Artist Corner Към рубрика

МИРА МИРОСЛАВОВА



“Когато бях малка, имах страх, че ще порасна и ще се превърна в някой от героите от “Малкия принц” - човек, който е изгубил детското в себе си", казва илюстраторката на детски книги Мила Мирославова. Именно рисуването, книгите и преподаването на деца в учебния център Bright Minds, на който е съосновател, успяват да ѝ помогнат това да не се случи. Споделя още, че детето в нея продължава да има пръст във всичко, което прави, мисли и решава. Затова и редовно го води на пътешествия, кара го да се смее, да танцува и да си пее заедно с нея. То често се изказва по въпроси, касаещи желирани бонбони и имат спорове с него да не прекалява. На 22 години Мира вече има зад гърба си страхотен дебют като илюстратор на една от новите ни любими книги “Принцесешки истории и други необикновени истории” на Катя Антонова и издателство "Рибка", а в момента работи по няколко нови проекта. Скоро ще можем да видим готов един от тях - илюстрирано от Мира издание на един от любимците ѝ Рей Бредбъри за издателство “БГкнига”.


Първата илюстрация за новата ни детска книжка с БГкнига

Кое е най-ценното качество за един художник?
За абсолютно всеки човек, който би искал да стане професионалист в нещо, най-съществено е да бъде постоянен. Трябва да инвестираш от най-скъпия си ресурс -  времето, за да получиш после нещо също толкова скъпо в замяна. Доста важно е и да не се страхуваш: от мнението на околните, от това да се учиш на нови неща, да експериментираш, да се бориш за това, което обичаш да правиш. Страхът е враг и трябва да се преборим с него, колкото се може по-рано. 
 
Когато работиш по нова книга, откъде започваш? 
Да илюстрираш книжка е като да снимаш филм в главата си и после да го нарисуваш. Всичко е на лентата и ти избираш най-интересния момент, който искаш да покажеш с илюстрация. Затова за мен е от огромно значение целият текст да е пред мен и да се запозная с него добре. Искам да вляза в историята, да си представя какво виждат героите и да чувствам това, което те чувстват. След това правя малки скици на онези интересни моменти, за да ги видя заедно. И започвам работа. 


„Принцесешки истории и други необикновени случки“, издателство “Рибка”

 
Визуалната култура сякаш не е приоритет в образователната ни система. Как можем да променим това?
В действителност наистина не се отдава такова значение на визуалната култура на децата.В работата ми като преподавател редовно се сблъскам и се боря с това. 
Визулната култура е тясно свързана с културата като цяло. А тя се гради от самото начало. За да могат децата да имат висока култура, родителите трябва сериозно да наблегнат още от ранна възраст, върху това какво децата гледат, слушат и четат. 
А те гледат, слушат и четат предимни дигитално. Интернет позволява достъп до изключително много информация. Не всичко там е полезно - за всички, не само за децата. И трябва да се научат как да подбират това, което е ценно от това, което не е. Хубаво е да можем да използваме по позитивен начин това, че разполагаме с всичката тази информация. 
Смятам, че ако искаме децата да имат добре изградена визуална култура, трябва да бъдат запознати по интересен начин с кино, рисуване, фотография. Те не са глупави и ако искаме да ги образоваме, не бива да се случва самоцелно, без идея. С децата, с които работя, правим разнообразни интересни проекти, свързани с рисуване, илюстрации и фотография. От това да напишат и илюстрират приказка или комикс - до измисляне на цял свят и митология. Което включва и знанията по история, които децата имат и търсене из интернет за допълнителна информация. По този начин децата се сблъскват с много автори на рисунки и литература, които са им интересни и се чувстват отговорни да създават нещо също толкова наситено и интересно. 
В училище е хубаво да ги запознаят с изкуството на много класически и модерни автори. С това как те са започнали, интересни факти около техния живот или работа. И после да обсъдят как това има значение върху нас. Какво в работата на автора им харесва. Редно е да се запознаят и с изкуството на различните народи. Те са изключително разнообразни и интересни и свързани с историята. Хубаво е да подтикнат децата да мислят, когато създават нещо и да го правят от сърце, защото те обичат това. Да се изразяват и да разкажат история. Нашата роля е да им покажем как това може да се случи технически, да им предложим различни примери за това. 



