Artist Corner Към рубрика

Joe Caslin и улиците на Ирландия



Джо Каслин е учител, работещ в Тюламор, отговорен за едни от най-обсъжданите и провокиращи мисъл творби на уличното изкуство, които някой някога е виждал по улиците на Ирландия. Роден е в Роскомън и освен учител е художник, илюстратор и активист. Неговите красиви мащабни рисунки, които инсталира върху големи стени и сгради, се целят право в някои от най-наболелите за ирландското общество теми. И обикновено уцелват право в сърцето. Малко преди лекцията му по време на форума на Melba Design Festivalна 9 ноември в НДК, “Виж!” разговаря с него.



Създавате големи публични арт проекти. Каква според вас е функцията на изкуството?
Вярвам, че функцията е да провокира, да отразява и да подсили една общност.


Стенописите традиционно са популярни след левите артисти, търсещи социална справедливост. Смятате ли, че Вие работите в същата посока?
Публичното изкуство се използва от всички спектри на структурираната власт от векове. Изкуството може да е едновременно оръжие и щит. Ирландия има много политическа и в някои случаи много брутална история, когато става дума за стенописи и онова, което те представят. В този смисъл се стремя да внеса съпричастност към многото социални теми, които изследвам. Ако защитата на емпатията ме причислява към лявото, то значи предполагам, съм десняк левичар.


Новият Ви проект се опитва да предизвика вниманието към зависимостите. Изкуството форма на пристрастяване ли е за Вас?
Проектът ми “Доброволците” (The Volunteers) се стреми да тласне лечението на наркозависимите от системата на наказателното правосъдие към подход, базиран върху здравето. Самото определение на зависимост е физически и психическо обвързано с дадена субстанция или действие. Изкуството за мен не е в сферата на тези конкретни зависимости, тъй като те влияят негативно върху човека и вредят на обществото. И все пак да наблюдавам и да създавам изкуство е фундаментално за съществуването ми.



Големи стенописи като Вашите обикновено изискват разрешение от властите (общини, университети и т.н.). Това включва ли артистичен компромис?
Попаднах на стара поговорка преди няколко години, в която има много смисъл в света на ирландското улично изкуство: “По-лесно е да поискаш прошка, отколкото да искаш разрешение.” Търсенето на позволение чрез формуляри за кандидатстване и препълнени онлайн платформи ограничава голяма част от художествената изява, когато онези, които взимат решения, често са сиви, лишени от каквото и да е артистично познание и наистина им липсва естетически блясък.


Защо избрахте колежа Тринити като локация за “Доброволците” (The Volunteers)?
Инсталирам мащабни рисунки, които са временни и не причиняват никакъв траен ефект върху фасадата на сградата, на която са инсталирани. Като такива, аз мога да използвам красиви сгради, които са от важно културно и архитектурно значение. Колежът “Тринити” е едно от архитектурните бижута на Дъблин. Това е място, на което съм имал късмета да работя три пъти през изминалите няколко години.


Има ли Ваша лична история, включена в проекта?
Всеки проект, с който се заема, дали ще е самоубийство, наркозависимост, икономическа маргинализация, брачно равенство, стигма в психическото здраве, директното осигуряване (ирландската бежанска система), институционалната власт наскоро, всички те се коренят в много лично преживяване. Работя само по теми, по които имам преживявания от първа ръка. Гласът и силата на рисунката са много по-въздействащи в резултат на това.


Разкажете ни малко повече за творческия процес и техническата страна?
Всеки отделен портрет е на личност от социалния проблем, който искам да осветя. Процесът на откриване на хора и създаването на достатъчно доверие тяхното лице да бъде върху сграда е дълъг процес, който понякога отнема до година и половина.Важно е за всяка от тези личности да се погрижа добре преди, по времена и след процеса. Щом рисунката е готова, работя с малък екип, за да я поставим внимателно върху избраната стена или сграда.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н