Artist Corner Към рубрика

София Димитрова

 

София Димитрова e графичен дизайнер с душа на художник и обратното. След стаж в рекламния бранш сега се фокусира върху лого и брандинг детайлите и следва мечтата си да го прави самостоятелно в собствено дизайнерско студио на име Fiction Design, което основава заедно с приятел. Освен пикселите обаче я привлича и допирът с естествените материали. Напоследък набляга на акварелните рисунки, в които съчетава туш, вода и сол, а тоновете са в монохромната гама, защото за нея тя е по-графична. Макар и в черно и бяло, образите и телата от творбите й са напоени с много цветна гама от емоции и точно затова си говорим с нея.
 
КОЙ Е МАТЕРИАЛЪТ, С КОЙТО ПРЕДПОЧИТАШ ДА РАБОТИШ?
Използвам традиционни материали: мастило, въглен, акрил и графит. Харесвам туша заради случайния характер на този материал.
 
ЗАЩО?
Работейки предимно с туш върху хартия, рисунките ми изследват връзките между художественото намерение, изображението и използването на мастило като материал за изразяване на емоции. Понякога просто се опитвам да уловя специфичното настроение, характер или идентичност и да го пренеса на листа. Изследванията ми са в сфери на духа, предизвиквани от състояния на вътрешен конфликт, емоционален смут, търсене на идентичност.



 
КОИ СА СИЛУЕТИТЕ В ТВОИТЕ КАРТИНИ И КАКВИ СА ТЕ?
Често са съществуващи хора, познати, мен самата или модели от вечерните актове, които посещавам. Въпреки това те са анонимни на листа. Героите в тях са едновременно конкретни и абстракни - мъгливи, което позволява да бъдат интерпретирани по различни начини. Работата ми е като визуален дневник и отразява мислите и впечатленията ми.
 
АКО ТРЯБВА ДА НАРИСУВАШ ИНТИМНОСТТА, КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА ТАЗИ РИСУНКА?
Мисля, че за всеки би изглеждала различно. За мен определено е в детайлите и по-скоро в скритото, отколкото в онова, което е на показ.



 
КАКВА СПОРЕД ТЕБ Е НАЙ-ГОЛЯМА СИЛА НА ТЯЛОТО И ЗА КАКВО ТРЯБВА ДА НИ СЛУЖИ ОСВЕН КАТО ОБВИВКА НА ДУШАТА?
Има много факти, които са ме изумявали, но винаги съм се възхищавала на способността на тялото да се регенерира, променя и възстановява от травма и болка, било то физическа или ментална. Помня от една статия на “Гардиън”, че всеки атом в тялото ни е на милиарди години. Също, че водородът, най-често срещаният елемент във Вселената и основна характеристика на тялото, е произведен в Големия взрив. Което означава, че компонентите на телата ни са наистина древни. Ние сме звезден прах. 

 
А КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ КЪМ ТЯЛОТО В НАШИ ДНИ?
Не мисля, че нещата много са се променили от миналото. Много зависи от конкретната среда, но все още виждаме основно перфектни тела в комерсиалното пространство и медиите. Рядко ни се представят хора с наднормено тегло, недъзи или по-възрастни. Табутата за несъвършенствата на телата и умовете ни все още са валидни до голяма степен. Избягва се да се говори по неудобни теми като психически смущения, женски проблеми, хора с различна сексуална ориентация от общоприетата. Напоследък има повече гласност, което се надявам да доведе до положителни промени и отношение към телата ни без значение от формата и размера им.

 
ТЕЛЕСНОТО И МИСЛОВНОТО - ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ ИЛИ СЪДРУЖНИЦИ?
Със сигурност са пряко свързани, което обаче не пречи да ги разглеждаме като отделни звена, защото те имат различни нужди, така че трябва да намираме баланса.
 
АКО БЕШЕ В ТЯЛОТО НА МЪЖ ЗА ЕДИН ДЕН, КАКВО ЩЕШЕ ДА НАПРАВИШ?
Мисля, че да бъдеш мъж не е еднодневна работа. Но има интересен филм по темата, базиран на пърформансите, които артиста Diane Torr организира - Man for a Day. В тях жените могат да научат не само да се обличат като мъж, но и кодове на поведение, жест, език на тялото и движение, които съставляват изпълнението на мъжествеността, както и да се сблъскат със социалните норми и да видят своя собствен пол под друг ъгъл, което води до интересни резултати.

 
КОЕ Е ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКОСНАТО?
Чрез въображението всичко може да бъде докоснато, макар и не физически.


Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н