Кои са добрите примери за детска литература и илюстрация в последните години от света и у нас? 
Усеща се, че нещата се развиват и се появяват много нови и красиви неща навсякъде по света, което много радва библиотеката ми и мен, защото рафтовете се пълнят все повече. 
В България има много добри илюстратори, които си партнират със също толкова добри автори и се получват много разнообразни и интересни комбинации.
Моите любими илюстратори, които са работили върху детски книги, никак не са малко. Изключително много се възхищавам на работата на Пенко Гелев, Ясен Гюзелев, Ясен Григоров, Калина Мухова, Нели Друмева, Мила Янева-Табакова... Извън България, книжките на Felicita Sala, Emily Hughes, Teagan White, а и много други, са страхотни. 


 
Любимите ти илюстрации от детството, които те промениха завинаги?
Когато бях малка, изпитвах огромна радост от илюстрациите на "Гаргантюа и Пантагрюел" на Франсоа Рабле, нарисувани от Дюре.  Обожавах Пипи и Малкият Мук. Изключително семпли, но със страхотен дух и жизненост. 
Възпитана съм с много класически автори и определено това е оставило огромен отпечатък върху мен и работата ми. Родителите ми имат страхотен вкус за литература и съм им много благодарна, че подбираха нещата, с които аз се научих да чета. Първата сериозна книга, която прочетох, беше Дон Кихот, когато бях на 9 и помня, че илюстрацията на корицата беше това, което ме впечатли и причината да я започна. Впоследствие, четейки я, открих, че далеч не е само картинката това, което прави едно произведение страхотно.
 
Приказният герой, на когото искаше да приличаш като малка...
Пипи! Или Умницата Грета на Братя Грим. Харесвах това, че са много жизнени, борбени, умни и смели. Всяка героиня, която правеше пакости и ползваше ум, за да избяга от последствията, се превръщаше в моя любимка и идол. 


 
А приказният герой, на когото искаш да приличаш сега?
Същите. Вярвам, че ценностите не се променят драстично с времето. Винаги ще искам да съм като Пипи. 
 
Какво би казала на детето Мира, ако можеше да се върнеш назад във времето?
Че всичко ще бъде наред и да не спира да мечтае. Все още си го казвам всеки ден. Като малка винаги имах усещането, че всичко зависи от мен и всичко е в моите ръце. Бях доста по-мъдра тогава, отколкото сега. Бих искала да слушам детето Мира повече, отколкото да му говоря. 
 
Казваш, че горите са твоето място на вдъхновение. Как изглежда твоята въображаема гора и кой я обитава?
С много лабиринти и светулки. Представям си я в наситени цветове, с говорещи животни, кладенци, малки къщички, великани. Съгласувана с Гилермо дел Торо.


 
Като дете мечтаеше...
Мечтаех да мога да рисувам хубаво. Мечтаех да мога да летя. Да са щастливи близките ми. Мечтаех за много прости и естествени неща.
 
А сега мечтаеш за...
Да съм здрава, да сме щастливи. Мечтая и да мога да рисувам хубаво и да мога да летя. Мечтая да мога да живея в един по-спокоен свят, който употребява по-малко пластмаса. От всякакъв тип пластмаса и в смисъла на "Fake Plastic Trees" на Radiohead. 


 
В мислите си винаги пътуваш към...
Бъдещето. Какво бих искала да направя и да кажа. Какво искам да променя. 
 
Мястото, което те кара отново да се чувстваш на 7?
Горите на Рила. Обичам да се катеря по дърветата, по планините. Това е много естествено за мен. 
А и винаги, когато чета нова или стара детска книжка, се чувствам сякаш съм отново дете. Опитвам се да я възприема така. Да вляза в нея, да се изгубя и да я преживея по детски.  


instagram.com/miramiroslavova
behance.net/miramiroslavova
facebook.com/miramiroslavovaa

 





Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н