Как Черно море се вля във Венеция

“Черно море не може да бъде истински преживяно и разбрано, ако стоим в един ъгъл, в изолация. В инсталацията ни фрагментарното море и фрагментарният свят стават неразделни: това, което се случва на едно място, неизменно отеква и в друго пространство”, казва пред ВИЖ! румънската съвременна художничка Анка Бенера.

Бенера и Арнолд Естефан, които работят като неразделно дуо от 2012 г. насам, участват на Венецианското биенале с инсталацията Black Seas Scores for the Sonic Eye (“Черни морета – саундтрак за окото, което чува”). Творбата им обединява двуканално видео, звуков дизайн и скулптурни елементи от материал, намерен на дъното и по плажовете на различни морета.

Цялостното медитативно преживяване подчертава начина, по който Черно море символизира едновременно геополитическо напрежение и екологична уязвимост.

Работата им напълно се вписва в темата на тазгодишното издание: In Minor Keys (“В минорни тоналности”). Инсталацията е и повод двамата да изследват своите различни връзки с крайбрежието: Анка Бенера е родена в черноморския град Констанца, само на 80 км от границата с България, докато Арнолд е от Турну Мъгуреле, Трансилвания, а семейството му е от унгароезичното население в страната.

Анка Бенера и Арнолд Естефан. Фотограф: Vlad Cîndea

“Двамата имаме различен опит с Черно море, различна гледна точка, различно темпо на приближаване към него. Единият разпознава какво се е променило там с времето, другият задава въпроси, върху които някой, израснал там, не би разсъждавал. Проектът се роди именно от този диалог.”

Бенера разказва, че някои от най-ясните ѝ детски спомени са свързани с плажа на Констанца. Помни добре мириса на Черно море. “Тази смесица от сол, черна кал и водорасли. Баба ни често ме водеше с брат ми към калните бани и като деца си играехме, оформяхме нещо като скулптури от тъмната кал или пък рисувахме с нея по хартия, много преди реално да се науча да рисувам.” Години по-късно тя си дава сметка, че това е била т.нар. сапропелова кал, използвана за лечебни цели заради натрупването на хуминови киселини, витамини и минерали: “Но разбира се, тогава това нямаше значение – бяхме малки. Към днешна дата просто се изненадвам, че един от първите материали, с които съм проявила креативност, е форма на геоложки архив.”

Anca Benera & Arnold Estefán, Black Seas – Scores for the Sonic Eye. Фотограф: Samuele Cherubin

Бенера забелязва и един друг пласт на история: лечебните бани като “място, където органичното още не се е превърнало в изкопаемо гориво, а витае някъде между живата материя и геологичното време. Този спомен ме съпътства оттогава и може би обяснява защо имам уклон върху работа с определени материали, размисли за пейзажи и среда, както и за дълбоките пластове време, които те съчетават в себе си.” Дуото определя инсталацията като “едно съзвездие от идеи, но това е само част от много по-обширно изследване. То не можеше, а вероятно и не биваше да бъде сведено до една-единствена изложба. Така че вече мислим как другите разклонения на изследването ни биха могли да продължат отвъд участието на биеналето във Венеция.”

Участието им във Венеция не е единственото голямо събитие за тях през тази година: през май те създадоха инсталацията Light, fire, and ash в Музея на модерното изкуство в Маделин, Колумбия, а в края на миналата година участваха в груповата изложба Seeds of Hate and Hope в Sainsbury Centre, Лондон.

Anca Benera & Arnold Estefán, Black Seas – Scores for the Sonic Eye. Фотограф: Samuele Cherubin

Коя беше отправната ви точка към Black Seas – Scores for the Sonic Eye? Беше ли дългогодишна идея, или по-скоро беше внезапно осъзнаване, че близо до вас има пространство, което едновременно познавате и можете да развиете в нещо ново?

Черно море ни занимаваше отдавна. Така че нямаше внезапно осъзнаване, всъщност в нашата практика сме се връщали към темата през различни форми. За нас Черно море е политическо, икономическо и екологично пространство, в което се преплитат темите за добива на ресурси, логистиката, военната мощ, екологичните рискове.

