Ако попадна някога на самотен остров, надявам се да е поне малко като Наошима. Защото и Наошима е от онези места, които е най-добре да преживееш в относителна самота, за да можеш наистина да разбереш и оцениш. Целият остров сякаш е създаден с идеята да те прати в някакво медитативно безвремие на изкуство – от архитектурата на брилянтния Тадао Андо и колекциите на галериите и музеите, през скулптурата и инсталациите на открито до гледките, които футуристичните сгради разкриват към спокойните води на японското Вътрешно море. Годината би могла да бъде и 1216. Ясни индикатори за време липсват и в минималистичните форми в бетонните сгради на Андо, и в супер модерните технологии вътре в тях. Дори рецепциониската в Benesse House с отсечените си движения и автоматичните си фрази за момент прилича на робот.
Наошима е малък и достъпен от Киото или Осака остров, който през последните няколко десетилетия от дом на рибари и миниатюрна индустрия се преобразува във вълнуваща дестинация за любителите на модерно изкуство, които искат да стъпят встрани от отъпканите туристически пътеки.
Преживяването Наошима за мен започна още на гарата в Окаяма. Там по силата на чистата случайност се качих на първия възможен влак, който се оказа пуснатият наскроо специален експрес La Malle de Bois. В страната, в която влаковете впечатляват със скорост, този е изключение, защото се движи бавно, сякаш за да удължи максимално удоволствието от пътуването. Креслата и бар столовете в двата вагона на композицията осигуряват най-добрата възможна гледка през панорамните прозорци, докато стюардеси разнасят кафе и коняк, правят снимки на пътниците и се грижат да не пропуснеш някой арт обект по трасето на влака. На гарата в Уно пък местни доброволци правят бързи индивидуални турове в района на пристанището, където има изложени творби от тазгодишното триенале.
Пътуването с ферибота от Уно до Наошима е не повече от половин час. За да обиколиш острова от край до край с всичките му музеи и галерии, дори и пеш, трябват ден или два при добра организация.
Трансформацията на Наошима започва през 1985, когато частната издателска компания Benesse придобива южната половина от острова и започва да сътрудничи с тогавашния кмет Чикацуго Мияке. На Тадао Андо получава редкия шанс да да разгърне на воля фантазията си и създава някои от най-впечатляващите си сгради точно тук. Benesse House е открита през 1992, а по-късно се появяват и Benesse House Museum – музей с хотелски стаи на втория и третия етаж, както и Овалът – футуристично здание с още шест стаи за гости на върха над хотела.
През 2004 Андо открива и сградата на музея Chichu, който помещава малка, но впечатляваща част от арт колекцията на Benesse. Тук могат да бъдат видяни Водните лилии на Моне, както и пространствени инсталации от американските артисти Джеймс Тюрел и Уолтър де Мария, създадени специално за това място. Последните попълнения на острова са музей, посветен на творчетвото на родения в Корея артист Лий Уфан, както и галерия, излагаща работата на самия Тадао Андо.
На Наошима има още няколко частни галерийни пространства, а всичко това е обилно гарнирано с още изкуство на открито, достъпно за всички посетители. Най-впечатляващото сред тях са скулптурите на японката Яйои Кусама – особено жълтата тиква на черни точки, сякаш излязла от халюцинация и застанала на ръба на морето, която вече е нещо като емблема на острова.
Миянура, малкото пристанищно селце и спирка на ферибота, крие и други изненади. Тук е “I <3 YU” – съоръжение, създадено от японския артист Шинро Охтаке, което е едновремнно произведение на изкуството и действащо сенто. При повече късмет в тази градска баня-колаж можеш да се окажеш и напълно сам, потапяйки се едновременно в топлите води на басейна и в артистичното безвремие на Наошима.
Трансформацията на Наошима започва през 1985, когато частната издателска компания Benesse придобива южната половина от острова и започва да сътрудничи с тогавашния кмет Чикацуго Мияке. На Тадао Андо получава редкия шанс да да разгърне на воля фантазията си и създава някои от най-впечатляващите си сгради точно тук. Benesse House е открита през 1992, а по-късно се появяват и Benesse House Museum – музей с хотелски стаи на втория и третия етаж, както и Овалът – футуристично здание с още шест стаи за гости на върха над хотела.
През 2004 Андо открива и сградата на музея Chichu, който помещава малка, но впечатляваща част от арт колекцията на Benesse. Тук могат да бъдат видяни Водните лилии на Моне, както и пространствени инсталации от американските артисти Джеймс Тюрел и Уолтър де Мария, създадени специално за това място. Последните попълнения на острова са музей, посветен на творчетвото на родения в Корея артист Лий Уфан, както и галерия, излагаща работата на самия Тадао Андо.
На Наошима има още няколко частни галерийни пространства, а всичко това е обилно гарнирано с още изкуство на открито, достъпно за всички посетители. Най-впечатляващото сред тях са скулптурите на японката Яйои Кусама – особено жълтата тиква на черни точки, сякаш излязла от халюцинация и застанала на ръба на морето, която вече е нещо като емблема на острова.
Миянура, малкото пристанищно селце и спирка на ферибота, крие и други изненади. Тук е “I <3 YU” – съоръжение, създадено от японския артист Шинро Охтаке, което е едновремнно произведение на изкуството и действащо сенто. При повече късмет в тази градска баня-колаж можеш да се окажеш и напълно сам, потапяйки се едновременно в топлите води на басейна и в артистичното безвремие на Наошима.
