OPEN CALL BACK: ВЯРА БОЯДЖИЕВА

Изолирането ни отвори очите за много от нещата, за които сякаш сме били слепи досега. Сякаш ни се появи трето много по-чувствително око, което трепти и премигва в едно различно от познатото ни измерение. Затова призовахме всички хора на изкуството, които продължават да творят в тази обстановка, да ни споделят онова, което се ражда в мислите, папките, върху листите или пред обективите им в тази ситуация. Така заедно ще сътворим един по-различен визуален брой, а докато той се появи, ви споделяме част от работите им, придружени с техните размисли и поглед към заниманията, страховете, надеждите, времето и мечтите им в този различен stay at home режим. 



Вяра Бояджиева е млад илюстратор, който от години живее и учи в Италия и Англия. Преди броени дни бе включена в краткия списък за V&A Illustration Awards в категорията Student Illustrator of the Year, чиито победители ще бъдат обявени на 2 юни. Всичко актуално за нея може да откриете в Инстаграм профила й - vyaraboya ( https://www.instagram.com/vyaraboya/)

 
Как се справяте с изолацията? Какво са вашите ритуали, които ви помагат в тази особена за всички ситуация? 

Какво ви вдъхновява в такъв момент? Кои са добрите примери, от които черпите сила?
Не търся вдъхновение в момента. Мисля, че е естествено да си позволим да не бъдем стимулирани от нищо в ситуация като тази, а напротив— да погледнем назад и да храносмиламе всичко, което е “било” в последните седмици, или месеци. Интензивното и забързано ежедневие, което коронавирусът спря. А иначе черпя сила от Исус.

Интересните неща, които открихте за себе си и за околните, откакто сте отделени?
Хората имат страхотно чувство за хумор! Обичам да гледам как хора от цял свят отговарят на това трудно време с хумор и разсмиват непознати на хиляди километри от тях. Аз лично съм се смяла до сълзи от някои видеа в интернет свързани по темата!

Няколко книги, филми, сериали или друг вид изкуство, за които най-накрая успяхте да отделите време?
Винаги отделям време за книги и филми. Но в този случай се случи точно обраното – тази карантина ми пречи да се състредоточа над което и да е изкуство.  

Кое най-много ви липсва?
Градските кафенета. Пиенето на кафе в присъствието на непознати. Наблюдаването на тези непознати. Това много ми липсва.

Кое е първото нещо, което мечтаете да направите, когато един ден всичко това е вече минало?
Ами, с риск да се повторя – да си поръчам едно кафенце навън!

Как си представяте света, който един ден ще се събуди без коронавирус?
Не вярвам, че ще има “събуждане без коронавирус”. Но очаквам след края на наложената карантина и след напрягащото усещане за опасност за живота, да бъде един по-смирен свят. На който му е било припомнено, че един невидим организъм може да го спре и да го уязви (значително) икономически и психически. А ако не е това, очаквам две неща: неразумно пазаруване и прибързани любовни връзки (смее се).


------

Become a Patron!