ХОЛОН - ГРАДЪТ НА ДЕЦАТА

"Градът на децата" звучи като място от приказките или пък като заглавие на някой анимационен филм за едно голямо населено място, в което основни жители и действащи лица са децата. Това обаче не е плод на нечий писателски или сценаристки гений, а най-известното определение за един малък и не особено популярен в световен мащаб, но пък за сметка на това известен в страната си израелски град Холон. За място, чието име идва от думата “хол”, която на иврит означава “пясък”, не е зле. 
До началото на 90-те години там властва до болка познатият за нас модел - добре образовани деца и техните трудолюбиви родители масово се изнасят, за да търсят по-добри условия за живот в други големи градове като столицата Тел Авив, която се намира недалеч на север. На тяхно място пък се отворило пространство за по-ниско образовано и не толкова квалифицирано население. Това продължило до 1993 г., когато за кмет бил избран Моти Сасон, а две години по-късно нечуваната и крайно необикновена длъжност за една община - генерален директор, заела Хана Херцман. В този момент историята на града поела в съвсем различна посока, превърнала го в един от най-скъпите за живот и най-предпочитани за отглеждане на деца израелски градове.
Днес там е известният в страната Музей на децата, който е много силна образователно-културна институция. Но той далеч не е най-интересният. Там са още Музеят на дизайна, който е нещо като черешката на тортата в цялостното преобразяване на града, Израелският музей на анимационното изкуство, който почита не само анимацията, но и карикатурите и е първи по рода си в страната. В Холон е и Израелският център за дигитално изкуство - платформа за мислене, проучване, продуциране, представяне и анализиране на съвременно изкуство, както и средище на различни съвременни артисти, куратори, критици и тяхната публика. Градът е домакин и на Израелския център за куклено изкуство, където има училище по куклен театър, музей на куклите, както и сцена, която приютява международен фестивал на кукленото театрално и филмово изкуство, а освен това организира и различни кръжоци, както и достъп до богата библиотека и архив по темата. Но това е само част от всичко, което общината успява да постигне за има-няма 20 години.
Музеят за децата съвсем не остава изцяло зад стените на една сграда, а сякаш обхваща целия град. Над 50 външни скулптури, създадени специално за деца, са разположени в различните квартали, като дори обикновените пейки за почивка в парковете и градинките са със собствен оригинален дизайнерски облик. Множеството паркове на открито разполагат с площадки за игра и зони за фитнес. През 2014 г. е завършен и проект за Приказни градини, в които различни скулптори и творци разполагат на открити площи свои творби, изобразяващи по оригинален начин някоя от известните израелски приказки за деца. А докато ние се чудим как да съсипем и малкото ни останали пясъчни дюни, в Холон покрай застрояването ги и съхраняват, като ги превръщат в национален парк. В него над 400 декара от тези естествени природни форми са запазени в оригиналния си вид за целите на науката и красотата на съзерцанието. 
“Въпреки че изглеждахме като организация, която осигурява на клиентите си - своите граждани - услуги като монополист", разказва Херцман, "аз възприех подхода, че като организация и като град ние сме в постоянна надпревара.” Едни от първите стъпки към промяната на града започват в сферата на образованието - от въвеждане на допълнителни занимания с изкуство в детските градини през преобразоване на училищните директори в общината до строежа на изцяло нови и модерни училища, които дори получават награди за архитектурен дизайн. Но дейността не спира и до днес, а Холон мисли не само за децата, но и за средата, която ги заобикаля, създавайки природосъобразен модел на жителство и строителство. 
Наслагвайки пласт върху пласт, с малки, но премерени и твърди крачки кметът и генералният директор на града успяват да постигнат своята цел - да станат Града на децата. А за всички е ясно, че където са децата, там са и младите хора, и бизнесът, и иновациите. Остава само да стискаме палци все повече деца по света да имат възможността да живеят на подобни места, независимо от раса, етнос и финансово състояние.