Бруталистът: Иван Иванов

Кариерата на австралийския архитект-модернист от български произход Иван Иванов е сравнително кратка, но сеизмична. От началото на 60-те години до смъртта си през 1986 г. той проектира близо 150 сгради, по-голямата част от които в Пърт, Западна Австралия. В тях той съчетава европейската чувствителност с австралийския прагматизъм. Проектираните от него къщи, носещи имената на собствениците си, отразяват личните връзки на архитекта в местната общност.

Те са неконвенционални и смели в експериментите си с формата, материалите и пространството. Личната естетика на Иванов опира до геометричната абстракция и той възприема всяка сграда като скулптура, а стените и подовете като равнини и обеми на художническо платно. Бетонът и стоманата, които често използва в работата си, са новаторски за времето си материали и се явяват прелюдия към архитектурния брутализъм, който ще доминира през 70-те години. 

 Kessell House, 1975 г. Фотограф: Джак Ловъл

Работата му е изградена върху контрасти дръзка, но деликатна, функционална, но също така поетична. Архитектът често е наричан бруталист – определение, което самият той така и не възприема, защото работата му надхвърля грубия утилитаризъм на това течение. Един от отличителните му знаци са бетонните блокчета, които пречупват ярката слънчева светлина на Пърт, хвърляйки динамични сенки.

“Той разбираше светлината тук”, казва архитектът Стюарт Харисън, който сравнява Иванов с Антони Гауди заради неподражаемия му стил и силната му свързаност с Пърт. От органичната интимност на Jordanoff House до футуристичната дързост на Marsala House, в която има диско дансинг и скулптурни панели, архитектът вплита изкуството във всекидневието, за да създаде домове, които са предназначени за живеене, но също така са и своеобразни артистични изявления.

Портрет на Иван Иванов.

Само допреди няколко години неговото име беше познато най-вече на познавачите на австралийската архитектура. Днес, благодарение на усилията на австралийския архитектурен фотограф

Джак Ловъл, това вече не е така. През обектива на Ловъл архитектурното наследство на Иванов постепенно влиза на фокус, не като местна забележителност на Пърт, а като крайъгълен камък на австралийския модернизъм.

Дългият път на Ловъл към Иванов започва в детството му. Роден през 1986 г. в Пърт, той израства в Jordanoff House, една от най-ранните запазени сгради на архитекта, проектирана за българина Иван Йорданов и съпругата му Патрисия през 1952 г., малко след пристигането му в Австралия.

Входът на Madaschi House, 1974 г. Фотограф: Джак Ловъл

“Някои от най-ранните ми спомени са свързани с този дом”, казва Ловъл с глас, изпълнен с носталгия. Като дете той не знае кой е Иванов, нито пък осъзнава значимостта на този образец на архитектурния модернизъм, който за него е просто дом. Семейството на Ловъл живее в Jordanoff House в продължение на 15 години, но в началото на 90-те е принудено да продаде къщата. Но семената са посяти и десетилетия по-късно Ловъл ще превърне в своя лична мисия документирането на непознатото архитектурно наследство на Иванов.

Бъдещият архитект е роден през 1919 г. в Кюстендил, в семейство на поета и журналист Николай Иванов. През 1941 г. заминава за Мюнхен, за да учи архитектура в Техническия университет при известния архитект-модернист Емил Фраймут. Иванов се дипломира през 1946 г. с проект за параклис, който впечатлява с новаторския си дизайн. Но следвоенна Европа не предлага достатъчно сигурност и през 1950 г. българинът и германската му съпруга Дитлинде заминават за Австралия с пътническия кораб SS Fairsea, подпомогнати от Международната организация на бежанците, и пристигат във Фримантъл, Западна Австралия.

Gelencser House, 1982 г. Фотограф: Джак Ловъл

Новата родина не го приема с отворени обятия. Образованието му не е признато и той започва работа като чертожник в базираното в Пърт архитектурно бюро Krantz & Sheldon, известно с проектирането на утилитарни жилищни сгради. Но дори в тези ранни години Иванов не изоставя мечтата си да създава собствена архитектура. Много от първите му проекти, като Jiwkoff House, Toschkoff House и Jordanoff House, са проектирани за представители на българската емигрантска общност в града. Именно тук, в обляната от яркото слънце територия на Западна Австралия, той започва да формира своята архитектурна идентичност.

