Bamboo Kids House

BAMBOO е частна детска градина за деца от 1,5 до 6 години, в който и преподавателите, и средата се стремят да осигурят стимули и подкрепа в най-важната задача на децата в тази възраст - да играят безгрижно и така да усвояват нови знания и практически умения. Градината обединява принципите на Монтесори педагогиката и най-съвременните теории за отглеждането на децата, а учебният процес се реализира в позитивна и подкрепяща среда, насърчаваща изследователския дух и независимостта на децата. За мотивите за създаването му, какво липса на децата в София, как да говорим за настоящето разговаряме с основателката на центъра Дженифър Едуард, магистър по детско-юношеска психология.

Какво Ви мотивира да създадете BAMBOO и какво прави Вашето място истински специално за Вас и за децата?

От детството си си спомням, че не обичах да ходя на детска градина, с нежелание тръгвах от вкъщи, през деня тъгувах за мама и с нетърпение я чаках да ме вземе. Наложи се със семейството ми да заминем в Швейцария, когато бях на около 4 г. и там посещавах детска градина. Изведнъж се оказа, че много обичам да ходя на градина, спомням си как минаваха занятията, дори си помням как изглеждаше градината – имаше отделни кътове за игра и всичко беше изработено от дърво. Учителките ни говореха мило, бяха търпеливи, играеха с нас, рисувахме с акрилни бои върху стативи и беше задължително да се изцапаме. Мисля, че този опит много ми е повлиял, когато изграждах концепцията на частната детска градина, която създадох с много любов към децата. BAMBOO Kids House е наистина различна детска градина, в която децата се чувстват обичани и щастливи, учат, докато играят, творят и се забавляват, а техните родители са спокойни, че децата им са обгрижвани от отговорни и квалифицирани хора.



Изключително много държим на индивидуалния подход към всяко дете, стремим се да отговорим на неговите интереси и потребности, съобразяваме се с препоръките на родителите и разчитаме на партньорските си отношения с тях. Нашата градина обединява принципите на Монтесори педагогиката и най-съвременните теории за  отглеждането на децата – разчитаме на детето да ни покаже какво му е интересно, какво го затруднява и как за него е най-полезно да му бъде оказана подкрепа. С други думи, следваме детето и го насочваме, без да го подчиняваме на общоприетия стереотип за „послушно” дете. Учебният процес се реализира в позитивна и подкрепяща среда, насърчаваща изследователския дух и независимостта на децата. 

Какво им липсва на децата в градска среда и особено в София?

На децата сякаш им липсва пълноценен контакт с възрастните и с връстниците. Всички ние живеем в едно много забързано ежедневие, чувстваме се притиснати от времето и десетките задачи, с които ежедневно трябва да се справяме. Това прави контакта между родителите и децата доста инструментален – децата са прилежно облечени, нахранени, изкъпани, но дали сме отговорили на техните емоционални и социални потребности, дали сме им показали, че се интересуваме от техните преживявания. Колкото по-динамично е ежедневието на родителите, толкова по-изолирани се чувстват децата. В тези случаи проблемите имат различна проява – от агресивно поведение и трудна адаптация до себезатваряне и тревожност. И не на последно място възрастните са тези, които учат децата как да общуват, как да обичат, как да бъдат добри приятели. Затова си струва да се спрем за момент и да се замислим дали правим достатъчно в тази посока. 

Как им разказвате за сегашната особена ситуация с коронавируса? Как е подходящо да се поднася на децата информацията за мерките, които е необходимо да се спазват?

Много е важно на децата да се обяснява защо се налага спазването на определени мерки, като е необходимо тази информация да се поднася по подходящ за възрастта им начин. Когато децата разбират защо се налага определено поведение, е много по-вероятно да се съобразяват с него. Разбира се, от голямо значение е примерът, който възрастните дават. От нас се очаква да се съобразяваме с правилата, които сами поставяме. За най-малките информацията може да бъде представена под формата на приказка или сюжетно-ролева игра. Това задържа вниманието на децата и поднася информацията по един атрактивен и запомнящ се начин. Именно към този подход се придържаме в нашата детска градина и срещаме отзивчиво отношение от страна на децата.  

Кои са любимите игри на децата и на какво учат те Вас, докато играете с тях?

В игрите си обикновено децата пресъздават онова, което ги е впечатлило, уплашило или зарадвало. Негативните ситуации от ежедневието в играта обикновено имат положително развитие, тоест детето проиграва ситуацията така, както би искало да се случи тя. За мен винаги е интересно да наблюдавам как децата взаимодействат помежду си в играта, как разпределят ролите си, как се справят с конфликтите, които възникват. От това взаимодействие всъщност можем да научим много – оказва се, че малките понякога имат по-ефективни решения на реални проблеми. Като възрастни е важно да се вглеждаме в детската игра и да не забравяме, че тя никога не е само фикция, а е едно интересно отражение на реалността ни. 

