Ècoutez La Femme: Саша Гот между Париж и София

Музиката на La Femme носи особено мечтание. Има нещо от 60-те, нещо от 80-те години, понякога звучи много френски, а в други моменти като в повлияния от испанската култура албум Teatro Lúcido (2022) и заигращия се с идеалистичните представи за отдалечените места Paris-Hawaï (2023). Все едно целият свят се събира в някоя тяхна триминутна песен. Умението им да преминават между теченията с лекота и мистичната аура около групата – често с променящ се състав, винаги с малко театралност и доза готика в имиджа – ги направиха една от международно най-популярните групи от Франция през последното десетилетие.

Китаристът и съосновател на групата Саша Гот като че ли би трябвало да се намира навсякъде, освен в България, но напоследък е все по-често тук. Миналото лято той направи обявени почти в последния момент акустични изпълнения в КЕВА и Singles с музиканти, с които се запознава в София (флейтистката Яна Дончева, Илияна Георгиева от Dead Man’s Hat на чело). “Никога преди това не бях правил нещо, което да се доближи до соло концерт”, казва Саша Гот, малко след като е правил записи в БНР. У нас той работи по два странични проекта за френски музиканти, които продуцира паралелно със завършването на новия албум на La Femme.

Съвсем скоро предстои и още едно посещение у нас, този път с цялата група: в рамките на балканското си турне La Femme ще излязат на сцената на Joy Station в София на 21 май.

La Femme. Снимка: JD Fanello and Ilan Zerrouki

Това, което го води в България, всъщност е семейната му история. Дядо му Мишел Зарев, също музикант, е роден в Кюстендил. Заживява в София, дори става директор на Софийска филхармония, но бяга от комунистическия режим през 50-те години. Това, че сега Саша записва в София и след това ще доведе и групата, за него е форма на затваряне на кръга, изпълване на дълг. “Надявам се дядо ми да ме гледа отнякъде и да се гордее”. Десетилетия след емиграцията си Мишел Зарев пише мемоара “Чужденец в собствената си страна”, издаден през 2007 г. Първите посещения в България след промените Зарев описва така: “...изучавах онова, което ставаше по света, докато се откажа напълно от моите илюзии. Последната от тях беше надеждата за демократизация на Отечеството ми, родила се с дворцовата промяна през 1989 година. Какво обаче намерих в него при първото си гостуване след преврата? Същите и същото, но преоблечено с други дрехи.”

Саша Гот е донякъде изненадан от това, което намира в България. “Майка ми е била тук последно преди навярно 40 години и свързва страната с тягостно усещане заради предишния политически ред. Пътувах много из страната и да, има места, които са по-”олдскул”, но София ми изглежда като нормален европейски град, с нормалните хипстъри наоколо.”

Саша Гот описва La Femme като музикален колаж, в който елементи от различни периоди влизат в съчетание. “Толкова много неща вече са направени от предишните поколения, че понякога най-оригиналното е да погледнеш към музикалното наследство от друг ъгъл.”

Първият и последен албум до момента на La Femme: Psycho Tropical Berlin (2013) и Paris-Hawaï (2023). 

Това важи и за визуалния свят около групата, който вкарва допълнително ниво на мистичност и допълва песни със заглавия като “Witchcraft“, “Exorciseur“, “Conversations Nocturnes“. “При нас има доста влияние от психеделията, от сюрреализма, от ар деко течението, от символите, които са използвани в миналото. Фигурата или лицето на жената винаги присъства в обложките ни. Понякога я изобразяваме по един по-класически начин, понякога в естетиката на стари филми, като например от времето на “Метрополис”. Става един приятен и странен кросоувър между различните ери, това е и в сила за музиката ни.”

Той се надява, че музиката на La Femme носи способността да предложи алтернатива на реалния свят – отвъд често депресиращите новини. Въпреки че те имат песен на име Où va le monde (“Накъде отива светът”), Саша Гот казва, че понякога умишлено се изолира от информационния шум, за да се фокусира върху музиката, а с нея и надеждата, че песни за “вечните теми като любовта, приятелството и смъртта” все още могат да дават утеха.

La Femme. Снимка: Oriane Robaldo 

Това важи и за визуалния свят около групата, който вкарва допълнително ниво на мистичност и допълва песни със заглавия като “Witchcraft“, “Exorciseur“, “Conversations Nocturnes“. “При нас има доста влияние от психеделията, от сюрреализма, от ар деко течението, от символите, които са използвани в миналото. Фигурата или лицето на жената винаги присъства в обложките ни. Понякога я изобразяваме по един по-класически начин, понякога в естетиката на стари

Също като през 2010 г., когато проектът започва (дуо в студиото, шестчленна група на живо), Саша разпределя живота си между Париж и родния си малък град в Южна Франция, до Бискайския залив Биариц. Това, което вижда като най-голяма промяна между първия и последния им албум, е, че вече са несравнимо по-добри в целия процес на създаване на песните, все по-отворени към експерименти с други музиканти и жанрове. “Много се надявам някога да работим с “Мистерията на българските гласове“. Вълнувам се много от музикалния фолклор по принцип - от испанската музика до кънтрито.”

Париж продължава да е ключово място за тях: “Има страшно много клубове, студиа, групи, но интересното е, че няма една сцена, която да доминира над друга, всеки работи в собствена посока. От друга страна, има едно осезаемо усещане на конкуренция между хората. Всеки се бори да има своята кариера и като че ли музикантите забравят да се радват на това, което са постигнали до момента.”

La Femme свирят в Joy Station на 21 май, а организатори са Honeycomb Live. Билетите са на цена 50 лв. и са в системата на Epay Go.

*”Слушай жената”, игра на думи с популярния израз “cherchez la femme” (“Търсете жената”), който започва от Александър Дюма, но става известен с детективските романи от края на XIX и началото на ХХ век. С него се подсказва, че в дъното на всеки престъпен мотив или користна цел на мъжа стои жена.