“Пуснали са банани!” Тази фраза е навярно непонятна за Gen Z. Но тя описва цяла епоха между 1944 и 1989 г. в България, а и в Източна Европа. Епоха с икономика на дефицита. Банани “се пускат” само за празник – Нова година. През останалото време не се продават никъде. В тази епоха България е тоталитарен затвор. В нея, ако разкажеш виц за диктатора, попадаш в съвсем буквален затвор комунистически трудово-изправителен лагер на смъртта. Ако рисуваш карикатури (като Райко Алексиев) или пишеш сатира (като Георги Марков) – отнемат живота ти. След падането на Берлинската стена преди 35 години България тръгва към демократични промени. Те се постигат трудно, а и често вследствие на протести около символите на властта – на жълтите павета.
По света и у нас
В България бананът не е плод, а идентификатор за празник, за извънредност, за връзка със света: фалически спусък на еуфория. Има преобръщащ ефект.
Довчера живееш в соц без банани, изведнъж – получаваш банани, без да си ги брал лично за ракия. Довчера нормални възрастни хора си седят кротко, в един момент започват да се блъскат с 1 лев по-евтина чепка (потърсете клипчета онлайн за отварянето на големи супермаркети в България и ще видите този повтарящ се нелеп сюжет). Ето защо ме усмихна работата на Калоян Илиев-Кокимото “The Comedian”, която представлява жълто паве (или тухла) със стикер на известна марка банани.
“The Comedian“ на Калоян Илиев-Кокимото, част от изложбата “ТУХЛАТА/ 2023“ в ReBonkers, която представи творбите на 118 участници, преобразуващи “тухлата“ в художествено произведение
Един образ, който събира две епохи социализъм и преход към демокрация. Павето е символичен “домакин“ на повечето протести за по-добър живот, които включват и възможността да ядеш банани, когато поискаш, а не когато ги “пуснат”. Павето с етикет на банан е постмодернистичен цитат на друга работа, провокирала разнопосочни реакции – “Comedian” на Маурицио Кателан, представена на Art Basel Miami Beach през 2019 г. Авторът нарича “скулптура” обикновен банан, залепен с гафер за стена. Той става и обект на пърформанс артиста Дейвид Датуна, който го сваля от стената и го изяжда пред публика.
Впоследствие Маурицио Кателан дарява “Comedian“ на музея “Гугенхайм”. Но дарението не включва физически банан, а сертификат за автентичност и подробни инструкции за излагането на творбата. Която, разбира се, носи със себе си редица въпроси за стойността, семиотиката и основанията на съвременното изкуство. А тези въпроси привличат любопитните очи на хората в музеи и галерии по целия свят. Като например “Прадо” в Мадрид.
Инсталацията “Comedian“ (2019) на италианския артист Маурицио Кателан
Там могат да се видят едни от най-известните живописни портрети – “Голата маха” и “Облечената маха” на Франциско Гоя. Класическа композиция с женско тяло, която веднага бива разпозната от зрителя във визуалната шега на концептуалния дизайнер Хавиер Хаен – “полегнал” полуобелен банан. Репликата-закачка е със заглавие “Гоя” и свързва с един тегел апетитните очи на XVIII и XXI век. Готовият да бъде захапан банан на Хаен свързва и двете платна на Гоя в един обобщен свеж образ. Образ под формата на игра с половете. Произведение, достатъчно непочтително, за да не бъде наречено просто hommage към работата на Гоя.
“Гоя” на Хавиер Хаен
Попкултурен символ
Днес подобни творби предизвикват усмивки и дискусии за природата на самото изкуство. В контекста на социалистическата епоха в Източна Европа обаче бананът е пистолет. С него се натиска спусъкът на соц-униформеното възмущение към всяко творчество, което не изобразява реалистично работници или “вожда”. А изстрелът кънти в квадратните соц глави, които например през 70-те са скандализирани от серия фотографии и видео на полската художничка Наталия LL, която талантливо използва… банан.
Творбата “Консуматорско изкуство” представлява млада жена, която апетитно яде банан – умела победа над кухата тоталитарна идеология чрез семплия еротичен жест на физическа чувственост. С този “изстрел” се възпламенява и въображението на зрителя най-съществената част от концептуалното изкуство, инструмент за свобода. Наталия определя работата като “манифестация на живот и жизненост”. Във времето обаче серията с банана става повод както да се обговори феминисткия дискурс в културата, така и да се критикува пуританската и рестриктивна комунистическа среда. Наталия и предизвикателното хапване на банан обаче са цензурирани и ппрез 2019 г. работата е премахната от изложба във Варшава.
“Консуматорско изкуство” (1973) на полската художничка и фотографка Наталия LL
Оказва се, че концептуалното изкуство, което отключва въображението, пречи. И то както на диктаторската идеология и на соцреализма, така на крайнодесните неоконсерви.
Peel Slowly and See
Също както и бананът на Анди Уорхол от обложката на дебютния едноименен албум на Velvet Underground & Nico с провокативния апел “Бавно обели и виж”. Обложката и албумът от 1967 г. се използват и като символ на революционните вълнения на чешките дисиденти около Вацлав Хавел, застанали срещу режима.

Бананът на Анди Уорхол от обложката на дебютния едноименен албум на Velvet Underground & Nico
Банан срещу калашници. Банан вместо оръжия. Виждаме го и при Банкси. Най-популярният анонимен артист в света използва банана, за да сатиризира насилието в киното. В мюръла му от 2002 г. виждаме героите на Джон Траволта и Самюел Джаксън от “Криминале” на Тарантино да държат банани вместо пистолети. Ето трактовката на Банкси по темите, свързани с насилието, опрощението и изкуплението. Така оригиналното заглавие “Pulp Fiction” придобива и съвсем ново звучене.
Да. Бананът е попкултурна медия. Инструмент за трансгресия в съвременното изкуство. Жълт и вкусен револвер, в който куршумите са идеите и образите на собственото ни въображение. И след всички тези исторически конотации върху банана, той вече трудно би могъл да бъде просто обект на nature morte. По-скоро винаги ще бъде nature vive за всички свободни хора, които знаят цената на изкуството и свободата. И са готови да се борят за тях: с изнесени гласове и здраво стъпвайки върху жълти павета. Обратното на това да те подхлъзнат с бананова кора.