ТЕОДОРА И РАДОСЛАВ

Теодора: Събра ни преди всичко интуицията... и оформилото се с времето усещане за устойчива свръзка между миналото и настоящето. Историята на изкуството и културата не е „в историята“, тя се създава сега, ние сме част от нея, жива е.

 

Така, след много разговори помежду ни, вследствие на личностни и професионални преосмисляния, се роди и идеята да създадем своя собствена независима платформа, чрез която свободно да споделяме и обсъждаме с публиката вечно актуални теми по един осъвременен начин, с подход, достъпен за тези, които имат любопитството и желанието да научат повече за съвременното изкуство и култура.

 

 

Радослав: За нас е удоволствие и професионална страст да разглеждаме и осмисляме най-актуалните и най-значимите процеси в съвременното изкуство и култура. Желанието ни е да извлечем есенцията от наученото и да го синтезираме в разкази, които коментират фундаментални теми по простичък начин. И то без да се ограничаваме в една единствена научна сфера.

 

Ето, например, в първата ни лекция се обсъжда защо създаваме изкуство – какво е общото между най-ранните и най-новите произведения. Вдъхновяващо е да вникнем в гледните точки на историята на изкуството, съвременната антропология, космологията, невероятните открития на биологията от последните двадесет години... И по напълно достъпен начин да представим възможните отговори, да поговорим с присъстващите за тяхната гледна точка. Чрез необременения си подход достигаме до съвсем нови възможности и изводи, които винаги разкриват по нещо за нас самите и живота ни тук и сега.

 

 

 

Теодора: Звучи „страшно“, защото често пъти темата за съвременното изкуство е обвързана с ненужна претенция, че е нещо „елитарно“, недосегаемо и неразбираемо. Съществува една измислена взискателност, един постоянен стремеж за усложняване. Това отблъсква, дистанцира и пренебрегва публиката, без която изкуството... не може да съществува.

 

Именно наблюдавайки тези процеси и ситуацията „отвътре“, някак естествено достигнахме до идеята, за приобщаване на публиката към света на съвременното изкуство и култура.

Като изкуствоведи чувстваме и една професионална отговорност да бъдем именно посредници между съвременната публика на съвременното изкуство ☺

 

 

Радослав: Причините са комплексни. У нас все още аурата на това понятие се подхранва от една особена претенциозност, която поставя публиката в парадоксална ситуация. Ако откровено изразиш критиката или неразбирането си, рискуваш да те възприемат за невеж. На възхищението пък се гледа с насмешка. Слабото съвременно изкуство има комфорта да се прикрива зад завоалирана маниерност, която ти внушава, че си неспособен да вникнеш в „дълбокия замисъл”. Това обърква и отблъсква...

 

Има и по-генерални причини. Липсват постоянни експозиции със съвременно изкуство в музеите и галериите, което само по себе си е откровение за държавната политика в тази посока. Във всички ВУЗ-ове, дори в специалностите свързани с изкуство, липсва изучаване на съвременното изкуство. Публичните разговорите по темата твърде често (макар да не е умишлено) са съобразени с академичните норми – с научно историзиране, теоретизириане и т.н. Това е наистина ценно (особено ако говорим за българско съвременно изкуство), но така едва докосваме огромния потенциал, който съвременното изкуство притежава като атрактор за по-широка публика.

 

Като цяло обаче има все повече добри знаци, че нещата се подобряват. Смислени дискусии, добри изложби и публични събития, които възприемаме като част от една по-обща положителна трансформация.

 

 

Теодора: Много приятното чувство, че се намираш на кръстопът! ☺ Радо има по-голям опит с Изтока (живял е дълго време в Китай), а аз съм по-„Западно“ ориентирана (живяла съм в Германия и Австрия). Именно в този ни разностранен опит намираме допирни точки и се убеждаваме постоянно в „близостта на различията“.

 

Радослав: Крият се само и единствено нови възможности. Да поживееш на различни места по света в юношеските си години е наистина облагородяващо. В един момент забелязваш, че някои хора са предразположени да забелязват предимно различията и несъвместимостите между културите, а други сходствата, криещи се отвъд тези различия. Аз съм по-скоро от вторите. Вероятно затова често забелязвам допирни точки между, на пръв поглед, напълно различни теми и научни области.

 

 

Теодора: София е вкъщи. Ние обичаме града си – преди всичко!

Осъзнаваме необходимостта от повече смислени културни събития и огромният потенциал за тяхното реализиране – особено в последно време! Усещаме, че си заслужава да се работи в тази насока и се надяваме да допринесем И за това – да има повече усмихнати и облагородени градски хора ☺

 

Радослав: Усещането, че има осезаемо „раздвижване” сред младите хора и част от тези на средна възраст. Запознаваме се с все повече готини връстници, с добри идеи, с реална преценка за потенциала и пътя за реализация на тези идеи.

 

 

Теодора: Често излизаме с лаптопите и се понасяме към някое уютно кафене, за да си работим там. Много ни е любим литературен клуб „Перото“, също и кафенето на PhotoSynthesis.

 

Радослав: Често ще ни откриете в „Перото” в НДК. Гледаме филми в „Дом на киното” и „Евро Синема”, „G8”. Понякога похапваме в „Махалото” на попа :)

 

 

 

Теодора: Хуан Миро, „Танцьор“, 1925 г.  

 

Радослав: Василий Кандински, „Плитко-Дълбоко“, 1930 г.