Когато Рори Милър говори за “На око”, той често го прави с поглед и интонация, с които като че ли иска да опише всичко видяно и осмислено, но не е сигурен как да намери думите. Все едно, ако не сме го видели сами, трудно ще го разберем.
Това е проектът, с който преди няколко години той започна да събира рецепти по българските села и да документира наученото. Идеята за “рецептурник” се разви в нещо още по-пълнокръвно: книгата “На око: кулинарни приключения на село”.
Фотограф: Асен Величков
Да се впусне към селата до голяма степен е и вид авантюризъм, разсейване на една от последните мистерии за него у нас. “Макар че мистерии и поводи за учудване винаги ще има. Всяко село предостави различно преживяване, самите хора ми изглеждаха много индивидуални и различни”, казва Рори, отраснал в малкия град Грам, преди да отиде в Такома и Сиатъл.
Семейството му се занимава с дърводобив, а вторият му баща – с производство на бира, а това съответно му дава нужните основи в областта отрано. Пътешественическият му дух го изпраща към Европа, още когато е на 19.
Преди близо шестнадесет години се озовава в София. За това време той е бил учител по английски, пивовар (бирите “Ах!”, които помните – в тях дори имаше разновидност с мурсалски чай), участник в “Мастършеф”. По-дълъг престой в селото Неговановци през 2019 г. отключва любопитството му към живота, навиците и храната извън градовете. Две години по-късно започва да обикаля селата заедно с фотографите Иво Недялков, Стефан Каменов и Асен Величков и да се среща с хората в села, които надали е очаквал да посети.
Фотограф: Асен Величков
По селата Рори открива нещо неочаквано и то няма общо с храната
Казва, че не е имал никакви трудности в комуникацията, дори и на местата с по-особен диалект.
“Навсякъде бях приет с отворени обятия. Може би преди това и аз като много хора съм имал предубеждения: че жителите там са ограничени, груби, но всъщност всички, които срещнах, бяха добри, разбиращи, съчувстващи. А също така образовани и информирани – не като нас”, казва Рори, който обяснява интереса си и с настъпването на период от живота, в който бързите удоволствия имат по-малко значение.
В книгата баба Танче казва, че “младите знаят всичко”, но като че ли отдават твърде много внимание на неща, които за тях са просто “селски работи и драми, обикновено всекидневие.”
Фотограф: Иво Недялков, с. Дряново
“Хората на село имат много по-голяма емоционална интелигентност от тези в града. Разбрах, че по улиците тук мога да срещна стереотипите, които очаквах да забележа по селата. Със сигурност целият процес изостри любопитството ми.”
Книгата излезе в началото на есента, две години след първите пътувания и с малко по-различно съдържание от очакваното: вместо сборник от рецепти, изданието е по-скоро пътепис, в който съставките имат редовно присъствие в главите. “Не очаквах, но вече получавам снимки на хора, които според описанията са сготвили някои от ястията.”
Разговаряме с Рори, малко след като представи книгата в София, Варна и Бургас и малко преди премиерите в Пловдив и Враца.
Фотограф: Иво Недялков, с. Дряново
“И досега се удивлявам как така в 95% от случаите, след като бабите опитат онова, което са сготвили, го намират за идеално рядко добавят нещо друго след първата дегустация с вилица”, пише Милър в глава от книгата, в която описва срещата си с баба Танче.
В село Салаш до Видин, малко преди баба Даниела да сподели рецептата за “Бял мъж” (непастьоризирано прясно овче или краве сирене, брашно, масло и сол), тя нарежда, че: “Всичко трябва да блести от чистота! Мръсни тенджери, мръсни лъжици и мръсни пръсти означават мръсно сирене! Така не се прави!” В други случаи, за местните той е “Рорко”.
Фотограф: Иво Недялков, с. Челопек
В периода, в който Милър проучва българската кухня, той усеща и известна раздяла с потенциала, който някога е виждал в София.
“Когато дойдох, това ми се струваше град с голям заряд и все още чакам той напълно да се реализира… Мисля, че всичко ще се промени, ако хората са по-горди с труда си, но и ако получават повече подкрепа и признание за него.”
Фотограф: Иво Недялков, с. Дряново
Наред с това идва все по-голямата носталгия към САЩ. “Например липсват ми мексиканската и тайландската храна, самата култура на пиене и хранене, която в САЩ се разви в един 30-годишен период. Може би и тук ще мине толкова време”, казва Рори, докато в бара, в който сме, звучат американски групи от различни поколения като The Velvet Underground, Mazzy Star и Morphine, почти като саундтрак на тази носталгия.
Фотограф: Иво Недялков
Според него животът на село изисква и “много сила”. “А за човека отвън трябва да е добър слушател – защото хората по селата искат да споделят историите си, а те понякога са тъжни. Искат и да те въведат в това, което правят, да го правите заедно. Затова и понякога ракиите бяха твърде много и предизвикателство беше от време на време да отказвам това, което ми се предлага…”.
Фотограф: Иво Недялков, с. Челопек
Рори работи и по англоезична версия на книгата, но все още не е сигурен как ще преведе “на око”. “И дали въобще трябва…” В следващо издание или продължение на проекта вероятно би се отделил от историите за бабите и селата, би проучил начина на живот на различен тип хора, професии, географски точки от страната, като Странджа или турскоезичните села. Вместо да говори в слогани като “всички сме еднакви”, впечатленията на Рори звучат подобно по смисъл, но с други думи: “Разбрах, че всъщност всички сме различни.”
Рори във видинското село Неговановци, откъдето започва идеята му да документира видяното и чутото. Фотограф: Стефан Каменов
На 11 ноември от 16 ч. в книжарница "Махала" Рори Милър ще представи "На око" заедно с фотографи и илюстратори, които са помогнали за осъществяването й.
***