За четвърти път ще имаме щастието да наречем Бургас притегателен за младо, нетрадиционно, но интересно кино, когато между 19 и 25 юли тази година бъде домакин на Бургаския международен филмов фестивал. След като започна с фокус върху киното от черноморския регион, сега програмата е вече с много по-широк международен поглед и се стреми да обръща внимание на дебютите в киното, като кани част от младите режисьори сами да представят филмите си пред публиката. За онова, което ни очаква на екраните на “Охлюва”, “Морско казино” и “Акве Калиде” в дните на фестивала си говорим с неговите две основни движещи сили - Емил Ованесов (фестивален директор) и Антония Цинова (артистичен директор на BIFF).
Какъв е фокусът тази година?
Тони: Тънката червена линия, която трасира тазгодишното издание, е музиката. Откриваме фестивала с филм за пънк сцената в Истанбул, продължаваме с концерт на Les Animaux Sauvages и забиваме финалния гвоздей с "Рокендрол" и българските рок банди от 80-те и 90-те. В един момент се оказа, че голяма част от хората, които каним, са по един или друг начин свързани с музиката и с Емо дори си направихме канал в Soundcloud, където да качваме интересни парчета от гостите на феста.
Какви хора събира фестивалът?
Емил: От една страна събираме филмовите екипи, а от друга - всяка година отчитаме, че се създава и едно ядро от зрители, които пристигат специално за фестивала и те самите създават общност помежду си. В това число влизат често и зрители извън България. Радваме се на интерес на гости от Турция, Италия и Великобритания.
С какво този фестивал е различен?
Емил: Както всеки фестивал, така и ние си имаме определена политика.
Миналата година създадохме специална бургаска селекция и представяме млади режисьори, родени в града.
Тони: Това, че фестивалът се провежда на открито и до морето, прави публиката по-активна и по-спонтанна в реакциите си. Виждаме, че това се харесва на гостите, които представят филмите си лично.
Как правите селекцията на филмите?
Емил: Решаваме върху какво да се фокусираме и още след завършване на поредното издание започваме да гледаме към следващото. Всеки дава предложения. Тази година Веселин Геренов направи късометражната селекция, а аз, Мария Дачева и Антония Цинова се погрижихме за пълнометражната.
Вие самите какво кино обичате да гледате?
Емил: Харесвам киното на италианските майстори - Фелини, Висконти, Антониони. Сега е по-различно, но винаги съм за визуално издържани филми с добре разказани истории.
Тони: Падам си по дълбоките, откровени и тъжни ленти. Тези, които те завличат като тежест на дъното и те оставят да се сбориш с вътрешните си демони. Провокират ме убедително разказаните истории, в които разказът заживява на едно по-фино ниво, резониращо с трептенията на душата. В последните години може би най-силно ми въздейства иранското и скандинавското кино.
Мечтата ви за фестивала? Как си го представяте след 10 години?
Емил: Да имаме хъс да направим още 50 издания (смее се).
Тони: След десет и повече години имаме собствено кино, продуцирали сме първия си филм, издали сме музикална компилация и се радваме на най-вярната публика. Kакто казва Емили Дикинсън, „(...) Дори и мечтата само стига, ако пчели и детелина няма“...