Как бихте описали ролята на преводача?
Kато литературен пенкилер. Ние сме не просто преводачи, а също търсачи на таланти, утешители на авторите, автори на проекти за грантове, рекламни агенти и т.н.
Кои са любимите Ви непреводими думи в българския език?
Комплексар, простак, темерут. Не че няма такива хора в Америка, но липсва такава точна дума да бъдат описани.
Какво друго често остава "непреводимо" в един текст?
Не чак непреводимо, но може би не съвсем точно преводимо – диалекти, понякога начина на изразяване на самия герой (когато например използва русизми).
Кои са най-често допусканите грешки в професията?
Според мен често пъти преводачите или следват текста прекалено буквално, или се отдалечават твърде много от него. Майсторлъкът е да се намери нужния баланс.
Какви автори предпочитате да превеждате - мъртви или живи?
Живи, защото можеш да се консултираш с тях и да ги убедиш в някои по-свободни решения. С мъртвите това няма как да се случи.
Смятате ли, че един превод винаги може да бъде по-добър?
По-добър не знам, но може би по-актуален за определена читателска аудитория.
Ползвате ли бележки под линия?
Бих използвала умерено, но много американски издатели не позволяват с довода, че те разсейват читателя. Понякога става много сложно, особено при превода на исторически реалии, непознати за англоговорящия читател (българското възраждане, социалистическия период).
Книгата, която бихте искали Вие да бяхте превели? А тази, която не искате да преведете?
Бих искала да бях превела „Естествен роман” на Георги Господинов, но, за съжаление, той вече беше преведен, когато се запознахме. Иначе не бих се заела с превод на възрожденска литература - трудно е да я накараш да не звучи сковано на американски английски.
Как според Вас се превеждат диалекти?
Като цяло използвам нестандартен английски, който обаче не е маркиран като диалект. Използването на местен английски диалект по принцип е неудачно – винаги има културни контексти, които се разминават.
Какво е мнението ви за Google Translate - враг или съдружник?
Жалък съперник.
Какво се губи в превода?
Езиковият колорит. Много ми беше трудно с "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, например. Много обичам тази книга, но, когато подписахме договор за нея, се паникьосах: Как да звучи толкова добре на английски? В крайна сметка обаче, дори и да има нещо изгубено, по-голямата част си е там.
Има ли изрази и думи, които изчезват с времето и може ли един език да умре, дори когато е говорим?
Естествено, че някои изрази престават да се употребяват, но това не означава, че можем да наречем живия език „мъртъв”. Дори и Шекспир, който четем вече с речник, е автор на много идиоми, които се използват в говоримия език.
Чуждиците убиват ли езика?
Не. Турцизмите са ми едни от най-любимите думи в българския език. Те му придават колорит. Много ми е интересно също да наблюдавам какви заемки навлизат в български от английски и как често пъти те променят значението си. Чуждиците са един вид карта на културната история на една нация.
Българските думи и изрази, които са Ви създавали най-големи главоблъсканици?
Например, прякорите в „Хайка за вълци“ – Пенкилер, Кралешвили, Вървинамайната си. Смених ги десетки пъти, докато превеждах романа.
Преведете: "На вълка вратът му е дебел, защото си върши сам работата" и "Сговорна дружина планина повдига".
Втората поговорка има съответствия на английски: Many hands make light work, united we stand, divided we fall.
Пък за вълка нямаме нещо точно подобно. Наскоро една моя студентка се сблъска с този идиом в един разказ на Кристин Димитрова и още по-трудното беше, че вълкът като символ играеше роля в разказа, така че нямаше как да го сменим със съвсем друг идиом от английски. Решихме да го преведем буквално, но с едно вметнато изречение да е ясно, че това е идиом или поговорка в оригинала: As the saying goes, the wolf has a strong neck because he does his job alone.
