Трийсетгодишният Кирил Буховски гледа на себе си като на писател, който понякога рисува и режисира. Дебютира през 2016 г. с пиесата "Ние сме вечни", поставена на голямата сцена на Театър "София", а през следващата година е приет в магистърска програма в Кралското централно училище по сценична реч и драма. От 2018 г. насам е поставил в Лондон две свои кратки пиеси и няколко други текстове в независими театри като Театър 503, Театър EtCetera и Театър “Съдък”. Влече го и киното, но още не знае дали е скроен за него. "Бих се радвал някой ден да изпробвам тактиката на Уди Алън – да напиша сценарий за нискобюджетен филм, чието действие е фокусирано в сравнително малък локал и да го режисирам сам", казва той.

фотограф: Кирил Буховски
От малък е заобиколен от английска литература: фентъзи, Брайън и Шели, Оскар Уайлд, Джордж Оруел. В късните си тинейджърски години плахо разгръща Шекспир в оригинал. "Литературната традиция на Великобритания винаги ме е впечатлявала", изтъква той. Друга причина за заминаването му е усещането, че в България няма възможности за развитие. Пише пиеси, които предлага на драматурзи на театри и режисьори тук, но среща мълчание. Предполага, че произведенията са се нуждаели от сериозни редакции, само че липсата на обратна връзка не му помага за осъществяването на този процес.

фотограф: Кирил Буховски
Великобритания предлага много възможности, но и невъобразима конкуренция, затова намира, че е по-реалистично сам да реализираш проекти в малки театри и галерии. "Ако имаш постоянна работа и успяваш да спестяваш пари, които да вливаш в проектите си и постепенно да увеличаваш своето CV, опит и контакти, нещата се получават, макар и бавно. Важно е и да си създадеш кръг от хора, с които да си помагате и да работите заедно."
Театърът на Острова е на едно от най-високите нива в света, що се отнася до технологично изпълнение и актьорска игра, смята Кирил. За съжаление обаче е силно фокусиран върху комуникирането на политически мнения, а това прави доста от новите пиеси излишни и предсказуеми. "С други думи – дидактична скука", отсича той. За сметка на това актьорите по думите му могат да изпълнят почти всичко, което режисьорът иска от тях. "Срамота е възможностите им да бъдат пропилявани в плоски и арогантни продукции, които малко хора искат да гледат и бързо изчезват в небитието."

фотограф: Кирил Буховски
Предполага, че мерките около коронавируса ще се отразят страшно деструктивно на театралния сектор. "Когато икономиката страда, изкуствата не са приоритет и биват игнорирани и изтласквани в маргиналията." Отражението на пандемията лично за Кирил също не е цветущо. През март 2020 г. губи работата си като асистент в компания за дизайн, която му позволява достатъчна гъвкавост, за да пише и режисира. Пропадат две постановки – моноспектакъл за малка театрална компания и нова авторска пиеса на независима сцена.
От пролетта на миналата година обаче пише за сайта на продуцентската компания ARTtouchesART. "Дават ми почти пълна свобода и възможност да упражнявам нехудожествената си проза, като се вглеждам във филми и сериали с доста критично око." Не успява да напише нито една нова пиеса през 2020 г., но прави сериозни опити в прозата. "Така че е възможно месеците на изолация да доведат и до нещо добро, което да е достойно за публикуване", надява се той.

фотограф: Кирил Буховски
Кои са според него актуалните теми във Великобритания сега? "Има разлика между темите които са актуални и тези, които би трябвало да бъдат актуални." Притеснява го обсесията по различните манифестации на политиката на идентичността, която извежда на преден план теми като сексизма, трансфобията и расизма, както и начините, по които тези предразсъдъци могат да бъдат победени. Не отрича важността на тези проблеми, но му се струва, че в немалко случаи те са илюзорни, не особено продуктивни и много сложни за решаване.

фотограф: Кирил Буховски
Така вниманието се отклонява от по-големи и належащи теми като главоломния спад в нивото на обществения дискурс и невъзможността проблемите да бъдат обсъждани искрено и конструктивно, за да бъдат решавани. "Например хората от лявата страна на политическия спектър биват окарикатурявани като луди комунисти, а тези от дясната – като зли фашисти." Мнението му е, че нагласите обаче не са толкова екстремни и биха могли да се срещнат някъде по средата, но именно вулгарността и деградацията на дискурса пречат за това.
А що се отнася до Брекзит - “няма да окаже почти никакво влияние върху живота ми, освен с битовизми като използването на паспорт при пътуване и роуминг при обаждания към Европейския съюз", отбелязва той. Въпреки предизвикателствата пред Великобритания, Кирил открива в това възможност за икономическо развитие. "Все пак това е техният втори Брекзит – първият е бил по времето на Хенри VIII, когато са се откъснали от юрисдикцията на Католическата църква и с времето са се превърнали в една от водещите световни сили." Затварянето на границите наистина би ограничило възможностите на артистичната диаспора и сигурно би довело до нейното свиване, но също така би улеснило работата на мнозина, тъй като конкуренцията би намаляла, разсъждава той.