Artist Corner Към рубрика

ВЕРОНИКА БЕЛЧЕВА



Вероника Белчева открива, че рисуването е нейното “нещо”, докато пътува с фотографи, а често и сама. Тогава усеща, че има нужда да открие свой начин да се свърже с местата, на които пътешества. Струва ѝ се по-подходящо от снимането, защото е бавно и има време да разгледа, да усети духа, линиите и цветовете им. Преглежда няколко онлайн уроци и започва да чете за рисуването с акварели, а в Инстаграм започва да следи илюстратори и urban sketchers - хора, които рисуват от локация. Постепенно, от бледи опити с обикновени химикалки в дневника ѝ се прехвърля на акварели и мастило, а сега разучава гваш и акрили. Когато не рисува, прави уъркшопи за презентационни умения и преподава на ученици. Ходи по планини, губи се в градове, паркове и галерии, слуша подкасти, и издирва хубави кафенета, магазини за дрехи и книжарници. А ние се умилихме от нейния неподправен талант и умението да рисува живота си с цветни бои и моливи и така да оцветява и нашия.




ДО КАКВИ ЗЕМИ ЩЕ НИ ОТВЕДАТ ТВОИТЕ ИЛЮСТРАЦИИ? 
Освен тези земи, дето ги знаем от атласи и туристически сайтове, има и една паралелна действителност на въображението и на магичното. В нея често обитавам. Ще ви заведа в едни поверониканени Европа и Азия, както и различни кътчета на България. 
 
НАЙ-ВЪЛНУВАЩОТО ТИ ПЪТЕШЕСТВИЕ БЕШЕ КОГАТО... 
Пътувах сама из Аржентина, Уругвай и Бразилия, без план, само с раницата. Танцувах из павираните улици на Буенос Айрес и се запознах с много хора. Плаках от красотата на водопадите Игуасу, загубих си акъла по един мъж, намерих си нови приятели, медитирах в Монтевидео, помагах на една студентка от Кеймбридж да снима филм за бедните квартали. На връщане не знаех на кой свят се намирам… Както казва една моя учителка - събирай си истории, моето момиче.








 
В РАНИЦАТА ТИ ЩЕ ОТКРИЕМ...
Тефтери за рисуване с поне 150-грамова хартия Moleskine и Monologue - за да издържат на акварелите, водоустойчиви химикали за скициране, travel set за акварелни бои и водна четка на Winsor&Newton (не знам къде ще ме хване вдъхновението), салфетки, да попивам щетите от водните бои, портмоне, тъмно малиново червило, ключове, телефон и слушалки; и много често някакъв хляб или пакет кафе, които съм събрала покрай градските ми разходки от някое хипстърско квартално магазинче.


 
ПЪТЯТ ЗА ТЕБ Е...
В процеса, в правенето, той е всичко, краят на пътя е само началото на нов. Колкото по-бавно го вървя, толкова повече неща забелязвам, няма по-хубаво.

ДАЙ НИ РЕЦЕПТА ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕ.
Правиш си списък с всички неща, които искаш да научиш и да ти се случат, и хващаш едно, което и да е. Почваш с - каква е най-малката стъпка, която мога да направя днес, за да си го случа. Дори да ти изглежда като най-голямото безсмислие в тоя момент.  Да си следваш любопитството. Така почнах с рисуването. 


 
КАКВО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗКАЗАНО С ДУМИ? 
Усещането, като кацна със самолета в нова земя и ми предстои да изследвам музеи, кафенета, пекарни, улици, барове, къщи, гори  и ми е едно такова пълно. Също и усещането рано сутрин в леглото, с огромните ми тюркоазени чаршафи и хубави книги и боички - часове наред, разтеглени в творене. Все щастливи места.



INSTAGRAM.COM/BELRONIKA
BELRONIKA.TUMBLR.COM




Календар

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н