Какво е отношението Ви към технологиите – как трябва да се въвеждат в употреба сред децата, кога и по какъв начин?

За съжаление в последните години ми прави впечатление, че технологиите заместват пълноценния контакт между децата и родителите, както и между самите деца. Така например деца в училищна възраст прекарват повече време заедно витуално, играейки компютърни игри, отколкото навън с връстниците си. Понякога е по-лесно да оставим детето пред телевизора или да се забавлява само с компютърната игра, докато работим или си почиваме. Това е работеща стратегия, но само ако се прилага умерено. Добре е да научим децата, че технологиите са полезни, но не могат да заменят непосредствения контакт с близките и приятелите. За да растат спокойни и щастливи, децата се нуждаят от позитивно внимание и сигурност. Не на последно място технологиите (по-конкретно компютърните игри и някои анимационни филмчета) верифицират агресията и формират нереалистична представа за последствията от агресивното поведение. Това е опасно, тъй като малките деца трудно разграничават реалността от фантазията. Препоръката е технологиите да се въвеждат след 3-годишна възраст, тъй като се предполага, че тогава детето е неврологично достатъчно зряло, за да обработва виртуални стимули. От друга страна, прекалено ранното въвеждане на технологиите може да забави съществено езиковото развитие на детето.  

Колко време от деня на децата трябва да е навън и с какво това е полезно за тях?

Добре е децата да прекарват колкото се може повече време навън. В BAMBOO Kids House много държим на игрите на открито, често водим децата на излети, събираме есенни листа и правим с тях различни творчески проекти. Насърчаваме отговорното и ангажирано отношение към околната среда, а в двора на градината имаме зеленчукова градинка, за която децата сами се грижат. Игрите на открито тонизират и зареждат с положителни емоции, това е свързано с редица биохимични процеси в организма. Но освен това игрите навън дават възможност на децата да изследват света и да опознават физическите си възможности. 

Кои са уменията, на които трябва да се набляга и да се развиват – тези, които децата притежават, или тези, в които изостават? Защо?

Несъмнено е полезно да развиваме потенциала на детето, като компенсираме дефицитите и осигуряваме повече подкрепа в областите, които го затрудняват. Но е важно винаги да се съобразяваме с индивидуалната норма, тоест ако едно дете изпитва съществени затруднения по математика, е важно да му окажем подкрепа, за да постигне максимални резултати според собствените си способности. Това е изключително важно правило при работата с деца със специфични потребности. Има случаи, в които постигането на нормата е невъзможно и тогава е необходимо да се оцени обективно потенциала на детето и да се работи с наличния ресурс. 

Децата много обичат да колекционират и събират всевъзможни неща. Често големите търговски вериги се възползват от тази им страст. На какво се дължи това силно желание да колекционират и как можем да го заобиколим, без да ги нараним?

Колекционирането е свързано с изграждането на чувството за идентичност и собственост. Колекционирането всъщност е полезно, защото развива важни качества и умения – грижа и отговорност към личните вещи, последователност и подреденост, социални умения при договарянето на размяна. Желанието за колекциониране се формира около 5-годишна възраст и е най-силно в началните училищни години. Несъмнено големите търговски вериги се възползват от този съвсем ествествен детски стремеж. Не бих казала, че е нужно да заобикаляме това желание на децата, а по-скоро да се постараем да ги научим на умения за бюджетиране – да отделят собствени средства за колекцията си и да управляват парите си, като решават колко средства могат да отделят за своята колекция. 

Трябва ли родителите да подготвят децата си преди интервюто за прием в детска градина? Как?

Винаги провеждам интервю както с родителите, така и с детето. Интересувам се от техните очаквания, притеснения и препоръки, запознавам ги с условията на материалната ни база и философията на нашата градина. Наблюдавам как детето реагира на средата, как комуникира с другите деца, с учителите, какво го впечатлява. Много важно условие за успешната адаптация на детето е как родителите формулират необходимостта то да ходи на градина. И именно това е подгоготката, която родителите следва да направят у дома преди тръгването на детска градина. Препоръчително е „трябва” да се замени с „искам”, например „Искам да ходя на работа, защото това ще ми даде възможност да науча нови неща, да се развивам и да имам своите постижения”, вместо „Трябва да работя, за да изкарвам пари”. Съветвам родителите да изяснят на децата предимствата от ходенето на градина – ще намерят нови приятели, ще се забавляват, ще учат нови неща. И не на последно място важно е детето да почувства, че родителите наистина се чувстват спокойни да го оставят в детската градина, тоест детската градина да бъде представена като безопасно и позитивно място. 

BAMBOO Kid House е в кв. Драгалевци,
ул. „Горска поляна“ 22 и на www.bambookindi.com