени да се борим с наложените стереотипи и предразсъдъци, които поставят под въпрос човечността ни и мястото ни в обществото. Все още трябва да се нагаждаме към норматива и да слагаме филтър на идентичността си. И все още се налага да поглеждаме често зад рамо...

Що се отнася до възгледите за сексуалността, каква е промяната, от която има нужда в България? Как виждате нещата след десет години?

Още робуваме на “какво ще кажат хората” и как ще бъдем възприети, ако някой от семейството ни е с различна сексуалност. Надеждата ми е в младото поколение – виждам колко са смели, а са бъдещите гласоподаватели. Те ще отрекат старите социални ограничения и ще отстояват едни нови възгледи.

Повече за работата на Кристиян Чалъков на instagram.com/kristian.chalakov


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н