„Пътуващият паметник“ на Мисирков и Богданов

Близо четири десетилетия след падането на Берлинската стена, все още почти нищо не се говори за всички хора, загубили живота си в опит за бягство от Източния блок през границите на Народна република България. Сенките на онези, заплатили с живота си за опитите да прекосят „Желязната завеса“, остават в сивата зона на анонимността – те не са част от официалните чествания, нито от учебниците по история или медийния разказ. Именно тази тишина се опитва да наруши тандемът Борис Мисирков и Георги Богданов с най-новия си мултимедиен проект „Пътуващият паметник“.

 Гранична пирамида. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов

Експозицията, която започва своя път на 24 февруари от Регионалния исторически музей в Русе (до 14 април), е многопластов визуален архив, който съчетава фотография, видео и концептуална скулптура. След първата “спирка” на пътуващата изложба, тя ще бъде показана в РИМ Смолян (от май до юни) и в Исторически музей в Каварна (от юли до август). Финалната точка на проекта ще бъде поставена в края годината с изграждането на скулптурната композиция, чийто макет е представен в изложбата, край новооткрития граничен пункт Рудозем-Ксанти.

 Порталът, Чепинци. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов

Инфрачервената тишина на пейзажа

В центъра на изложбата са 14 панорамни черно-бели фотографии от граничните зони с Турция и Гърция. Изборът на Мисирков и Богданов да снимат на инфрачервен филм не случен – този тип филм улавя спектър, невидим за човешкото око, придавайки на иначе познатите родопски и странджански пейзажи призрачно излъчване.

В кадрите им сред природата се прокрадват белезите на идеологията и времето: от тракийски долмени, през изоставени граничарски вишки, до една сюрреалистична бяла черта върху скалите — физическата граница между два свята. Сканирането на фотографиите е дело на Кеворк Ванлян.

Турският бряг, Резово. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов

Вторият елемент в изложбата са кратки видеофрагменти с откъси от архивни пропагандни материали и документални свидетелства. Чрез QR кодове зрителите ще получат и достъп до откъсите от социалистическа пропаганда за „славните граничари“, съпоставени с автентичните разкази на днешните жители на пограничните села. Този сблъсък между официалния наратив и личния спомен оголва трагедията на хората, чийто път е приключил в граничните бразди. Авторите споделят, че документ от 1988 г. обобщава, че „изменниците на родината“, напуснали нелегално страната, са 13 529 души.

Граничната линия. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов

Мост към миналото

Един от централните символи в изложбата е порцелановият макет на бъдеща скулптура, изработен от Мария Балева (Pottery&Poetry). Проектирана в сътрудничество с арх. Петър Торньов, тя представлява бетонен мост, чиято арка се разпада във въздуха, преди да достигне отсрещния бряг.

„От едната страна „мостът” е стъпил здраво на земята, но постепенно арката му се разпада на отделни елементи, които увисват в празното пространство и така и не достигат до отсрещната страна. Тази изчезваща във въздуха траектория напомня както за трагично завършилите опити да се намери свободата, така и за прекъснатите връзки на България с южните й съседи през времето на социализма”, споделят авторите.

Долмен в Странджа. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов

Финалната точка на проекта предвижда изграждането на тази композиция в реален размер край новия ГКПП Рудозем-Ксанти. Там „Пътуващият паметник“ най-сетне ще спре да пътува, превръщайки се в постоянен маркер за памет по пътя на хилядите българи, които днес преминават границата свободно, често без да подозират за цената, плащана на същото това място само преди поколение.

Изложбата „Пътуващият паметник“ на Мисирков и Богданов е в Русе от 24 февруари до 14 април, в РИМ Смолян от май до юни и в Исторически музей в Каварна от юли до август. Повече за дарителската кампания ще откриете тук.