Ако разгледате биографията на сценографа Мариета Голомехова, ще забележите, че няма и година от началото работата й в театъра през 2002 г., в която да не е правила поне едно представление с режисьорката Веселка Кунчева. За силата на този тандем говори не само неговата устойчивост, но и уважението, което то буди сред колеги от театралните среди, както и неизброимите награди и номинации от света и у нас през годините. В последния сезон ни дадоха “Бягства”, а преди това куклен театър за големи “Страх”, “Аз, Сизиф”, “Дъх”, “Вграждане” и… всъщност още много други. Миналата година “Момо” донесе на Мариета Голомехова и поредна номинация за сценография и костюми както за “Аскеер”, така и за “Икар”, а ние открихме до кои образи би искала да се докосне още тя.
КОЙ Е ПРОЕКТЪТ ОТ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА, КОЙТО ВИ ПРЕДИЗВИКА НАЙ-СИЛНО И С КАКВО?
„Бягства“, реализиран на сцената на Театър “Азарян” с рижисьор Веселка Кунчева. Предизвикателството беше да намерим образа на вечно търсещата човешка природа с непрекъснатото нараняване, свързано с това търсене. Избрахме патериците като средство. На сцената има над 250 патерици, които са като гнездо и барикада. Те затварят пространството, така че духът има все по-ограничени граници на действие. На финала тези патерици се превръщат в криле, за да ни напомнят, че всяко усилие на търсещия дух има смисъл и дори с патерици може да се лети.
КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА СЦЕНОГРАФИЯТА?
Всичко е провокация, особено когато темата те вълнува. Театърът е нещо живо и трябва да му позволиш да диша. По-скоро да се научиш да дишаш заедно с него. Имам късмета да работя с режисьор, който има таланта да подбира точните хора, точните теми в точното време и точното място. Аз имам малък дял в това и много късмет.
КОИ СА НЕЩАТА, КОИТО ВИ ДАВАТ СИЛИ И ВДЪХНОВЕНИЕ?
Обикновените неща като топло мляко и купа с плодове, дърветата, отрупани с цвят, дъждът, слънцето, усмивката на човека, когото обичам... Да не забравя тирамисуто, споделено с приятели.
С КАКВО ВИ Е ТРУДНО ДА СЕ БОРИТЕ?
Със собствената си посредственост. С реалността. С бита. Със страховете си. Но не се отказвам да водя битки.
КОЯ Е ПИЕСАТА, КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Няма конкретна пиеса. Искам да се докосна до гротескните образи на Гогол, Бекет…
КОИ СА СВЕТОВНИТЕ ИМЕНА В БРАНША, КОИТО СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС?
Май няма нито едно име, което да следя. По–скоро обичам да откривам непозанти имена в световното съвременно изкуство не само в нашия бранш!
ПОСЛЕДНИЯТ СЪН, КОЙТО ПОМНИТЕ?
Аз съм късопаметна. Явно границите на мозъка ми имат ограничения и избирателна способност. Сънищата ми започват, след като се събудя. Реалността остава проспана и незапомнена. Последният ми „буден“ сън е свързан с “Ветрове”.