Всяка година бройката на близки и приятели, които предпочитат да прекарат свободните си летни дни по гръцките плажове, расте главоломно. Най-често споменавани са ръкавите на Халкидики, както и остров Тасос, което автоматично ги превърна в най- непредпочитани за нас, макар да потеглихме на юг малко след средата на септември, когато се очакваше притокът от български туристи да е понамалял навсякъде.
Отдавна в спомените ми се въртеше нечий разказ за “дивотията” на остров Самотраки - вторият по височина сред гръцките острови след Крит и може би първият, който е близо до българската граница и все пак не е толкова предпочитан от сънародниците ни. Наскоро отново го чух от близък приятел, който бе останал в плен най-вече на духа на това място и нямаше търпение да се върне отново на Самотраки. Така не след дълго и аз се озовах там.
Близо е, защото до него се стига с двучасово пътешествие с ферибот, който потегля единствено от Александруполис. Ако пътувате в периода петък-неделя и то с кола обаче ще ви излезе по-скъпо в сравнение с ферибота до Тасос например, който е и доста по-често. Има и друг фактор, който спира масовия туристически приток - липсата на много и твърде луксозни къщи и хотелски комплекси. Не че няма да си намерите приятно местенце с всички необходими удобства на стандартна почивка като закуска, басейн, интернет, климатик, добро обслужване, вкусна храна и т.н., но на целия остров цари едно особено усещане, че прекаленият лукс е излишно суетно изобретение на света отвъд заобикалящото го море. Дори къмпинзите не са много.
Още отдалеч Самотраки ви посреща с високата си осанка и докато корабът наближава пристанището в Камариотиса, ще забележите, че населените места не са малки само заради факта, че ги гледате от дистанция.
Ако сте решили да си спестите таксата за транспортирането на автомобил, може да се сдобиете с мотопед под наем в пристанищното градче от грък с доста добър български, придобит по време на отдавна отминалите му студентските години във Варна. Много често кратките разстояния се взимат и на стоп. Но все пак в жегата под средиземноморското слънце е по-добре да можете да разчитате на собствен транспорт, ако искате да видите колкото се може повече за възможно най-кратко време.
Ние избрахме за свой домакин селото Терма, където и без пътеводител може да предположите наличието на минерални извори, съдейки по неговото име. Те са в две разновидности - на открито сред природата и безплатно, но пък с по-голяма опашка за ред, или на закрито, в специално създадена сграда със съблекални и отделни басейни, но пък срещу известна такса. След тях първото, което ви посреща в селото, е симпатичното местно кафене край една чешма. Вечер то събира купища веселящи се хора, подпомагани предимно от хипарския си дух, умения върху бузуки или други музикални инструменти и сечива, както и танци, огньове и каквото ви хрумне. Наблизо е големият местен супермаркет, пред който отрано вечер започват да се събират групи на по бира, рецина, узо, ципуро или нещо в този диапазон. На една ръка разстояние са и местните гироси, управлявани от семейството на бивш професионален бузукар. Там освен с бързо похапване може да се сдобиете и с различен по големина кристал от острова. Един такъв вече краси хола ни.
В Терма има и страхотна баничарница, която е на разположение от ранни зори. Но местата за добро похапване съвсем не свършват до тук, напротив. Ако потеглите към края на пътя от северната страна на Самотраки, защото шосето противно на очакванията не обикаля целия остров, вдясно поемете по посока на последната табела за таверна. Тя ще ви отведе до отдалечена ферма насред гората, в която се крие приказно ресторантче. Подробности за менюто са излишни и е достатъчно да кажа само, че има цяла отделна страница, посветена на блюдата с козе месо. Тук ви напомнят болезнено вкусно, в поне 20 различни варианта, че козичките, които припкат така приятно навсякъде из Самотраки и са сякаш естествена част от пейзажа, всъщност могат и да се ядат (да ме прощават вегетарианците). Ако не можете да го преглътнете, опитайте поне предложенията с козе сирене. След това може да дадете на непцето си време за размисъл, размазани върху един от най-страхотните плажове, на които някога съм била. Марсианският, както бе наречен помежду ни. Там, където шосето свършва и започват високи отвесни скали, а в подножието им е дълга, широка и пуста крайбрежна ивица, покрита само с камъни и усещане за друга планета.
Друг вариант за добро хапване се крие край пътя към южния плаж, към който може да се запътите по съветите на мнозина, че това е единствената пясъчна ивица на Самотраки. Плажът не е лош, водата е супер и има страхотни скали в единия край, но чадърите и шезлонгите ще ви върнат в курортна нагласа, а така нареченият пясък ще ви накара с носталгия да се сетите за родния му мек и много по-приятен на допир еквивалент. Но по пътя се оглеждайте за самотна крайпътна таверна с жестока гледка към морето от високо и страхотни морски предложения за хапване, сред които ниастина царствени барбуни, разтапящи се в устата кефали и свръхароматни кюфтенца от октопод.
Освен задължителното за мнозина посещение на известните водопади на Самотраки, което ние пропуснахме поради наличието на тежко бебе и липсата на кенгуру или слинг, както и историческата разходка в арехологическия музей в Палеополи и храма на Великите богове, не пропускайте да се отръпнете от бреговете и да се пъхнете във вътрешността и по-точно столицата Хора. Разходката сред нейните малки и симаптични павирани улички е препоръчителна. Те задължително ще ви отведат до едно малко площадче с прекрасна гледка към морето и множество котки, които ще ви преследват почти неотлъчно. Особено ако се позадържите и на намиращата се там таверна “1900”, където може да изберете от краткото меню приятна компания за една рецина и да не сбъркате нито веднъж. После се отбийте и в местната фурна, където продължават да правят хляб по стара и явно незабравена технология, а на тръгване да си купите за спомен приятен сувенир, красиво бижу или още по-добре - местни подправки, домашно приготвени шоколади с различни ядки или сушени плодове, сладко от специфични водорасли или пък уникално ципуро, по думите на поне няколко доверени източника.
Наздраве и нека Самотраки си остане само между нас.
Как храната и ревностното поддържанe на стандарт на живот са част от борбата на украинците за нормалност в условия на война
Михаела Вачева улавя в обектива си историите, които заслужават внимание, а през октомври е куратор на изложбата в Swimming Pool, която показва как деца, търсещи убежище, виждат София
Разговор за имиграцията в САЩ, живота на младите българи между два свята и промените в погледа над Щатите и България днес