“Освен за българската общност в Пърт, Иванов проектира къщи за някои от хората, с които работи”, обяснява Ловъл. “Така например Featherby House е проектирана за дърводелеца му, а Bernstein House за електротехника му. Paganin House, която изгоря напълно през 2015 г. и след това беше възстановена, е проектирана за доставчика на мрамор на Иванов. Marsala House, може би най-иконичната му къща, е проектирана за Серджо Марсала, един от строителите, с когото Иванов работи през годините.”

Портрет на Джак Ловъл.

През 1956 г. той вече е натурализиран гражданин на Австралия и през 1960 г. се присъединява към архитектурното бюро Yuncken, Freeman Bros, Griffiths & Simpson в Мелбърн. По същото време се регистрира като архитект, но едва през 1963 г., когато основава The Studio of Iwanoff в Пърт, той успява да прояви размаха на таланта си. До смъртта си през 1986 г. Иванов проектира повече от 100 къщи в няколко квартала на Пърт като Даянела, Сити Бийч и Флориът, както и множество търговски и обществени сгради. 

Ловъл, роден в годината, в която умира Иванов, и досега се пита какво ли още би могъл да постигне архитектът, ако не беше починал толкова рано, особено когато става въпрос за проекти в по-голям мащаб, предназначени за публично ползване, като например забележителната градска библиотека в Нортъм, построена в периода 1971–1974 г.

Интериор на Kessell House, 1975 г. Фотограф: Джак Ловъл

Подобно на Иванов, Ловъл работи няколко години като чертожник в различни архитектурни бюра в Мелбърн, период, който самият той определя като “скучен, с минимална креативност”, но който му помага да намери пътя към фотографията. През 2016 г. Ловъл търси проект, на който да се посвети, и така открива архитектурата на Иванов. Той спира да работа в продължение на две години и половина заради пандемията с COVID-19 и използва това време, за да заснеме много от къщите на архитекта от български произход в Пърт. В началото Ловъл изпраща десетки писма и имейли да собствениците на къщи, проектирани от него. Той използва личната си история, за да спечели доверието на собствениците. “Това, че бях живял в къща на Иванов, отвори доста врати”, казва Ловъл.

Madaschi House, 1974 г. Фотограф: Джак Ловъл

В началото идеята на Ловъл е да документира фасадите на оцелелите къщи на архитекта, но той се увлича и заснема интериорите им, с техните детайли, абстрактни форми, линии и текстури. Резултатът от двугодишния му труд е албумът “Catching Light”, публикуван през януари 2021 г. Представянето му е съпътствано от множество изложби в различни градове по света като Пърт, Мелбърн, Сидни, Лондон и Палм Спрингс. Предговорът на книгата е дело на Николай Иванов, по-големия от двамата сина на архитекта. След официалното представяне на проекта музеят Boola Bardip в Пърт закупува няколко от фотографиите за постоянната си колекция, с което затвърждава ролята на Ловъл като визуален хроникьор на наследството на архитекта.

Интериор на Booth House, 1960 г. Фотограф: Джак Ловъл

Докато документира наследството на му, Ловъл открива, че то е свързано не толкова с грандиозните жестове на публично признание, колкото с тихата революция, която предизвиква. Дори след смъртта си Иванов остава слабо познат в архитектурната общност на Австралия и почти неизвестен по света. Причината за това е, че всичките му проекти са в Западна Австралия и са останали “скрити” в продължение на десетилетия. Ловъл намира за любопитен факта, че почти всичките му сгради се намират в Пърт, славещ се като “най-изолираният голям град света”.

Най-близкото населено място с население над 10 хил. души е Аделаида, който е на 2100 километра, което е колкото разстоянието от Лондон до Казабланка. През 60-те години, когато архитектът работи в Пърт, градът е дори още по-изолиран от днес.

“Разговарях със синовете на Иванов за това и мисля, че ако беше живял в Сидни или Мелбърн, работата на баща им отдавна щеше да бъде преоткрита”, казва Ловъл. “Може би някой друг щеше да стори това. Предполагам, че съм щастливец, че честта се падна именно на мен.”

