Artist Corner Към рубрика

Вътрешен поглед: Антони Райжеков

фотограф: Matthias Gruber

 

Той е мултидисциплинарен артист, който дели времето си между София и Виена и е сред малцината, които се фокусират върху работата със звук. Вълнуват го изпитанията пред съвременното общество, теми от политиката, икономиката, климатичната криза и трансхуманизма. Изследва ги критично, често в рамките на една спекулативна реалност, без да се ограничава в средствата за конкретен проект и експериментира смело, въпреки риска от провал, както сам казва. В “палитрата” му влизат статистически данни, компютърен код, електроника, петри-панички с микроорганизми, наред с метал, стъкло, намерени обекти и документални материали. Често работи с учени по даден проект и провокира публиката да се превърне в съ-автор и активен (съ-)участник.


ХОРА, МЕСТА, ПРОМЕНИ

Пътувам често и работя в разнообразни контексти и пространства. Например в 100-годишната солна фабрика в рамките на фестивала Schmiede в Халян - Австрия, в двореца Академия Шлос Солитюд в Щутгарт - Германия или научно-изследователския център CEA и Ателието Art Sciences в Гренобъл - Франция, което неминуемо вдъхновява, обогатява и дава положителен тласък.

 

Антони Райжеков, Pandemic sound map, 2020, галерия “Структура”


След дълга пауза от българската сцена, през последната година и половина реализирах в България три важни за мен проекта: интерактивната инсталация “Пандемична звукова карта“ (2020) в галерия “Структура” в рамките на груповата изложба “Изкуство и политика - конфронтации и съжителства” с куратор Мария Василева, звуковата инсталация “Премълчители“ (2021) в галерия ИСИ - София с куратори Красимир Терзиев и Калин Серапионов, както и груповата изложба “Прояви на изобилието“ в САМСИ с куратори Мартина Йорданова и Гютер Зайфрид, където представих интерактивната звукова инсталация “БИОЛЕВ” (2021).

 

Антони Райжеков, Звукова инсталация „Премълчители“, 2021, ИСИ София


Сред важните промени тук са оформянето на нови културни пространства за съвременно изкуство като “Топлоцентралата” в София и “Бонкърс” във Варна, както и растящото любопитство и разбирането им като дискурсивна територия, която е изключително необходима на едно съвременно общество. Положителен тласък е също и все по-смелото и отворено мислене на българските куратори и галерии, които са готови да рискуват и експериментират с нови медии, интердисциплинарно и дигитално изкуство в търсене на нови публики и смисъл.

НАЙ-ЗНАЧИМОТО

Безспорно участието на България във Венецианското биенале, което ни поставя на световната карта на съвременното изкуство и е изключително важно за българската култура. В локален план мисля, че програмата “Творчески инициативи” на Национален фонд “Култура” има потенциала да отключи и активира много художници и артисти, което, вярвам, е добре за развитието на изкуствата в България.

 

BIOLEV, 2021, BIOCOIN Project, 2018-2021, National Gallery Sofia Arsenal Museum for Contemporary Art-Bulgaria, фотограф: Боряна Пандова

 

ПОГЛЕД ОТВЪН

По-голямата част от миналата година бях извън България и със сигурност ще пропусна да спомена множество великолепни изложби и събития, но проектите, които привлякоха вниманието ми и имах шанс да видя, бяха завладяващата изложба “Реконструиране на живота” на Александер Шелоу и Калин Серапионов в галерия ИСИ-София с куратор Красимир Терзиев, A Good Deal на Мария Налбантова в “Уникредит Студио”, който поставя важния въпрос за мястото на съвременния художник на територията на пазара, както и внушителния проект на Венелин Шурелов “Един човек“, който провокира и успя да активира изключително успешно публичното пространство.

Повече за работата на Антони Райжеков може да откриете в сайта му, както и в Инстаграм.

 

Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н