Artist Corner Към рубрика

OPEN CALL BACK: КОНСТАНТИН КОСТОВ


Current state, Konstantin Kostov, 2014, acrylic on canvas, 170x190cm

Константин Костов
e художник и един от авторите, които първи се включиха в творческото предизвикателство на "Виж!". Ракурсът, през който поглежда на случващото се, е предзнаменованието: п
рез 2014 участва със серия картини във форума "Национални есенни изложби, Пловдив 2014" с куратор проф. Галина Лардева, а името, поставено на ежегодните изложби, е "Отстранени системи". Серията картини, които представя в изложбата, са посветени на Париж, но това е един Париж, изпразнен от присъствието на хората. Тогава все още не може да си представи, че картините му ще бъдат пророчески и какво е наистина да видиш света без човешко присъствие.
Картините му внушават тази липса чрез остатъка на следите: архитектура, артефакти, графити по стените, обекти, състояния. Днес от форуми и официални новини успява да види фотографии и кадри на големите мегаполиси по света, изцяло изоставени от човешкото присъствие, попадна на такива кадри и от пустия Париж и остава потресен, защото припознава своите картини, но вече като реалност. 

Как се справяте с изолацията? Какво са вашите ритуали, които ви помагат в тази особена за всички ситуация? 

Както всеки човек: събуждам се, изпивам сутрешното си кафе и разглеждам новите онлай платформи на всички световни музеи, галерии, издания за изкуство, които бяха принудени да продължат дейността си виртуално и да ни допуснат до своите колекции и постижения, за да ни подканят да си останем вкъщи. Тук е моментът да благодаря на всички, които ни дадоха възможност безвъзмездно да се възползваме от техния дългогодишен труд. Много от „ритуалите“ ми са да не спирам да си повтарям, че всичко, което сме направили, няма да бъде обезценено и превърнато в основен ентъртеймънт за всеки, който има нуждата да притежава „ненужното“. Като преподавател в Национална художествена академия един от новите ми „ритуали“ е да се срещам онлайн със своите студенти и смело да продължим дейността си с инструментите на дистанционно обучение и да останем с вдъхновение в извънредно положение.


I didn't have 10 euros, Konstantin Kostov, 2014, acrylic on canvas, 170x210cm
 

Какво ви вдъхновява в такъв момент? Кои са добрите примери, от които черпите сила?
Художникът Дейвид Хокни изпрати послания със своите нови картини: „Не забравяйте, че те не могат да отменят пролетта.“ Това трогателно и положително послание на пролетни сюжети в картините му той изпраща от сегашното му положение на цялостно изолиране в Нормандия. После се запознах с новата серия картини на Деймиън Хърст с вишневи цъфнали дървета, които самият той описва с ирония като „лоши версии на Хокни“. В едно от интервютата с него, на въпроса „Защо рисува вишневи дървета?“, той разказва: пръвоначално в картините си е рисувал само стъблата, но те са му изглеждали прекалено мъртви, затова решава да ги върне към живот и да им добави цветовете. Интересно, че с това се връща в спомените си как неговата майка е рисувала вишневи дървета, когато е бил малък, а той тогава само е изяждал боите. За пореден път си дадох сметка за простичките неща, които претворява великото изкуство.
 
Интересните неща, които открихте за себе си и за околните, откакто сте отделени? 
След като се наложи на хората да им бъде препоръчано, а в последствие изискано от тях да бъдат блокирани, за себе си забелязах едно връщане към човечността. Хората получиха време, което да прекарат със себе си и това възвърна хуманното измерение. Необходимостта да обърнеш внимание на другия, да си помагаме, да не забравяш колко ценно е да завържеш небрежен разговор на опашка в магазина, да се пошегуваш със страховете си и да споделиш притесненията си, а отсреща да има разбиране. Да оцениш малките неща, които си забравил в забързаното си ежедневие. За съжаление осъзнавам последствията, че сега спечеленото време ще бъде платено с цената на още по-голямо забързване, което ще е изпитание именно на тези човешки измерения.
От друга страна станахме свидетели на потресаващите случаи на непровокирана агресия и озлобяване – хора ритат други, защото се разхождат, други мразят тези, които се нуждаят от нещо и смятат, че са незаслужили. Явно всяка криза на отделеност ще накара истинската пирода на всеки да се прояви. Надявам се да са повече хората, които ще преоткрият доброто в себе си.


Never ending story, Konstantin Kostov, 190x170 acrylic on canvas, 2014, Estranged Systems
 

Няколко книги, филми, сериали или друг вид изкуство, за които най-накрая успяхте да отделите време? 
Мисля, че никога няма да ми стигне времето за всички неща, на които искам да обърна внимание. За момента успях да се насладя на последния роман на Мишел Уелбек – „Серотонин“, който препоръчвам горещо. Успях да се върна и към други любими книги от личната ми библиотека като романа „Събота“ на Иън Макюън, „Отбой в полунощ“ на Уилям Уортън, „Черният обелиск“ от Ерих Мария Ремарк и др.
 
Кое най-много ви липсва? 
Ателието, любимите хора и живият контакт, както и преживяване на изкуството.


EXTENDED ENVIRONMENT, THE FURY 2, 210X170cm, 2015
 

Кое е първото нещо, което мечтаете да направите, когато един ден всичко това е вече минало? 
Да продължа подготовката и реализацията на предстоящата си изложба, която бях планирал да покажа през месец май. Надявам се всичко, което ще се наложи да преживеем след края на кризата, да премине бързо, макар и бурно, и да даде възможност на естествените процеси да възвърнат своя ритъм. 
 
Как си представяте света, който един ден ще се събуди без коронавирус?
Надявам се светът да се събуди от съня, в който приема себе си за некрехък и неуязвим.



 
 

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н