Northam Council Chambers, 1973 г. Фотограф: Джак Ловъл

Климатът и топографията на Пърт също повлияват силно върху работата на архитекта, разполагащ така с огромни пространства, с които да работи. “Хубавото на Пърт е, че Иванов е бил оставен да работи сам, в относителна изолация и е могъл да създаде каквото пожелае”, казва Ловъл.

Една от най-емблематичните сгради на Иванов е Marsala House, построена през 1972 г., която изпреварва времето си с рязко изсечените си ръбове и фасадата от суров бетон. Асиметрията на дизайна е смущаваща за много критици, а модернистичните елементи не са добре приети в свят, все още закърмен с традициите на класическите форми. Свидетелство за архитектурния гений на Иваноф е и това, че Marsala House е “най-младата” къща, включена в списъците на защитеното архитектурно наследство на Западна Австралия.

Marsala House, 1974 г. Фотограф: Джак Ловъл

Работата му се отличава и с непрекъснат стремеж към иновации. Той е един от първите архитекти в Австралия, които прегръщат възможностите на бетона като универсален изразителен материал, даващ възможността да бъде оформен в грациозни криви, сложни текстури и смели форми. Според урбаниста Уорън Андерсън, автор на студията The Architecture of Iwan Iwanoff (2024), уникалният принос на Иванов към архитектурата се състои в използването на увиснали във въздуха бетонни блокчета във Featherby House и Gelencser House – техника, която до този момент няма аналог в световен мащаб.

Докато работи върху книгата Андерсън преглежда 2300 плана на сгради, разговаря с 374 души и посещава 34 къщи на Иванов.

“Проучването ми показа колко ограничена и повърхностни са предишните изследвания на академичната общност върху работата на Иванов. Състоянието на някои от сградите му предопредели спешното им включване в списъци на защитеното архитектурно наследство”, казва Андерсън. Една от последните му победи е включването на звукозаписното студио Martin Clarke, проектирано през 1968 г. в списъка на защитените сгради във Фримантъл.

Jiwkoff House, 1963 г. Фотограф: Джак Ловъл

Според Ловъл Австралия има доста добра политика за защита на архитектурното наследство, но това не винаги важи за модернистичните сгради в Западна Австралия. Някои от къщите на Иванов са разрушени през годините, но Ловъл признава, че би бил доста изненадан, ако някоя от къщите бъде разрушена днес, защото хората вече са наясно със значимостта му.

“Всичко опира до образоването на публиката”, казва Андерсън. Според него работата на Ловъл, както и изложбите организирани от него са довели до повишаване на стойността на къщите, проектирани от Иванов.

“Днес къщите му се продават за милиони долари”, казва Ловъл. “Но образци като Marsala House, Madaschi House и Kessel House, които за мен са сред най-емблематичните, проектирани от Иванов, когато той е на върха на кариерата си, всички те са в Даянела, буквално на няколко преки една от друга. Харесва ми това, че когато се опитвате да потърсите същността на архитектурата на Иваноф я откривате в това работническо предградие на Пърт.” 

Madaschi House, 1974 г. Фотограф: Джак Ловъл

Ловъл посвещава години от живота си в документиране и популяризиране на творчеството на Иванов, но тези усилия са възнаградени богато. В момента той работи по две нови книги за архитектурния модернизъм в Австралия и Ню Хамптън, САЩ – район, познат най-вече с колониалната си архитектура. И двете книги ще бъдат публикувани от нюйоркското издателство Monacelli, което е импринт на Phaidon.

“Мисля, че един от най-изумителните моменти в този проект беше, когато отново прекрачих прага на Jordanoff House, 25 години по-късно. Имаше някои специфични детайли, които си спомнях от времето, когато бях дете и живеех там. Като например плочките с цвят на прегоряла теракота на пода, които са запечатани в паметта ми. Когато се върнах в къщата, за да я снимам, някои от кадрите вече бяха запечатани в паметта ми. Това беше нещо специално, което въобще не очаквах да ми се случи”, казва Ловъл.