Идеята придоби очертания по време на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Нахлуването превърна Черно море в едно от най-милитаризираните водни пространства в света. После, през 2023 г., военноморската блокада на Русия наруши световните търговски пътища за зърно, пристанищата се превърнаха във военни цели, морски мини се носеха по водите, а екологичните катастрофи станаха неразделна част от войната. Инфраструктурите, които пренасят зърно, нефт, енергия и военна мощ, са дълбоко преплетени помежду си, а това води и до определени последици.

Дадохме си сметка, че Черно море не е изолиран случай, а отразява по-широки процеси, които се разгръщат и другаде по света. Венеция ни се стори точното място за този проект, включително защото отдавна е част от тези морски транспортни мрежи. Тя хем се намира в периферната част на Европа, хем е свързана с останалия свят. Също така Черно море може да бъде посочено на картата, но не принадлежи на конкретна нация или на нечий исторически разказ. Това ни се стори като ключова отправна точка, ъгъл, през който да преосмислим какво може да се получи от едно национално представяне на Биеналето.

Идеите ни каква да бъде звуковата среда дойдоха в самото начало на процеса, но това често се случва в артистичната ни практика. Звукът постави основите на емоционалния ритъм и атмосферата на инсталацията. Въпреки това никога не третираме звука, скулптурата и движещия се образ като отделни елементи. Те се развиват заедно, непрекъснато си влияят взаимно, докато произведението постепенно намери баланса си.

Скулптурните елементи влизат в ролята едновременно на музикални инструменти, научни обекти, оцелели следи от морска инфраструктура, което само по себе си прави невъзможно разделянето на визуалното от звуковото.

Anca Benera & Arnold Estefán, Black Seas – Scores for the Sonic Eye. Фотограф: Samuele Cherubin

Черноморският регион винаги е бил белязан от политически превратности, като войната в Украйна и окупирането на Крим са само най-новата част от тази история. Искате ли посетителите да усетят част от това натрупване на исторически събития или по-скоро да забравят за него?

Живеем в момент, в който сме постоянно атакувани от изображения, заглавия, политическа реторика. Войните се появяват на екраните пред нас една след друга, а след определено време езикът, с който обговаряме тези събития, частично губи възможността си да стига до нас. Но музиката ни предоставя един друг начин да си взаимодействаме с тези реалности.

Надяваме се, че сме създали пространство, в което политическата тежест присъства, усеща се, но не е изкрещяна. Работата ни не е илюстрация на конфликта, а прокарва тези теми именно през звуковата среда, която е вдъхновена от румънския спектрализъм (бел. авт. авангарден музикален жанр, който възниква през 70-те години на миналия век като отговор на течението спектрализъм във Франция. В румънския си вариант е силно вдъхновен от фолклора, хоровото пеене и традиционните акустични инструменти).

Войната в Украйна присъства в творбата, но не като самостойно събитие или нещо, което искаме конкретно да адресираме. Черно море е все пак част от кръстопътен регион на империи, търговски пътища, миграция, откъсвания, конфликти. Събитията от Крим през 2014 г. и пълномащабната война от 2022 г. са ужасни глави от тази история, но те също така показват структурни проблеми и точки на напрежение, които са съществували много преди това.

Anca Benera & Arnold Estefán, Black Seas – Scores for the Sonic Eye. Фотограф: Samuele Cherubin

Елементът, който в рамките на изложбата обединява тези линии във времето, е седиментно ядро, извлечено от дълбините на Черно море, което ни беше предоставено от Румънския морски институт.

До голяма степен това е работа, направена от самото море: артефактите от него са на десетки хиляди години, по тях виждаме промените в климата, екологичните промени, замърсяването, следите от човешка дейност. Когато стоиш пред всичко това, разбираш, че си пред исторически материал, който е надраснал което и да е краткотрайно политическо събитие. Това ни напомня, че настоящето винаги стъпва върху изключително наситена от различни слоеве история, тя съвсем не се ограничава до човешката такава. Морето има собствена форма на памет, на продължителност, оформена от геологията, биологията, химическите процеси, които се развиват паралелно и често отвъд човешкото време. Екологията, политиката и паметта не могат да бъдат разделени.

