OPEN CALL BACK: АЛЕKСАНДЪР СТАНИШЕВ
Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим.
Аз имам щастието тази изолация да се случва в правилния момент от живота ми. Преди година бях в тежка депресия и в почти пълна изолация три месеца и не излизах почти от вкъщи. Т.е. аз това вече съм го преживял по някакъв начин.
Справям се с търсене на позитивното и опитвайки се всеки ден да върша нещо смислено за себе си. Мога много клишета да кажа тук и всичките ще са верни: да се радваш на малките неща, да откриваш удоволствие в забравени дейности: писане, рисуване, слушане на музика, четене, спортуване, гледане на филми, учене, все неща, за които досега уж “нямаше време”. Е, сега време има. Приятелите и близките, комуникацията и общуването не трябва да спират също. И се опитвам да намаля интернета, защото осъзнавам, че доста започва да ми вреди, особено Фейсбук.
Тук ще си позволя да дам и един съвет: ако някой започне да се чувства по-тревожен и подтиснат, за по-дълго време - нека потърси помощ! Да, може да си кажеш: "Е, то това е заради ситуацията, ще се оправя и сам. Но от опит знам колко коварно нещо е депресията и тревожността и как неусетно те обзема, докато в един момент просто не можеш да станеш от леглото 16 часа. Трябва да се действа навреме и мен лично психотерапията, хапчетата и медитацията ме изкараха от това състояние.
Следобедна разходка в София под карантина. 05.04.2020, фотограф: Александър Станишев
ВДЪХНОВЕНИЕТО И ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ
Всичко ме вдъхновява в момента. Най-вече се вдъхновявам от това, че най-накрая се научих криво-ляво да се фокусирам и да правя само едно нещо в продължение на часове (добре де, 30-40 мин). Фокусът ме вдъхновява: да чуеш цяла лекция, да прочетеш цяла книга, да изгледаш цял сериал. Преди, малко или много всичко беше повече на парче, малко от това, малко от онова…
А добрият пример съм си аз в момента. Чувствам се много по-добре, отколкото в последните няколко години, защото всеки ден преборвам някакви вътрешни проблеми. Всеки ден е борба, но като цяло засега я печеля.
ОТКРИТИЯТА
Интересно ми е как, поставени в крайна ситуация, хората започват да мислят само в крайности. Изумява ме как изведнъж всичко става черно-бяло. Няма баланс на гледни точки, ами има едно постоянно противопоставяне. И ако някой мисли малко по-различно от нас, автоматично става враг.
Следобедна разходка в София под карантина. 05.04.2020, фотограф: Александър Станишев
ВРЕМЕ ЗА ИЗКУСТВО
Аз пак да си кажа, ако не е станало ясно: време и преди имах, ама нямах фокус. Сега намерих време обаче да измия чиниите и да си направя спагети. Следваща стъпка е прахосмукачката.
ЛИПСИТЕ
Безгрижното общуване на живо. И работата.
Фотограф: Александър Станишев
МЕЧТАТА
Да отида да заснема нещо хубаво.
СВЕТЪТ БЕЗ КОРОНАВИРУС
Представям си го като чувството след буря: страшното е минало, грейва слънце, въздухът е чист, идват ти сили. Да, клише е, но се надявам след страшното да дойде по-хубавото.
--------------------------
Become a Patron!
Календар
Статии