Artist Corner Към рубрика

НеВидимите герои на Ива Сашева



Първата си самостоятелна изложба Ива Сашева прави, когато е едва на 13 години. Това проправя пътя след това на още няколко солови и групови изложби в Европа и Америка. Така с времето, постепенно и съвсем естествено, Ива се превръща в майстор на изящните изкуства, защото се изявява още като скулптор, автор и илюстратор на няколко публикувани книги, сред които „6 истории”, „Язовецът и самотният дъб” и „Необичани играчки”, част от каталога на семейното им издателство с Николай Грозни - "Бегемот" (www.begemotbooks.com). Освен това като художник има зад гърба си участие в повече от 25 игрални филма, а отделно работи съвместно и с други автори по създаването на няколко графични новели, романи и множество детски книги за издателства от цял свят. През декември публикува третата си книга “НеВидими герои“, чиято премиера е съчетана с изложба. Ще можем да я разгледаме до 15 януари в зелената къща на SOHO. 

Ти си едновременно художник, автор, илюстратор на книги и скулптор. Къде се чувстваш най-уверена?
За радост, никъде достатъчно и това ми дава възможност за развитие. Мисля, че увереността създава комфорт, а в комфорта не се създава изкуство. Разбира се, важно е доброто познаване на техники и художествени материали, за да можеш по-добре да изразиш идеите си.

Какви истории най-често те вдъхновяват?
Историите, с които можеш да порастнеш и да остарееш. Истории, в които можеш да се скриеш или да те разкрият, с които можеш да останеш насаме, и тези, които нямаш търпение да споделиш, когато откриеш за себе си.

 

Коя е любимата ти част в работата по илюстриране на книги?
Изпълнението е удоволствие, защото имам яснота какво искам да постигна, независимо дали правя промени междувременно. Затова пък началото, когато взимам всички важни решения за композицията на илюстрациите, взаимодействието им с текста и образите на героите, изисква най-голяма концентрация. Най-съкровената част от процеса, разбира се, е моментът на изгубване в приказния свят на моите герои.

Как съчетаваш личните си проекти с работата дистанционно за комерсиални клиенти в САЩ.

Работата ми с комерсиални клиенти е свързана с визуализация на идеи. Това правя и в личната си работа с огромна разлика в стила и вида на идеите. Пренастройването, излизането от комерсиалния свят и влизането в света на фантазията изисква повече енергия и това понякога може да забави личната ми работа, но аз съм винаги щастлива,когато рисувам.

 

Защо реши да създадеш собствено независимо издателство със своето семейство?
Издаването чрез “Бегемот” ни осигурява повече независимост и контрол върху книгите. Засега всичките ни издания са финансирани с лични средства, но това само добавя към уникалността на нашите книги, тъй като не ни се налага да правим компромиси с комерсиална цел. Надявам се да устоим така по-дълго и книгите ни да намерят своята най-вярна аудитория.

Смяташ ли, че някои класически изображения, закотвени в главите на читателите, не трябва да бъдат променяни или по-скоро трябва да е обратното?
Смятам, че всеки автор има правото да интерпретира реалността спрямо своето усещане и чувствителност. Това, което е водещо за мен, когато рисувам или когато гледам чужди творби, е дали това е свят, в който искам да отида и да остана. Понякога една “класическа” перфектно нарисувана творба може да е всъщност толкова самодостатъчна, че пътят на зрителя към света, който тя представя, да се окаже напълно затворен. Не остава място за въображение и зрителят се превръща в консуматор, вместо в съучастник.



Какво мислиш за израза "Не съди за книгата по корицата"?
Брилянтен текст може да потъне завинаги в небитието заради една неугледна и невзрачна корица. От друга страна, атрактивната корица може да доведе до разочарование от едно безмислено съдържание. Ако външността е мярката, по която съдим, по-често ще сбъркаме. Това е и част от идеята на “Необичани играчки”.


Кои са героите от твоите книги и приличат ли по нещо на теб самата?
Иска ми се да вярвам, че героите на моите книги са индивидуалисти, единствени по рода си и ексцентрици, но и същевременно, че техните радости и неволи са общоприсъщи. Техните качества не са ми чужди. Може би съм всички мои герои и нито един от тях.


Сякаш са отдалечени от тълпите, от заобикалящия ги свят. Ти самата обичаш ли усамотението и пречи ли или повече помага на работата?
Бях доста малка, когато намерих една книга без корица, изхвърлена в задния двор на един изоставен техникум. Беше “Къща от нарове” на Оскар Уайлд, издадена може би в първите години на XX век. Цитирам думите, които преобразиха живота ми тогава, и които продължават да ме дефинират до днес: “...но по-често той биваше сам, чувствайки по някакъв начин остър инстинкт, който беше почти предчувствие, че тайните на изкуството се изучават най-добре в уединение и че Красотата, подобно на Мъдростта, обича самотния поклонник.”


Кои са "невидимите герои" около теб?
Познавам един господин с червен нос и смешни мустаци. Оказа се, че в кухнята за бедни той бил готвачът. Познавам също една невзрачна жена, която ежедневно се грижи за самотни деца. Познавам дете, което вчера даде обяда си на улично коте. Познавам един баща, който работи на три смени, за да могат децата му да порастнат засмени. Всички бели страници няма да стигнат да се опишат техните истории.

Има ли настроението цвят и какъв цвят е твоето в момента? 

Мисля, че живея в дъга от цветове и настроения.

 

Мечтата, която продължаваш да преследваш?
Мечтая за спокойствие и време за съзерцание.

Вижте повече на:

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н