Artist Corner Към рубрика

OPEN CALL BACK: МАРИАНА СЪРБОВА



Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим. 


Мариана Сърбова е архитект, художник, фотограф - в този случай между тях има по-скоро знак за равенство, вместо за надмощие. Познаваме я покрай страхотните ѝ проекти като част от архитектурното студио Motto и артистичните ѝ проекти и изложби, които понякога директно, а понякога съвсем деликатно се въртят около морето. 


Пространството помежду ни

Как се справяте с изолацията? Каквиса вашите ритуали, които Ви помагат в тази особена за всички ситуация?
Работя от вкъщи, но това не е нещо ново за мен. Аз се чувствам добре у дома и се старая да си намирам малки радости и разнообразие в ежедневието. В крайна сметка, всичко е примесено с текущите ми работни задължения, така че всъщност свободното време не е чак толкова много. Хубавото в случая е, че времето ми по този начин е по-гъвкаво и остава и за дейности, които преди непрекъснато отлагах. За мен рисуването беше и продължава да е нещото, което ме крепи и ми дава усещането за нещо вълнуващо, вълшебно, някакво сладко безвремие. Говорейки за ритуали, опитах се да го превърна в нещо такова за мен, като поканих приятели във ФБ да ми изпращат текстове, които да илюстрирам. Този обмен толкова много ме вдъхнови и зарадва, че дори не усетих голямата тежест на „изолацията“. Благодарна съм за това!

Какво ви вдъхновява в такъв момент? Кои са добрите примери, от които черпите сила?
Изкуството и чувството за хумор. Хубаво е да виждаш хора, които с идеите и действията си се стараят да направят своя, а и на останалите живот в момента по-приятен, забавен, смислен, въпреки ограниченията. Много хора и организации предоставят труда или творчеството си. А това е шанс да се видят прекрасни неща! Изкуството е онова, което лично на мен ми дава сила, опора и смисъл, вдъхновение. За мен то идва от най-различни места.. в момента особено от думите, спомените за места, преживявания, пътешествия, от ежедневието с любим човек с всичките малки ежедневни неща. Дори от самото ограничение. Интересно ми е да експериментирам с техники и идеи и съм се оставила на вълната да ги оформи постепенно..



Интересните неща, които открихте за себе си и за околните, откакто сте отделени?
Че една такава ситуация може да е филтър за важните неща – материални и нематериални. Нещо като изследване на границите ни, дори на същността ни. Забелязах, че много трудно е да направиш планове в такава ситуация, а това е нещо, на което до голяма степен сме свикнали да крепим живота си. Е, явно и без ясни планове можем да поживеем известно време...

Няколко книги, филми, сериали или друг вид изкуство, за които най-накрая успяхте да отделите време?„Граница“ на Капка Касабова много ми хареса и ми беше като пътеводител в момент, в който не може да се пътешества. Най-накрая гледах „On body and soul” и „Новият папа“. „Четирите годишни времена“, анимирани от четирима различни аниматори, вкл. Теодор Ушев, на което изпуснах премиерата и се радвам, че успях да го гледам сега. „Апокриф“ на Сфумато. „Айнщайн на плажа“. Напоследък доста гледаме разни докуменални и космически поредици, които ми създават чувството, че човечеството много трудно учи уроци. „Теория за големия взрив“ и „Приятели“ са като малки котви. Обожавам чувството им за хумор и винаги са в състояние да повдигнат настоението ми. Музиката зависи от момента, но най-често напоследък (всъщност не само напоследък) слушам Ануар Брахем, Елла, Еди Ведър,Теодоси Спасов (има един концерт с Мину Синелу, който е уникален!). Явно в момента имам нужда от музика, която създава усещане за пространство и те качва на крилете си. 

Кое най-много Ви липсва?
Разходките сред природата, пътуването, срещите с приятели и близки. Спортът навън... Чувството, че можеш да отидеш където искаш. Като цяло свободата и безгрижието в общуването между хората.



Кое е първото нещо, което мечтаете да направите, когато един ден всичко това е вече минало?
Да се метна на колелото и директно към плажа. Там вече вятърът ще покаже. Да се видя с близките си. Да отидем на планина. Да се съберем с прителите ни по нашите си любими места, по нашия си начин...
В този дух – природа, движение и любими хора. 

Как си представяте света, който един ден ще се събуди без коронавирус?
Иска ми се кризата да е причина за преосмисляне, отърсване от вредни и излишни навици на всички нива (не само за личностите, но и за обществата), премахване на маските, по-интуитивен подход към живота, изкристализиране на истинските и важни неща, регулиране на ритъма на живот и работа. От друга страна, имам чувството, че обществото много скоро ще тръгне да си наваксва изпуснатото, в добрия и в лошия смисъл. Въпросът е дали ще е по-щадящо спрямо природата, дали ще опита да укроти консуматорските си навици, дали ще оцени ролята на културата, изкуството, науката и образованието, значението на всяка една личност, дали хората и държавите ще разберат, че живеем в един общ, споделен, взаимосвързан свят. Ефектът на пеперудата за пореден път доказа своята сила. В книгата, която чета, вчера срещнах нещо доста тематично:

„Хората се нуждаят от време, за да се справят с настоящото „сега“, преди то да избяга и
да се превърне в „тогава“. А онова, от което най-вече се нуждаят, е да не се случва
нищо особено.“
(„Нация“, Тери Пратчет)





-------------------------



Become a Patron!










Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н