Artist Corner Към рубрика

Oтлепване на погледи: Росица Ралева


фотограф: Гергана Терзиева


Росица Ралева описва себе си накратко като “доста висока на ръст, закръглена и с очила”. Но това е твърде непълно описание за богатата откъм вдъхновение и творчески заряд личност, която стои зад това име. От години се възхищаваме на работата ѝ в областта на графичния дизайн и илюстрацията - все неща, които тя определя като “най-забавната игра”. Към тях добавяме и успехите ѝ в анимацията - особено с “Баща”, но също и с “Пътуваща страна” (и двата на Compote Collective). Ако бродите из културния живот и афиши на София, неизменно са ви спирали нейните плакати за Полския институт, а може би сте се взирали в част от нейните чудати същества из тениските на бранда Dushman, който основава с приятеля си. Работата ѝ краси още проекти на Progress Software, Български хелзинкски институт, Унгарски културен институт, Human Rights Watch, Музейко, poststudio, Anima Docs, Ted-Ed и няколко корици на “Колибри”. Ето защо има доста какво да сподели, когато говорим за плакати.



С какво работата като плакатист се различава от останалите ти творчески проекти?
С нуждата от синтезираност и непосредственост на идеята.


Помниш ли първите плакати, които са те впечатлили?
Не помня на колко години съм била, но гледах някакъв филм и в един момент в кадър мернах плакат на стената в стаята на главния герой. От този момент вече не ме интересуваше какво става с историята, а дебнех пак да видя плаката и да успея да прочета за какво е. Много години по-късно разбрах, че това е плакат на Сол Бас за “Анатомия на едно убийство”.



Когато се разхождаш по улиците, има ли плакати, които те ужасяват или такива, които те грабват от пръв поглед?
О, да, а когато видя хубав плакат на улицата, изпитвам голямо желание да посетя събитието, за което е създаден, защото най-вероятно и то си струва.


Твое дело са визиите на Полския институт в София, а полската традиция в областта на плаката е много силна. На какво се дължи това според теб?
На много години качествено натрупване в тази област, благодарение на отношението и явно високите критерии на институциите в Полша към изкуството на плаката и графичния дизайн. Имат си музей на плаката даже.

Наскоро беше част от спринтовете на Fine Acts на тема "Свобода на словото". Какво те провокира най-силно в тази тема?
Най-вече необходимостта да консумираме информацията, която ни поднасят, отговорно и критично. Толкова е лесно да бъдем манипулирани и докарани до истеричната нужда да преглътнем неприемливо решение на режисирана криза.

 

Три имена на любими художници-плакатисти?
Лех Маевски, Ико Танака, Казумаса Нагаи.

Един от любимите ни твои плакати е този за "Деня на отворените врати" в Музикалното училище. Колко е важна според теб визуалната култура на децата и как ти самата я възпитаваш в твоите деца?
Като всяка култура и визуалната е много важна и се опитвам да гледаме възможно най-много примери с моите деца. Купувам им книги, илюстрирани от любими художници и се надявам да им се дочете. Също начинът, по-който са оформени и илюстрирани учебниците, е важен за изграждането на вкус в децата, а да не говорим колко помага да се запали интерес към уроците.



Какви са предизвикателствата пред плаката в днешния забързан дигитален свят. С какво му се налага да се пребори?
Повечето хора преминават през града, вторачени в телефоните си, така че вероятността да забележат залепен на стената, покрай която минават, плакат е нищожна. И аз съм така - понякога се изненадвам от цели сгради, които не съм забелязала кога са се появили.


За какво събитие мечтаеш да направиш плакат?
Не мога да се сетя за конкретно, по-скоро ми се правят много плакати за всякакви хубави поводи. Проекти, покрай които да науча нещо ново. Не ми се правят плакати за политици и за кренвирши.



Плакатите са жертви на времето и бързо изчезват. Притеснява ли те тази преходност или напротив?
Всъщност много ми харесва, че плакатът е преходна форма, както и неговата директност и лаконичност.







Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н