Хип, хип, Ю Хуа! Започват новите “Литературни срещи”

Между 24 и 26 април София ще се превърне в притегателна точка за водещи съвременни писатели като Ю Хуа, Мария Степанова и Шехан Карунатилака. Те гостуват в рамките на четвъртото издание на “Литературни срещи“, събитие на фондация “Прочети София“, което тази година ще бъде във фестивален формат. Темата е “Археология на паметта“ и в нея са обединени автори, които по различен начин се занимават с контекста на страните си: Анастасия Левкова (Украйна), Никола Лекич (Сърбия) и Тюлин Аркан (Белгия).

Шехан Карунатилака

На 25 април (от 18:30 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН) публиката ще има възможност да се срещне с носителя на наградата “Букър“ за 2022 г.и един от най-ярките писатели в днешната азиатска литература – Шехан Карунатилака. На български език е преведен именно романът, с който той печели престижното отличие – “Седемте луни на Мали Алмейда“ (превод: Петя Петкова, изд. “Лабиринт“). Това е едва вторият му роман, който Карунатилака пише в различни версии с няколко заглавия. Известно време авторът има затруднения в търсенето на чуждестранно издателство, което да публикува книгата. Той разказва, че политиката на Шри Ланка е изглеждала “езотерична и объркваща“, а много от издателите са намирали, че “митологията и изграждането на света са непроницаеми и трудни за западните читатели“. След като открива издател, който се съгласява да издаде романа след корекции, Карунатилака работи още две години върху редакцията му.

Шехан Карунатилака израства в Коломбо, Шри Ланка и учи в Нова Зеландия. Има издадени три детски книги, пише рок песни, сценарии и пътеписи. На международната литературна сцена той се появява с награждавания роман “Chinaman”. Пише също така статии за спорт, музика и пътуване за The Guardian, Rolling Stone, Wisden, GQ, Conde Nast и National Geographic. Има над 20-годишен опит в рекламни агенции, технологични фирми, медийни компании и стартъпи в Сингапур, Лондон, Коломбо, Сидни и Амстердам. В момента живее в Шри Ланка.

Мария Степанова. Фотограф: Diana Pfammater for DAAD

Веднага след срещата с Карунатилака вечерта ще продължи с разговор с руската поетеса, писателка и есеистка Мария Степанова. Тя е сред най-влиятелните гласове на руската съвременна поезия и стиховете ѝ са преведени на повечето европейски езици. Степанова нарича поезията форма на съпротива. В края на 2017 г. излиза нейният документален роман “В памет на паметта“, който е издаден и на български език от издателство “Жанет 45“ в превод на Здравка Петрова. С появата си в Русия, книгата почти мигновено става интелектуална сензация. Много рядко се е случвало подобно единодушие между читатели и критика. 

Романът е отличен с най-престижните руски литературни награди. Преведен е на 27 езика и е бил в краткия списък на наградата Международен Букър. Паралелно с излизането на “В памет на паметта“ в Германия, Степанова е била поканена от Хумболтовия университет на Берлин за гост-лектор с цикъл лекции и семинари за (ре)конструкция на миналото. Съвсем скоро на български език предстои да излезе и най-новия ѝ роман “Фокус“.

Степанова завършва Московския литературен институт “Максим Горки“. Тя е автор на 14 стихосбирки и три книги с есета. Носителка е на руски и международни литературни награди. През 2023 г. получава Литературната награда на Лайпциг. Между 2007 г. и 2012 г. тя основава и е главен редактор на OpenSpace.ru – независима медия, която ежедневно отразява съвременната култура и общество. През 2012 г., заедно с екипа на  OpenSpace.ru, тя създава COLTA.RU, където основен фокус са теми, свързани с култура и политика. След началото на войната в Украйна, сайтът е блокиран, заедно с други руски независими медии. Нейни мнения и позиции за настоящата политическа и медийна ситуация в Русия са публикувани в големи европейски издания като Financial Times, Corriere della Sera, Svenska Dagbladet, Gazeta Wyborcza. В момента Мария Степанова живее в Германия.

