Artist Corner Към рубрика

OPEN CALL BACK: СОФИЯ ПОПЙОРДАНОВА

Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим. 

София Попйорданова
е художник в сферата на графичния дизайн, илюстрацията и оформлението на книги. През последните месеци работи по дипломната си работа към магистърска програма "Илюстрация" в НХА, а извън Академията обича да поема проекти, които я докосват. Такива са някои от последните книги на издателство "Нике", за всяко от които силно се вълнува като ценител на творчеството на Радичков.


 

ИЗОЛАЦИЯТА 

За мен изолацията не промени особено ежедневието ми. Работата ми никога не е изисквала много повече пространство от един скицник и лаптоп. Винаги съм обичала да се скривам вкъщи при любимите си уютни местенца, наблюдавайки света отстрани. През тези дни започнах всяка вечер да рисувам това, което се вижда от балкончетата на другите. Може би с идеята да подтикна хората да се загледат по един по-друг, красив начин в това, което ни е позволено да виждаме...  А може би и за да се разходя "у тях" и да изследвам тяхното местенце.

 

ВДЪХНОВЕНИЕТО

Вдъхновяват ме малките незабележими моменти. Красиви вибрации и звуци...  Напоследък силно ме зареждат невероятните изпълнения на Паша Христова, Оркестър София, мелодичността от пръстите на Hania Rani.


 

ОТКРИТИЯТА

За мен си открих необятния свят на цветните моливи... А извън моя свят усещам как хората намират начини да видят и хубавото в изолацията и да я превърнат в приятно и смислено прекарване на времето у дома и да си помагат по един или друг начин. 

 

НА ЧЕТИРИ ОЧИ С ИЗКУСТВОТО

От известно време на рафтчето ми стоеше Алесандро Барико - "Мистър Гуин" и "Три пъти на разсъмване". С тях двете започна "изолацията" ми по един доста вдъхновяващ и мечтателен начин. Препоръчвам силно и книгата на Тарковски "Уловеното време". Но може би човек би вникнал по-дълбоко в нея след като изгледа филмите му. 

 


ЛИПСИТЕ

Спокойствието в очите на хората. 

 

МЕЧТИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН

Да мога да се движа свободно по разни диви места извън София. 

 

СВЕТЪТ, В КОЙТО ЩЕ СЕ СЪБУДИМ

По-смирен, бавно пристъпващ към искрените мечти, към нещата, които осмислят истински живота. А може би само така си мечтая да го видя. 



Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н