Четене с разбиране: Зорница Христова

И с просто око се вижда, че през последните близо 15 години детската литература започна да заема все по-значимо място в асортимента на книжарниците. Изданията станаха по-привлекателни, все по-добре оформени, с красиви илюстрации и корици, които примамват окото и въпреки често по-високата им цена, те са сред предпочитаните подаръци или покупки за много от родителите на по-малки деца. Появиха се и много повече български такива.

Данните на Националния статистически институт за 2022 г. показват, че покачване действително има издадената художествена литература за деца и юноши се увеличава с 23% спрямо предходната година, а делът на децата, които са лишени от книги у дома по финансови причини намалява от 18,1 на 16%. Това е важно, защото международно изследване на уменията за четене PIRLS 2021 например показва, че по-големите шансове за развитие на едно дете до голяма степен зависят от достъпа до книги у дома – най-добрият случай е средно над 100 книги, от които над 25 да са детска литература. И все пак последното изследване на PISA за уменията на 15-годишните ученици у нас разбуни доста духове. Част от неговите данни показаха, че четенето на книги е привлекателно за по-малко от 15% от тийнейджърите, а почти половината от анкетираните не могат да извличат информация от дълги текстове и да правят изводи от прочетеното. Връщайки се към началото на този параграф, търсим обяснение на ситуацията с три от жените с най-голям успех сред детската читателска аудитория у нас.

Илюстрация на Кирил Златков от книгата на Зорница Христова “Когато искам да мълча”, издателство “Точица”

„Точица“ е едно от първите издателства за детски книги у нас от тази, да я наречем, нова вълна, основано през 2010 г. Разговаряме със Зорница Христова – един от основателите на издателството, преводач и автор на седем книги за деца, като заедно с това води рубриката „По буквите" в „Тоест“ и разказва новините на разбираем за децата език във „Вижте“ на „Книговище“. 

Зорница Христова, фотограф: Яна Лозева

Как си обяснявате големия скок, който се случи в издаването на детска литература през последните 10-15 години. На какво се дължи?

„Точица“ е от първите издателства от тази вълна. Мога да кажа на какво се дължеше при нас – на усещането за мисия, на мечтата българската детска книга да стои достойно сред посестримите си по света, на ината да не слушаш предишното поколение издатели, което се беше опарило от пазара през 90-те и не искаше да рискува. А качествената детска книга е риск, вкл. финансов риск. Цветен печат, голям формат, хубава хартия – полиграфическото й изпълнение изисква повече от това на книгите за възрастни. Малцина искаха да рискуват с нестандартно съдържание, дори българските автори бяха проблематични (смяташе се, че не се купуват). Често можеше да се види лъскава преводна енциклопедия, голям формат с твърди корици, надпечатен лак и пр., до нея – българска книга, подшита с телчета. Изключенията са паметни.

През 2010 г., когато създадохме „Точица“, искахме да рискуваме и да видим какво пък ще стане, ако направим нещата както трябва. И наистина ли няма пазар за по-качествени книги. Причината да държим на този риск беше проста – като родители не искахме да се примирим, че „тука е така“. Нашите деца заслужаваха да четат книги, които не отстъпват с нищо на най-добрите по света. Търсихме активно български художници, включително такива, които тогава едва започваха да работят в тази сфера. И се оказа, че има търсене, че има публика. Иска ми се да вярвам, че сме дали малко кураж на други издателства да влагат повече в книгите си – не само пари, а и знанието си за това какво представлява една безкомпромисна книга.

“Направи си сам приказка”, издателство “Точица”, фотограф: Яна Лозева

Какво се промени за този период не само количествено, но и качествено в тази сфера у нас?  

Вижте колко от сегашните детски книги са написани от български автори и илюстрирани от български художници. Преди 2010 г. това не беше така. Имаше страхотни имена – Виктор Самуилов например от авторите, Яна Левиева, Капка Кънева и др. от художниците, но това беше рядкост и реално нямаше конкуренция за качество, излизаха по 2-3 силни книги на година. Сега това не е така. Имаме много силни собствени заглавия и те се съизмерват помежду си. Преди беше комплимент да ти кажат „книгите на „Точица“ приличат на чужбински“. Сега комплиментът е, че са от най-добрите български.
 

