Близки срещи с далечното: Емил Христов

Културен експорт

Далечният изток най-първо впечатлява сетивно – с ароматите, вкусовете, цветовете, картините и звуците си. Когато попаднеш там, по-често имаш предварително знание и очаквания, нерядко и предразсъдъци, но сякаш точно различното и непознатото са най-притегателни и това, което те кара да се връщаш. Още по-впечатляващи са хората. Същите хора, създаващи и развиващи тези кулинария, музика, филми, изкуство или мода до нивото на свръхконкурентен културен експорт, който прави така, че думички като суши, кимчи, кей-поп, тофу, манга и т.н. вече живеят комфортно в българския и много други езици.

Най-интересното място в Далечния изток

Без съмнение Япония е страната, която ме е срещнала с най-много интересности. Впечатлява ме отношението към времето – както към традицията, така и към иновацията, възможността да си едновременно и в бъдещето, и в миналото, да слезеш от шинкансена, движещ се с 320 км/ч и да попаднеш в село, замръзнало в 17 или 18 век. Да се разминаваш по тротоарите, особено на Киото, с хора, облечени както по последните тенденции от Париж и Милано, така и носещи кимоно като ежедневна дреха. Да излезеш от офиса си в стъклен небостъргач и да отидеш на онсен, на градска баня, която не е помръднала от 400 години. Да си купиш нож от семейна компания, която прави ножове от 500 години на все същото място. Впечатлява и отношението към времето тук и сега – онази толкова характерна съзерцателност, на която вероятно можем да благодарим и за неповторимата японска естетика, за уаби-саби, за бонзай, за икебана, за кингуци, за японските градини и още, и още. И да – много е чисто и много си пазят нещата.

Подготовка и културен шок

Бях подготвен, че в Япония ще бъда гайджин, чужденец, и за прословутия японски шовинизъм, който отделя различно изглеждащите като "други", дори когато са родени там и говорят езика. Бях подготвен и че английският там е рядък език, както и за някои порядки, различни от нашите като това, че хората в големите градове не готвят и се хранят “навън”, но навън на тротоара никога няма да срещнеш ядящ човек. Културните ми шокове не бяха свързани с храна или битовизми, а с елементи от “голямата картина”, за които не се бях замислял особено преди да попадна в страната – като например как толкова напредничава държава може да консервира такова ниво на сексизъм и въобще такова отношение към жените, че да се наложи в метрото в Токио, поради задълбочаващия се проблем с опипването, да съществуват вагони само за жени. Или за това, че хомосексуалността в Япония е абсолютно табу и в същото време съществуват 6-7-етажни гей-онсени, където женени мъже, “работещи до късно”, си прекарват нощите, когато си изпуснат последния влак за вкъщи.

Погрешинте представи

Географски Далечният Изток е твърде обширен, но сякаш най-разпространените предразсъдъци, относими към по-голямата му част, са свързани с представите ни за “колективизма” на тези общества и съответно – индивидуализма на членовете им. Дълга тема. Също и предразсъдъка за късите пи*ки.

***

Емил Христов е пътешественик, поет и журналист. Завършил е журналистика с профил печатни медии. Работил е като редактор в българското издание на Harper's Bazaar и като журналист на свободна практика. “Аквариум” е първата му книга, публикувана от издателство “Макрос”, след като ръкописът печели първа награда на конкурса “Веселин Ханчев” през 2007 г. Има награди от десетки конкурси за поезия и проза. Публикувал е в "Литературен вестник", "Литературен форум", "Сега", "Кръг" и др. Носител е на стипендията за пресжурналистика "Стефан Танев". Сред основателите на арт-група "Устата".