МАРИЯ НАЛБАНТОВА: БЕЛИ ИДЕИ ЗА ЧЕРНИ ДНИ

Ако има млад съвременен художник в България, който да има постоянна връзка с природата в работата си, то това е Мария Налбантова. Привлече погледите първо с визуалната си pop-up книга „Бели мечки за черни дни / Черни мечки за бели дни“ (2016, изд. „Точица“), а паралелно с работата си като илюстратор, тя стана все по-разпознаваемо име в съвременното изкуство.

Детайл от участието на Мария Налбантова в груповата изложба с номинираните за наградата БАЗА, 2019, СГХГ

Направи първата си самостоятелна експозиция преди година - "Прогноза за времето" във „Васка Емануилова“. Както заглавието подсказва, в нея тя намира метафора между природата и климата, колко неподдаващи на опитомяване се оказват те и разликата в налягането между заобикалящата ни среда и нас самите.




От изложбата "Прогноза за времето", галерия "Васка Емануилова", 2018

“После участвах в изложбата “С (въглерод)” в галерия “Червената точка”. Там работите ми бяха свързани с природата и изкуството, като използвам традицията на бродерията и хербария, но включвам найлонови торбички и изтръгнато от рамката платно.”


Детайл от  груповата изложба “С (въглерод)”, 2019, галерия “Червената точка”

Мария беше и сред номинираните за награда за млад съвременен художник БАЗА, която по традиция завършва с обща изложба на селектираните артисти в СГХГ. „Работата ми в рамките на БАЗА е изградена от взаимосвързани сегменти, които са изградени от стари и използвани строителни инструменти и материали, надрисувани с растителни елементи, фотография и хербарий. В тази работа разглеждам връзките между създаването, разрушаването и отговорността. Ироничен поглед към инструментализацията, възникваща между нас като хора и тази между човека и неговата среда.“ 


"Многократна употреба", част от груповата изложба с номинираните за наградата БАЗА, 2019, СГХГ

Хербарият, колекционирането на изсушени растения, влиза в работата ѝ преди година.
“От много отдавна събирам растения от различни места. Започнах да ги вмъквам в тефтерите ми с рисунки и мисли, понякога ги включвам в рисунките. После си направих преси за растения и започнах да архивирам. Може би е нещо като архивиране до момента, в който се превърне в изследване. Когато едно растение се превърне в хербарий, то се мумифицира, става артефакт, документ. Много е интересно, тъй като при работата сякаш може да се пренареди времето.“


От изложбата "Прогноза за времето", галерия "Васка Емануилова", 2018

Най-новото ѝ участие е в изложбата Good Mirrors Are Not Cheap (в „Гьоте институт“ от 2 октомври) заедно с Мартин Пенев, Севда Семер, Ина Валентинова и Стела Василева, събрани от гостуващата в България кураторка Киара Картучиа. Там тя представя работата си "Сухи ръце", в която, в която прави паралел между рутината на измиването и измиването като стратегия за овладяване на нашите страхове, съмнения и грешки.
Междувременно Мария наблюдава къде ще я отведе интуицията и любопитството оттук нататък.
“От известно време работя по една моя идея, която не съм показвала публично досега, все още е в процес и не знам в какво ще се превърне. Правя колажи от хербарий, рисунки и снимки. Като цяло, работата е много лична, включвам идеи и теми, които в момента ме вълнуват. За момента е доста интуитивен процесът и не мога да го преразкажа...“


Детайл от участието на Мария Налбантова в груповата изложба с номинираните за наградата БАЗА, 2019, СГХГ

Докато очакваме Мария да завърши новата си работа, можем да си припомним някои от по-старите. Те са на www.behance.net/omno