“Света Троица“ от Околовръстното

За Емил Рашковски фотографията е повод и средство, а понякога и извинение да изследва темите, които го вълнуват. Водещо при него е любопитството към заобикалящата го среда. За да започне задълбочена работа по дадена тема, тя трябва истински да го заинтригува. Така преди около година интересът му е привлечен от здание, което вижда често, минавайки по участък на софийския околовръстен път.

Официалният вход на манастира (откъм околовръстното) / Фотограф: Емил Рашковски

Суходолският манастир “Света Троица“ е позициониран сред автокъщи, складове, улични търговци, интензивен трафик, замърсяване и шум. “Когато влязох в двора, първото нещо, което привлече вниманието ми, беше самобитната и оригинална църковна декорация, явно правена с подръчни материали и голяма доза творчество“, разказва той.

Една от колите на отец Иван е ръчно боядисана с бронзова боя, а на капака с шаблон е изписана най-популярната христограма в Източното православие: “IC XC NIKA“, тоест “Исус Христос Побеждава“ (от гръцки) / Фотограф: Емил Рашковски

Първоначално го привлича чисто визуалното – онова, което се вижда на повърхността, а фотографският му инстинкт го отвежда и отвъд него. Навлизайки в дълбочина и опознавайки общността в манастира, Рашковски открива за себе си и “по-дълбоки пластове, свързани с християнските ценности и традиции, отдадеността на тези хора на вярата, драмите и личните им истории.“ Вижда се как това е “съчетано с културните наслагвания и традиции в обществото ни, гарнирано с ежедневните битки за оцеляване и с находчивостта да се сътворява от нищо нещо.”

Същият шаблон се използва и на други места, например на близкия трафопост / Фотограф: Емил Рашковски

Казвайки манастир, трябва да уточним, че там няма монаси. Според легендата в района на манастира е имало селище, което с нашествието на турците било разрушено, а жителите му били изклани. Народната памет е съхранила мястото като свято и хората продължили да го почитат през вековете. “Носят се легенди, че земите на манастира притежават свръхестествени сили и всеки, който го посещава, получава Божествена благодат. През 1957 г. тракторист, както орал, случайно попада на камък, който, впоследствие се оказва, е единственото нещо, останало от някогашния храм. Същият получава съновидение с Божията майка, която му казва, че трябва да направи кръст и да го постави на мястото, където е намерен камъкът, и той изпълнява заръката. Подобни съновидения има и местен овчар, който също поставя кръст. Знаменито се оказва видението на жена от близкото село Суходол.

Шаблонът, който се използва за църковно творчество / Фотограф: Емил Рашковски

На нея ѝ се повелява да построи параклис – и така и става. След много перипетии, събиране на пари и с помощта на свещеника в Суходол отец Ангел, Божият храм е построен в средата на 90-те години на XX век. Казват, че мястото е много силно и всеки, дошъл тук на Света литургия или помолил се с вяра, е получил Божията благодат“.

Усетил силата на мястото, Рашковски решава, че иска да го опознае заедно с общността му. Първите му посещения са преди повече от година и оттогава редовно е в манастира, за да документира случващото се там.

Църковно помещение – контейнер в двора на манастира / Фотограф: Емил Рашковски

Присъствието му вече се приема за нормално и фотографът постепенно се е превърнал в естествена част от тази общност. Помага в обновлението и поддръжката, купува някои нужни неща, поправя, боядисва и украсява, когатo се налага. Много от хората там правят същото и това се смята за нормално.

Успоредно с това обаче той се старае да поддържа и онзи “страничен” фотографски поглед, който го води през темата. Всички знаят, че целта му е да съхрани в кадри случващото се и някои от тях му съдействат.

Председателят на църковното настоятелство отец Иван / Фотограф: Емил Рашковски

Безспорният двигател на поддръжката и развитието на общността и манастира е председателят на църковното настоятелство отец Иван. Той служи в манастира заедно с други двама свещеници, като се редуват всяка седмица, но Иван е основният, който се грижи за реда, декорацията и обновяването на обителта. Ежедневно му помагат баба Любка и Елена – жените, които от години са се отдали на служба на Бога. Активно се включват и местните образи Андрей, Иванчо и Иво.

Иванчо – помощникът на отец Иван, който помага за поддръжката / Фотограф: Емил Рашковски

“Отец Иван е изискващ, щедър, изключително начетен, креативен и бих казал дори артистичен. Способен е да направи от нищо нещо, а Андрей е човекът със сръчните ръце, който има потребност да създава и прави оригинални скулптури, някои от които са част от декорацията в двора. Отпред, на околовръстното, пък е Васко, който от 20 години продава самоковски картофи все на това място“, разказва Рашковски.

Сред впечатляващите творения в манастира е една от колите на отец Иван, която е ръчно боядисана с бронзова боя, а на капака с шаблон е изписан най-популярният христограм в Източното православие: “IC XC NIKA“, което от гръцки значи “Исус Христос побеждава“. Със същия шаблон са изрисувани и други места наоколо, като разположеният наблизо трафопост.

Андрей до скулптурата на Христо Стоичков, която е изработил и поставил пред имота си в съседство с манастира / Фотограф: Емил Рашковски

В двора на манастира се издигат циментови скулптури на елен и сърна, сътворени от Андрей по поръчка на отец Иван. Самобитният творец е автор и на скулптура на Христо Стоичков, поставена пред имота му в съседство до обителта. Впечатляващи са също и меката мебел, която допълва екстериора, както и контейнерът, разположен в двора, който се използва като изповедалня.

Скулптура на елен в двора на манастира, сътворена от Андрей по поръчка на отец Иван / Фотограф: Емил Рашковски

Манастирът има множество почитатели и редовни посетители, които са самобитни вярващи хора. Част от тях също помагат – кой с каквото и когато може. Според Рашковски онова, което сплотява всички, е вярата, смирението, личните истории, свързани с Бога. Kакто и това, че всеки е добре дошъл. През делничните дни посещаемостта е по-вяла, но през уикендите и особено в неделя, когато има служби, е различно. Всеки петък се четат Киприянови молитви, а след неделната литургия се прави молебен към св. Фанурий и молитви пред чудотворна икона на св. Богородица.

 В църквата на манастира / Фотограф: Емил Рашковски

Кога и как този фотографски проект ще бъде представен пред публика, самият Рашковски още не е решил, защото, докато разговаряме, той продължава да документира и посещава обителта. Фотографската му практика не за първи път е свързана с наблюдение и изследване на заобикалящата го среда. Интересът му към взаимодействието между човека и околната среда, наличието на специфични практики и обичаи, еклектиката, самобитното творчество, правенето от нищо-нещо, микрообществата и “странностите“ се проявява и в предходните му два проекта.

Декорация върху стените на двора на манастира / Фотограф: Емил Рашковски

Първата му изложба “ТераДеформиране“ е представена в рамките на фестивала “Международни фотографски срещи“ в Пловдив през 2020 г., а последната – “Здравей, лято!“, в която изследва бивак културата в горите около язовирите Широка поляна, Беглика и Батак в Западните Родопи – в галерия “Синтезис” през миналата година. А накъде би го отвел следващият проект? “Старая се да поддържам сетивата си отворени. Темите сами ме намират...“, казва той.