Измина една година от началото на войната в Украйна, а творецът, който не спира да показва позиция, да насочва погледа ни към този конфликт и да предизвиква размисли по значимите социални теми, без съмнение е Станислав Беловски. Винаги напипващ пулса на времето и болните места от събитията и процесите в обществото. Новата му изложба “Аз трябваше да направя нещо…“ е поредното доказателство, че позицията на страничен наблюдател никак не му е присъща.

Lonely Jesus, дигитален колаж, 2022
"Изкуството е вид политически акт. Големите решения не се вземат някъде „горе“, а ги правим ние с личния си избор. Всеки един от нас е важен и може да променя нещата.“, казва Беловски.

Red Butchers square, дигитален колаж, 2022
Преди няколко години, освен колажите, които публикува в социалните мрежи, започва да работи и в градска среда, за да достигне до хората, които не са виждали творбите му в галериите. Така уличният му стенсил “Путин и мъртвото тяло“ обиколи репортажите на световните медии и агенции през пролетта на 2022 г. Някои го сравняват с Банкси и не грешат, когато става дума за изкуство, което предизвиква размисли по значими социални теми. Изложбата акцентира точно върху уличното изкуство на Беловски от 2022 г., но и върху дигиталните колажи и картини, създадени като реакция на войната в Украйна, започнала преди една година, както и на призивите за “неутралитет“.

Пропаганда (по Ричард Хамбълтън), 2023, течен асфалт, вестници върху платно
С цитати и заемки от известни произведения, архивен снимков материал, личен фотоархив, документални фотографии, репортажи от мястото на военните действия и творбите на известни художници, той “прави нещо…“ като криво (а може би право) огледало на собствената ни действителност.
“Аз трябваше да направя нещо…“ е в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство до 26 март.