Представяте Румъния във Венеция, а по принцип работите във Виена. Българските павилиони също често са с участието на автори, които са активни между няколко държави. Как се отразява на работата ви това движение между “тук” и “там”?

Разстоянието има значение, но може би не по начина, по който повечето хора очакват. Да си някъде другаде променя начина, по който гледаш на първоначалната си среда, но също така изостря сетивността ти. Започваш да забелязваш особености, които преди си вземал за даденост, за част от фона. След пет години във Виена все още активно работим с всички артисти, куратори, архитекти и учени, с които бяхме близки и в Румъния. Местонахождението и националността не би трябвало да са чак толкова определящи за артистите – те са също така оформени от образованието, от общността си, от местата, на които са живели, от книгите, които са прочели, от разговорите, от които са били част. Но независимо от това, подобно участие ни поставя в конкретна рамка, която е предварително създадена за автора: изведнъж има национален павилион, до него конкретен флаг, а зад всичко това стои и държавна институция.

Anca Benera & Arnold Estefán, Black Seas – Scores for the Sonic Eye. Фотограф: Samuele Cherubin

Днес, когато правителствата стават все по-националистически, авторитарни и изключващи, тази рамка трудно изглежда просто неутрална. Важно е да отбелязваме, че има едно бълбукащо неспокойствие, вместо да се правим, че то не е във въздуха. Точно това издание на Венецианското биенале направи това напрежение особено видимо (бел. авт. в началото на май, малко преди откриването, посетителите, активисти и артисти протестираха срещу участието на Израел на Биеналето. Впоследствие 182 от участващите в програмата, сред които и българските артисти, подписаха обща декларация).

Дебатите около характера на националното представяне на Биеналето, оставките на ключови членове на международното жури, въпросите, които бяха поставени от нашите колективни позиции показаха колко е трудно да отделим артистичната практика от геополитическите развои. До голяма степен инсталацията ни Black Seas е за всичко това.

Какви са реакциите към вашата работа на Биеналето и кои по-конкретни отзиви ви бяха важни?

Едно от нещата, които най-много ни радват, е когато ни пишат хора, които са посетили павилиона няколко пъти. Това означава, че работата не се изчерпва с едно виждане и се разтваря постепенно при всяко виждане. Инсталацията ни изисква време, слушане, различен ресурс на внимание. Невероятно е да наблюдаваме как хората обитават пространството: често те не се разхождат по зададения последователен начин, а понякога остават повече време в един ъгъл на пространството и слушат как звуците се променят от една позиция към друга. Всеки сам си прокарва собствена пътека, по която разглежда творбата и така всъщност няма нито едно еднакво преживяване в нея.

Anca Benera & Arnold Estefán, Black Seas – Scores for the Sonic Eye. Фотограф: Samuele Cherubin

Посетителите често отбелязват, че звуковата среда е предизвикала физическа реакция у тях. Точно на това се надявахме. Звукът не само стига до нас, но и пътува през тялото ни. Едновременно чуваме и физически усещаме в тялото си баса и ниските честоти. А отвътре телата ни, също като морето, са вода.

Едни от реакциите, които най-силно ни трогнаха, дойдоха от посетители, които казаха, че не се нуждаят от обяснения, защото са почувствали цялата натрупана история, носена от вълните на Черно море. За тях инсталацията е съчетала тези пластове и те са ги усетили, дори и никога да не са доближавали крайбрежията. За нас е важно да знаем, че работата комуникира и на емоционално, и на интуитивно ниво.

Повече наblackseas.ro и beneraestefan.ro, както и на @beneraestefan в Instagram. Венецианското биенале продължава до 22 ноември, а румънският павилион се намира в Giardini della Biennale.