Ю Хуа

На 26 април (от 19:30 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН) Ю Хуа, един от най-значимите съвременни китайски писатели и често претендент за “Нобел”, за първи път ще гостува у нас. През последните няколко години на български бяха преведени романите му “Живи“ и “Братя“.

Роден през 1960 г. в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести, Ю Хуа пораства в разгара на Културната революция в Китай. Когато навършва 18 години започва работа в зъболекарски кабинет и това върши в следващите пет години, преди да пробие като писател през 80-те, да се превърне в съвременен класик и един от най-четените китайски белетристи. Ранните му авангардни разкази го нареждат сред авторите, отговорни за либерализирането на китайската литература. След като излиза вторият му сборник, “Нещо инцидентно“, Ю Хуа съзнателно преориентира стила си от експериментален към реалистичен и особено важно за него става да премести акцентът от жестокостта към състрадателността. Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи “Викове под ръмежа“, “Живи“ (преведен на български от Стефан Русинов и издаден от “Жанет 45“) и “Сю Сангуан продава кръвта си“. Тези произведения, заедно с романа “Братя“, му спечелват още по-широка слава в Китай и в света, както и чести споменавания в букмейкърските списъци с претенденти за Нобеловата награда за литература. Наред с деветте си белетристични книги, той пише множество кратки есета, мемоари, очерци и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За кратко е колумнист в “Ню Йорк Таймс“, където пише за Китай и разглежда съвременни въпроси като цензурата, корупцията и патриотизма. Важни теми за него също са спомените, историята, обществото, писането, литературата – всички те присъстват и в “Китай в десет думи“ (превод: Стефан Русинов, изд. “Жанет 45“), единствения му есеистичен сборник, който не е издаден в родината му (преди всичко заради първото есе, в което разказва личното си преживяване на протестите на Тиенанмън през 1989 г., едно от големите табута в китайската политическа реалност). Въпреки че по думите на Ю Хуа тази книга е написана за китайски читатели, на оригиналния ѝ език тя е издадена само в Тайван, а от написването ѝ през 2009 г. досега е преведена на повече от двайсет езика.  

Запазването на паметта за миналото е особено важно за Ю Хуа – обичайно за романите му е да проследяват съдбата на един или няколко персонажи през различни исторически периоди, а в есетата си той често прави находчиви аналогии между миналото и настоящето, посочва какво е забравено и какво е само привидно загърбено, какво е фрапиращо различното и какво е притеснително еднаквото между епохите. Най-често се връща към епохата на Културната революция.

Анастасия Левкова

Преди срещата с Ю Хуа (от 18:00 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН) ни очаква един необичаен формат, който ще включи работата на трима изгряващи писатели, чиито произведения все още не са познати на българската публика. Преведени специално на български, публиката ще има възможност да чуе за първи път откъси от произведенията на украинската писателка, редакторка, културен мениджър и журналистка Анастасия Левкова, сръбският писател Никола Лекич  и белгийската писателка, редакторка и преподавателка по творческо писане Тюлин Аркан. Тримата автори, както и преводачите им на български език, гостуват по инициатива на фондация “Следваща страница“ в рамките на международния проект за развитие на млади таланти в областта на литературата Connecting Emerging Literary Artists – CELA. CELA е европейска програма, която предлага възможност на литературни творци от Европа да работят върху своята (международна) мрежа и да развиват професионалните си литературни умения. Те споделят истории, създават нови произведения и се свързват с литературната индустрия и европейската публика.

Освен разговорите с писатели, програмата на “Литературни срещи” включва дискусии, четения, срещи с преводачи, аудио-визуална инсталация и концерт. За първи път ще бъде организирана и професионална среща за литературни мениджъри от Европа. Всички събития са със свободен вход.

Четвъртото издание на фестивала “Литературни срещи“ е между 24 и 26 април в Софийското Ларго (Античен комплекс „Сердика“), Национален археологически институт с музей при БАН и „Щрак“.

.