Ани Путугук и инуитите

Писалка и цветни моливи. Средствата, които канадската художничка Ани Путугук (1969 2016) използва, за да запечата детайлите от ежедневието на своята инуитска общност в Кингайт, Северна Канада, са толкова простички, но липсата на сложна техника и материали е най-подходящата база, с която тя успява не просто да привлече вниманието към съвременния живот на инуитите, но и изцяло да преобърне закостенелите представи за тази общност в главите на всички, намиращи се южно от нея.

Въпреки навлизането на новите технологии и културни промени, животът на инуитите остава верен на традициите, закодирани в общността, храната и езика. Със своите рисунки Ани Путугук успява да изобрази именно тази уникална смесица от минало и настояще, в което традиционното е ценено, но и принудено да се адаптира и видоизмени спрямо съвременността.

Annie Pootoogook, Drinking Beer in Montreal, 2006, coloured pencil and ink on paper, 77.5 x 111.8 cm, Collection of John and Joyce Price.

Ани се ражда в малко изолирано селце на нос Дорсет на малък остров край южния бряг на остров Бафин – дом на един от най-важните центрове за създаването на изкуство в Канада West Baffin Eskimo Co-operative, където арт отделът е известен като Kinngait Studios. Тя е най-малкото от десет деца в семейство, в което и двамата родители са второ поколение художници. Въпреки трагични инциденти, при които част от братята и сестрите ѝ загиват, Ани има спомени за щастливо детство със събиране на миди, бране на горски плодове и къмпингуване.

Annie Pootoogook, Watching Hunting Shows, 2004 Coloured pencil and ink on paper, 51.5 x 66 cm Collection of John and Joyce Price 

След гимназията, през 1990 г. се завръща трайно в Кингайт – място, в което има повече артисти на глава от населението от който и да е друг град в Канада в резултат на програма за стимулиране на творческите индустрии в инуитските общности, създадена от правителството на страната в средата на миналия век. През 90-те. Ани усъвършенства уменията си като художник чрез чиракуване, в което постепенно развива собствения си стил, като наблюдава старейшините в Kinngait Studio. За по-младите художници там рисуването е начин за осигуряване на доходи и насърчена от по-възрастните жени в общността, Ани създва първите си рисунки у дома, което се превръща в ежедневен ритуал, а стремежът ѝ е всеки ден да рисува нещо ново.

Annie Pootoogook, A True Story, 2006, coloured pencil, ink, and graphite on paper, 66 x 102 cm, Collection of Stephanie Comer and Rob Craigie.

Колкото повече рисува, толкова по-сложни стават творбите ѝ. В тях прозира наблюдателността ѝ и способността да се вглежда в дребните детайли и нюанси от ежедневието и постепенно да създаде един цялостен реалистичен портрет на културата на инуитите на остров Бафин с изобразяването на облеклото, прическите, сечивата, летните и зимни жилища, обстановката и пейзажа около тях. За разлика от естетиката на повечето художници в кооператива, в които преобладават природата и истории от инуитската митология, нейната работа е съвсем нов поглед към съвременния живот на жена, която живее в консуматорско общество. Образите и директният ѝ стил моментално приковават вниманието на търговците на изкуство в Торонто и първата ѝ самостоятелна изложба не закъснява.

Annie Pootoogook, 3 Generations, 2004–5, coloured pencil on paper, 66.0 x 101.5 cm, Collection of John and Joyce Price.

Оригиналното съдържание и изпълнение е интересно продължение на традициите в инуитското изкуство, което обаче прави препратки към живота в Арктика през XXI в. В него телевизорите, шопингът и обществените институции са също толкова типични, колкото са и кучешките впрягове и кожените дрехи от рисунките на нейните предци. Затова и няколко проницателни колекционери изкупуват творбите от първата ѝ изложба, а група куратори и собственици на галерии упорито започват да я подкрепят.

Ани става известна именно със своите творби, разкриващи “съвременните инуитски домове“, в които телевизорите са местният “прозорец към света“. Нейните картини пък реципрочно се оказват “прозорец към света на инуитите“ със собствен оригинален разказ за непознатия живот на Север. В тях са документирани дейностите, предметите и местата от ежедневието на художничката като къмпингуване, пакетирани храни, супермаркети, видеоигри и гледане на телевизия, както и баналността на интериорните пространства, в които митът за Севера отсъства.

Annie Pootoogook, Cape Dorset Freezer, 2005 Coloured pencil, black metallic ballpoint pen, and graphite on wove paper, 111.5 x 233.1 cm National Gallery of Canada, Ottawa 

“Представянето на нейните творби в галериите за съвременно изкуство изпраща силен сигнал, че е време арт средите да се откажат от претенцията, че художниците, работещи извън европоцентричния мейнстрийм, автоматично се затварят в етнически или регионални категории на изкуството”, пише Нанси Кембъл в просторната биография на Путугук, публикувана от института Art Canada. “Строгите, често хумористични рисунки с молив и пастел на Путугук са безмилостни в улавянето на променящите се условия на живот на Севера. Те улавят реалност, вкоренена в културни практики, но смекчена от симптомите на ежедневието, отнасящо се до всеки потребител на масмедиите“, допълва кураторът Джералд Макмастър.

Световното признание за Путугук не закъснява и тя е поканена да бъде част от резиденция в Шотландия, където създава и първите си творби в по-голям формат.

Annie Pootoogook, Watching Hunting Shows, 2004 Coloured pencil and ink on paper, 51.5 x 66 cm Collection of John and Joyce Price

Въпреки че замъците са чужди за визуалния ѝ речник, тя представя тази новост за нея чрез комбинация от цветове и визуални елементи, в които шотландският пейзаж е отразен през артистичния ѝ поглед. Същата година е номинирана и печели една от малкото значимите награди за изкуство в Канада – Sobey, която не е контролирана или администрирана от правителството. Това се случва във време, когато опростените рисунки с молив и пастел все още не са установена част от разговора около съвременното изкуство, но в оценката си журито пише, че творбите ѝ идват в момент “когато модернизмът се преразглежда и отразява хибридната природа на съвременния живот“.

Annie Pootoogook, Pitseolak Drawing with Two Girls on Her Bed, 2006, coloured pencil and ink on paper, 51 x 66 cm, private collection.

Следват покани за documenta 12 в Германия, след което нейните творби пътуват и до Ню Йорк, а успоредно с това само за няколко години цените на нейните произведения се утрояват. Преместването ѝ след това в Монреал обаче не ѝ се отразява добре, защото преживява труден период, наситен със зависимости и обидни семейни отношения. Година по-късно Ани се опитва да се върне обратно у дома сред сигурността на познатата общност, но за кратко. Последните си години прекарва в Отава, където обаче остава изолирана от родния си кооператив, както и от артистичната сцена в столицата, защото представянето като независим съвременен художник се оказва умение, което тя не е усвоила.

Annie Pootoogook, Composition (Sadness and Relief for My Brother), 2006, coloured pencil and ink on paper, 56 x 76.2 cm, Collection of Gary Evans.

Не успява да се свърже и с местната инуитска общност, а злоупотребата с различни вещества допълнително утежнява ситуацията ѝ, потапяйки я в цикъл от живот на улицата и в приюти, в който се опитва отново да се издържа чрез рисунките си, но на незначители цени. Така на 19 септември 2016 г. Ани Путугук се удавя в река Ридо в Отава, като оставя след себе си три деца и важна следа в света на изкуството, който успява да отмести поглед встрани от своя “балон“ и да открие живота на още една не толкова малка, но отдалечена общност.

Повече информация за живота и творчеството на Ани Путугук може да откриете на aci-iac.ca