"Там, където не сме" е за онова време и пространство, по което непрестанно бленуваме. В нея може да откриете по нещо за малките сутрешни престъпления, как звучи настъпването на охлюв, за онова, което бащите знаеха, за слабите капиляри, за тайния живот на тефтерите. Самият Господинов препоръчва четенето на тези 128 страници да се случва около три следобед - "едно особено време, свързано по някакъв идиотски начин със съобщенията за нивото на река Дунав, тази българска мантра, която съм запомнил от детството ми, без да знам кой изобщо има нужда от нея“.
Следобед
По-малко смъртен е човек
приседнал на тревата
в Люксембургската градина
на седми юли в 3 и половина
сред сандвичи и книги
с други смъртни
Двама
тя си брои стотинките
и взема дълго кафе
той – кроасан
глътка за нея
глътка за него
хапка за нея
хапка за него
и кафето не свършва
и кроасанът не свършва
Нанасяне в нова къща
купиха седем
бели лалета
за една празна ваза
в една празна стая
бяла като лале
и вече е дом
Бретан
Sub rosa scriptum
Мадам Танги и каменната къща
И този хладен океански въздух
през който слънцето не смее да опари
И само чайките които
кълват от тишината
И рози рози чийто мирис
ще си остане неописан
Отвъд езика рози
и следобеди