A Place to Bury Strangers: “Тайната ни? Никога не станахме твърде известни”
Разговаряме с основателя Оливър Акерман малко концерта на “най-шумната група в Ню Йорк” у нас на 14 април
03 април 2026
A Place to Bury Strangers пристигат на 14 април в Mixtape 5 с нов албум (Synthesizer), току-що излязла компилация с би-сайдове и неиздавани песни (Rare and Deadly) и с пълна енергия въпреки неспирните турнета и записи през последните две десетилетия.
Това ще бъде четвъртото им гостуване у нас след концертите през 2013, 2015 и 2022 г., тогава разпродадено.
A Place to Bury Strangers се сформират през 2022 г. в Ню Йорк, град, който продължава да бъде част от идентичността им: в едно от скорошните си видеа, Acid Rain, те свирят на различни точки от метрото в града. Първите им стъпки са последвани от турнета с Nine Inch Nails, MGMT и Black Rebel Motorcycle Club. Етикетът “най-шумната група в Ню Йорк” ги следва от самото им начало, а оттогава насетне те поддържат достатъчно солидна линия от албуми и експлозивни живи изяви, за да държат титлата неоспорвана. В основата на групата е основателят Оливър Акерман, също свързван с бранда си за китарни ефекти Death by Audio и пространството със същото име в Ню Йорк (документален филм за историята, приноса и разрушаването му е показван у нас от Crooked Cinema).
Какви са най-големите промени, които Оливър намира между ранната фаза на групата и сегашната? “Трудно е да се прецени отстрани , когато си винаги в центъра на целия процес. Сякаш всичко естествено се случва едно след друго, а и може би сме големи късметлии да сме толкова години на сцената“, казва ни Оливър, малко преди да отпътува с другите членове на групата, Сандра и Джон Федовиц, за новата фаза на европейското им турне. То започва от Хамбург, насочва се на юг към София и Атина, и ще завърши обратно на север, в Айндховен.
“Ние никога не станахме твърде популярни, вероятно защото правим нещата по нашия си начин, изцяло сме направлявани от това, което ни вълнува. Е, може би е имало и други причини…” ,казва Оливър. Но това че се простираме в естествената ни среда и пред правилната публика ни дава свобода да правим каквото искаме без да се тревожим за нищо странично. И на свой ред, това също така и поддържа живо желанието и мотивацията ни да създаваме музика, изцяло защото искаме да създаваме музика.”
Това усещане да си сред свои хора, на правилното място на правилното време, и музиката ни директно да създава общност около себе си е в сърцето на песента им We’ve Come So Far, обичайна част от сетлистите им през последните десетина години. Оливър казва, че това е и песента, която никога не му омръзва.
Какво още пази автентичността и любовта им към това, което правят? “Приоритетите се менят, но мисля, че най-важното е точно това, което спомена: да пазиш любовта към това, което правиш. И също така, да подхождаш с уважение към всички около теб, в групата да работите като екип, да гледаш и следиш другите групи, да търсиш изкуството, което те вдъхновява и ти въздейства, а когато си на път да си сред ключовите места, там, където и местните ходят. Всичко това ни кара да се чувстваме изключително свървани с хората и с едно по-голямо общо цяло.”
Повод да се разходим във времето е и сборният албум Rare and Deadly, в който групата събира би-сайдове, дема и напълно неиздавани песни. Една от тях пък носи интересното заглавие Song for Girl From Macedonia и излиза точно преди групата да се насочи към Балканите. “Имаше няколко песни, които през годините ми се искаше да излязат, но бяха заменени по-свежи идеи, а когато се връщах към тях, пък ме гризеше чувството, че това все пак са остарели идеи. Намерих в архивите си доста находки, имаше и някои песни, за чието съществуване бях забравил, но пък за които приятели ми напомниха.”
Както и на предишните си концерти у нас, групата идва със силно име, което ще открие събитието и само по себе си също заслужава цялото внимание: след като на предишните гостувания публиката видя Barbara (вече от големите имена на съвременния пост-пънк), Grooms и берлинските даркуейвъри Plattenbau, сега концертът ще бъде открит от Kontravoid – зад този псевдоним се крие Камерън Финдли, бивш барабанист на Crystal Castles и TR/ST.
Въпреки постоянния прилив на нови издания и винаги в собствения си епицентър на събитията, до каква степен Оливър вижда промяна в начина, по който музиката комуникира и влияе? Според него дори и несъзнателно, музиката винаги има свойството да отразява времената, в които живеем.
“Като че ли има все по-голямо отчаяние в музиката днес, а хората, които я създават, го правят защото имат абсолютната нужда да се самоизразят, за да оцелеят емоционално. Намирам за ужасен начина, по който толкова много хора не се интересуват от това, през което преминават другите около тях. Да нямаш чувство на емпатия и съпричастност идва от липса на интелект, а тази липсва идва от загубата на вдъхновение или фантазия колко всъщност може да бъде прекрасен този свят. Живеем в тъжни времена.”
Концертът на 14 април в Mixtape 5 (A-Side) се организира от Threechords Record Store и Indioteque. Билетите са онлайн в bilet.bg и на място в Nosferatu Craft Beer Shop.
Бюлетин
Запиши се за нашия бюлетин и ние ще те държим в течение за всичко ново около артистичната сцена.
Малко преди трите си концерта у нас, Уилър разказва за експерименталната си музика. В нея Кавказ среща влиянието на Иво Папазов и китарния звук на сиатълския ъндърграунд