Artist Corner Към рубрика

Теодор Генов



Той е от младите художници, които ще следим през 2019 г.. Така Теодор Генов попада сред единадесетте артисти в изложбата “Арт Старт 2019: Винаги ще има утре” с куратори Весела Ножарова и Стефка Цанева. Тя показва младите имена в българското изкуство, които си струва да познаваме и може да видите творбите на Теодор, както и на другите участници, в “Гьоте институт” до 22 февруари. Неговите рисунки определено се отличават с някакъв суров и неподправен поглед към развратността и вдъхновяването от дадена муза. Роден е през 1995 г. в Карнобат, израства в Бургас, учи анимационно кино в Нов български университет, а известно време следва и в Солун. След връщането си в София започва активно да се увлича по зин културата и ръчния ситопечат, което го отвежда и до няколко участия в групови изложби на ТИ-РЕ, “Генератор”, поп-ъп представянето Urbanites: Introducing и соловата Cheap As Chips в "Място 167" заедно с Александра Георгиева. Какви ги мисли той за онова утре, което винаги ще го има и накъде го отвеждат мислите и рисунките му си говорим със самия Теодор.



Представи се с няколко думи.

Теодор, 23 годишен човек, който работи в рекламна агенция и успоредно с това желае да се развива като художник/артист и да провокира средата около себе си спрямо своите смахнати светски разбирания. 

 

Защо рисуваш? 

Защото ми е интересно да наблюдавам как хората реагират на моята представа и виждания над света и по този начин започвам да разбирам повече и за себе си, чрез обратната връзка, която получавам. Това е медиумът, с който ми е най-удобно и лесно да го постигам.  

 

Какво вълнува твоето поколение днес?
Не считам, че съм най-изявения представител на поколението, с което расна. Но връсниците ми, които са около мен в ежедневието, са много будни хора. Вълнуват се от културния живот като цяло: от музика, кино, изложби. А и от среднощни излизания, които в един момент също стават част от културния живот, тъй като доста идеи се зараждат от случки по тях.

А кои са темите, които ти търсиш като артист?
Интересуват ме предимно взаимоотноше- нията между хората, връзките им и тяхното разнообразие. Различните емоции, които извличаме от различните хора, с които сме. Чувствата, които те ни носят — падежите и възходите. Различното вдъхновение, което ни придава всяко едно влюбване и съответно неговият край, който за мен е също толкова вдъхновяващ.



Бил ли си част от творческа резиденция?
Не съм бил, но бих участвал. Мисля, че крие много добри възможности за развитие. Наскоро дори насърчавах няколко познати да кандидатсват към една резиденция, която звучеше доста интересно. Аз просто нямах това време да се включа.

Как пространството и атмосферата, в която твориш, влияят на изкуството ти?
От известно време съм в София. Тук е пълно с хора със сходни на моите интереси. Успявам да осъществя толкова разнообразни контакти, от които да извлека хем опит, хем вдъхновение. А напоследък се и запознавам с все приятни, интересни личности, чиято работа ми действа много позитивно. Тук има толкова концентриран талант - хора, които се развиват едновременно и е прекрасно да съм тук и сега, да наблюдавам прогреса им. Това е много съществено за мен. Придава ми увереност и мотивация да се развивам и аз самия. Получава се среда на безспирно вдъхновение от другия, който пък се вдъхновява от теб и така се завърта кръгът на творене без край. Поне аз така го чувствам. Много е странно да се опише.



Какво ще бъде изкуството на утрешния ден? Ще се появи ли някаква нова негова форма? 

Част от този отговор бихте могли да намерите в Гьоте Институт и Кредо Бонум до 22 февруари. А за другата част, бих казал че не съм достатъчно компетентен и опитен, за да отговоря. 

По-скоро би изгубило конкретна форма, тъй като в днешно време все повече неща се наричат изкуство. Творците започват да придават смисъл на неща, които на първо четене не биха имали смисъл, но прочетени през авторски наложена перспектива, стават смислени. 







Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н