Рестрикциите промениха плановете не само на артистите в страната - тези извън България трябваше да адаптират работата си към дори по-тежък локдаун. В случая на художничката Жанина Маринова извънредното положение в средата на март я разделя от ателието и я провокира да намери начин да пренесе работата си за първи път в домашни условия. Тя описва годината като “феномен, хаос, промяна, ръбът на нервите и емоциите ни, един огромен бутон on & off.”
ONNO, screen print on transparent film, 180x130
Маринова е засега непозната в България, но работата ѝ уверено си проправя път в галериите за съвременно изкуство в Австрия. Родена е във Варна през 1994 г. Между 2013 и 2019 г. учи в Университета за приложни изкуства във Виена, а през тази година е трябвало да работи в Китай като гост на творческа резиденция.
Самостоятелната изложба Soft - Bound откри в галерията Rudolf Leeb тази есен, но новият локдаун ограничи възможността тя да бъде разгледана пълноценно - и все пак големите прозорци на заключената виенска галерия осигуряват пролука към нея. “Не мога да си представя да се занимавам с изкуство и да не бъда гъвкава във всеки аспект. Непланирането ме е научило да планирам по собствен начин. С други думи - адаптация. Като артист за мен годината изглеждаше като голямо изпитание, защото работя на големи формати, а нямах достъп до ателиетата и също така нямаше и как да печатам. Впоследствие започнах да рисувам вкъщи, на пода, като рисунките заемаха 1/3 от стаята.”
SWIMMING MISSION, diploma exhibition 2019, Kuenstlerhaus
Част от широкоформатните и ситопечатни работи, по които работи в домашни условия, намират място в новата изложба, а липсата на откриване я кара да се замисли за друг аспект от живота на артиста в момента - обмяната на опит.
“Срещите и разговорите с артисти, куратори и колекционери са в основата на всяко едно откриване или арт събитие. Да, социалните мрежи ни дават огромни възможности и една изложба може да бъде видяна и онлайн, но никога не би могла да бъде изживяна, за мен това не е опция. За разлика от музиката, която е нематериална, визуалното изкуство има и тяло. Можем да разглеждаме хиляди пъти снимки на велики творби онлайн, но чувството никога не може да се сравни с посещаването на музей и съзерцаването на оригинала."