Какви теми започнаха да намират все повече място в изданията за деца у нас и кои все още не са достатъчно добре застъпени?

Темите също се промениха. По същата причина – мисията на издателите да ги променят и разширяват. Аз лично много държах да имаме българско съдържание, което е поднесено по нов, съвременен начин, хем да стъпва върху науката, хем да бъде разказано с обич и внимание към децата, с усет за техния свят вместо с патос. Да разкажем за средновековната ни история като наръчник за пътуване в тогавашния свят Да разкажем за българските градове и села през пътешественически дневник на две щури и лакоми момчета. Да поиграем с езика – с игра за писане на приказки, с книга за реториката и пр. Темата за смъртта беше тема-табу в детските книги. Когато преди време харесахме „Книга за смъртта“ на Пернила Сталфелт, голямата преводачка Вера Ганчева ни каза, че сме луди да рискуваме с нея, че тук няма пазар за тези теми. Когато я издадохме, първият тираж свърши за нула време.

“Книга за смъртта”, издателство “Точица”

Какви са впечатленията ви от срещите с децата?

Децата са много умни. И имат нужда от живо общуване с възрастни, готови да разговарят с тях свободно по всякакви теми. Включително по сериозните. Особено по сериозните! Когато водя „Философски закуски“, получавам какви ли не въпроси. Последно ме трогна едно дете, което ми разказа как вечер на заспиване усеща тревога дали светът наистина съществува или е само в главата му.

Прекрасни са децата. И имат същите нужди като нас – да зачиташ достойнството им, да зачиташ ума им и да не го храниш с плява, да ги разсмееш, да ги изслушаш, да създадеш помежду ви пространство на спокойствие и доверие. И тогава правят великолепни неща.

Какви истории или герои се харесват най-много на децата и влияят ли дадени обстоятелства на предпочитанията им?

Не бих обобщавала. В момента, в който почне да правиш такива обобщения, човек се подлъгва да търси формула за пазарен успех. А аз не искам да правим книги по формула. Лесно е, но е имитативно и скучно.

Илюстрация: Вяра Бояджиева от книгата "Моята София и други образи", която излиза през февруари от "Точица"

Кои са изданията или авторите, които все още ви липсват по рафтовете за детска литература в българските книжарници?

Български поп-ъп книги се появяват изключително трудно. И причината е в извънредно високата им производствена цена, която би ги направила недостъпни за широкия купувач. Не че нямаме добри „хартиени инженери“.

Добри издателски или образователни практики, които сте срещали в тази посока и ви се иска да видите приложени по-масово у нас?

„Точица“ е достатъчно малко издателство, за да няма спирачки между „искам да го видя направено“ и „правим го“. Бих искала да споделя с повече учители и родители опита ни в нестандартни образователни формати, затова тази година ще организираме специални работилници за възрастни.

“Направи си сам приказка”, издателство “Точица”, фотограф: Яна Лозева

Скокът в издаването на детска литература обаче не съответства на статистиките, че децата в наши дни четат все по-малко книги. Откъде идва това несъответствие?

Големият спад се получава в прогимназията и е свързан според мен с две неща. Първо, децата са супернатоварени, училището и подготовката за него буквално изяждат свободното им време – а когато най-сетне се добереш до някоя свободна минута, очите ти са уморени от учебниците и искаш нещо различно от букви на хартия. Второ, часовете по литература у нас малко приличат на някогашните часове по вероучение – отношението към книгите е като към свещени текстове, а читателят трябва да внимава да не каже някое светотатство.
Трето, една немалка част от четенето се случва в интернет. Бързо, безплатно и по темата, която те е заинтригувала точно в този момент. Разбира се, това има цена – но тя се вижда по-късно.

ПОВЕЧЕ ЗА КНИГИТЕ НА ”ТОЧИЦА” ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА TOCHITZA.COM

ВИЖ ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА С КАТЯ АНТОНОВА И ПЕТЯ КОКУДЕВА.