Artist Corner Към рубрика

Катерина Дубовик



Рисунките й са много специфични и по някакъв особен начин правят превод от езика на текста на езика на изображенията. Катерина Дубовик е родена и израства в Минск, но в момента работи като художник и илюстратор в Амстердам и можем да я определим като преводач на въображението. Обича "чистите форми и уверените линии", а най-голямото удоволствие в работата й е "да извива перспективата и да създава пространство". Експериментира с цветове в композицията, изследва задълбочено детайла и гледа на рисуването чрез форми, а не чрез линии. Основните й усилия са съсредоточени в детските книги, но отделя голямо внимание и на личните си арт проекти, а ако искате да имате илюстрациите й у дома, в офиса или да подарите на приятел, тя с радост ще ви ги изпрати с поръчка онлайн. Потърсихме я, за да сподели тънкостите в нейната професия и какви са онези вълшебни качества, които са необходими на един художник, за да разшифрова и преведе текста на визуален език.


На какво те научи тази професия?
Мисля, че се уча през цялото време. Всички книги са различни - различен стил, различни автори, различни времена, в които се развива действието. Не можеш да си позволиш да работиш по един и същи начин през цялото време, винаги трябва да търсиш нещо ново, поне за себе си. Обикновено започвам с промяната на техниката, а тя повлича със себе си и други промени. Освен това трябва да търсиш огромно количество информация за времето и мястото, с които трябва да работиш. Така понякога имам чувството, че сякаш нищо не съм учила. Единственото, в което съм сигурна, е, че се научих как да не се паникьосвам и да остана спокойна дори при екстремни обстоятелства, свързани с работата.



 
Какви са предизвикателствата, когато трябва да преведеш един текст на визуален език?
Предизвикателствата зависят от текста, с който работя. Някои текстове са много лесни за илюстриране - прочиташ ги и веднага виждаш картината (като „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол). Пак има проблеми, които трябва да разрешиш - композиция, дизайн на персонажите, техника и т.н., но тези неща ги има във всеки проект. Но някои текстове са различни (например „Питър Пан” от Сър Джеймс Матю Бари). Наистина няма за какво да се закачиш – развива се само някакво действие и ако се опиташ да илюстрираш това действие, всъщност все едно цитираш текста, което не е моят начин. Единствената възможност, която остава, е да се намери различен подход. Да откриеш какво точно искаш да направиш с даден текст отнема много време и още повече скицници. Точно този вид предизвикателства ми допадат най-много. 



 
Какъв трябва да е балансът между въображението на художника и текста на автора?
Художникът трябва да уважи текста на автора, а авторът трябва да разбере, че художникът не е просто средство за илюстриране на визията на автора за една история. Ако авторът описва своите герои, място или времеви период по някакъв начин, трябва да обърнеш внимание на това. Но това не значи, че трябва да се придържаш единствено към текста. Винаги има доста място за въображение. Свободен си да правиш каквото искаш, но илюстраторът трябва да знае как да обясни визията си и да я направи логична за себе си и за автора. В противен случай изображенията ще изглеждат пресилени и неестествени.



 
Как се създава корица на книга?
Корицата е отговорна задача, защото е първото нещо, което потенциалният купувач вижда. Тя трябва да привлече вниманието на клиента и да го заинтригува. Тя трябва да намеква за съдържанието на книгата, но от друга страна – не по твърде очевиден и банален начин. Процесът на създаване на корицата обикновено започва със скици. Правя скици на 3 до 5 идеи за предна и задна корица и след това ги показвам на автора и на издателството. Опитвам се да
да направя идеята и композицията ясни за тях на този първи етап на работата. Когато скицата е избрана, започвам да работя със самата илюстрация. След това се фокусирам върху типографията на предната корица. При някои издателски къщи трябва сам да си свършиш цялата работа, но с други клиенти работният процес може да е съвсем различен и сътрудничеството с дизайнери и арт директори обикновено е много полезно. Те предлагат своите идеи и споделяме отговорността, което е много хубаво и „здравословно“ според мен. Така че това може да бъде истинска екипна работа, в която да се учите, хората да се вслушват във вас и обратното.


 


Коя е историята, която винаги си искала да илюстрираш?
Не мисля, че мога да избера такава история - има толкова много автори и истории, които наистина харесвам. Мисля, че бих искала да илюстрирам моя собствена история и да направя книга с картини от това. Струва ми се, че ще бъде ново и много интересно преживяване.
 
Имаш ли любими герои от книгите, които си илюстрирала?
Харесвам всичките си герои. За мен те са като живи. Ако трябваше обаче да избера любимите си, това щеше да е Алиса от "Алиса в Огледалния свят" на Луис Карол и капитан Хук от „Питър Пан“ на Джеймс Матю Бари. Обичам моята Алиса, защото за мен тя съчетава любопитство, детска прямост и привлекателност. За мен тя е като дете. А капитан Хук харесам най-много може би, защото наистина му съчувствам. Той е много сложен персонаж, както и цялата история за Питър Пан. Опитах се да покажа, че колкото и да е отрицателен героят му, той заслужава нашето съчувствие. Вярвам, че сър Джеймс Матю Бари също нямаше да има нищо против това.


 
Коя е първата книга от твоето детство, чиито илюстрации никога няма да забравиш?
Все още имам тази книга. Това е беларуската народна приказка "Синът на вдовицата" с илюстрации на Валерий Слаук. Обичам илюстрациите му - те са много детайлни, рисувани с мастило, със забавни герои. Подходът му към темата на народната приказка е уникален и много свеж. Като дете обожавах тази книга и сега той е един от любимите ми художници.
 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н