Петър Георгиев и чудото на красивия футбол

“Victoria започна като документално футболно предаване, но пет години по-късно дори на мен ми е трудно да определя профила му”, казва създателят му, журналистът Петър Георгиев. “Може и да е лоша реклама, но е истината.”

Той развива един от малкото документални подкасти у нас. Всеки епизод на Victoria е дълбоко потапяне в определена история, сторителинг, в който автентичните гласове, житейските препятствия и изминатият път са неразделима част от цялото. 

Във фокуса му са влизали теми като историята на женския футбол у нас, как се представя българският национален отбор на първенството за бездомни, често тъжното настояще на клубове като “Марек”, свързани с безпрецедентни постижения в миналото; какво се случва в момента с местни и чуждестранни състезатели, оставили следа в българската лига (от Тодор Янчев до Мурад Хидиуед), играчите, чиито кариери ги отвеждат на неподозирани места и имат непознати у нас успехи (Георги Христов и пробивът му в американското първенство); изолирани, но важни постижения (голът на Мариян Огнянов, който отбелязва за “Левски” в Шампионската лига през 2005 г.), значението на аматьорския футбол и какъв принос имат спортовете за изграждането на идентичност и културна памет у нас.

Каква поредна футболна комедия

Всъщност защо е особено, че Петър се интересува от тип теми, които често са отразявани от международните футболни списания и подкасти, интересуващи се от историческите и културни взаимовръзки със спорта? 

В България от твърде дълго време сме свикнали да се пише и говори по тези въпроси само от ъгъла на скандала. Георгиев казва, че Victoria е реакция на категоричното му несъгласие с общоприетите виждания за спортната журналистика в България. “Масово тя се възприема като развлекателна, сензационна или просто повърхностна – и то не само от читателите, а често и от самите медии. В най-голяма степен това важи за футболната журналистика. Вместо задълбочени разкази за героите на любимата им игра, изданията отразяват футболния свят през миймове, статистики, Instagram постове и комични бисери.”

Той вижда това явление като следствие “от машината на социалните мрежи, в която живеем. Не го критикувам, но се стремя да предложа нещо различно.” За него всичко това ни пречи да оценим най-ценното качество на футбола.

“А именно, че той е създаден и се играе от хора. Тези хора имат лица, съдби, радости, болки, мечти, разочарования.” С Victoria Петър иска героите и техните истории да получават това внимание, което заслужават.

Има някои очевидни предизвикателства пред неговата мисия. Като например подигравателните и негативни реакции, когато някой чуе думите “български футбол”: асоциациите вече са за продължителен период на застой и провали, корупция, спорни политически и бизнес зависимости, протести, а често най-познати са имената, които никой не е много сигурен защо са известни. Като че ли всичко освен реалното раздаване на терена.

“Българският футбол е като магистрала “Хемус”. Уж все нещо се строи, но като го погледнеш след десет години, трябва да търсиш напредъка с микроскоп”, казва Георгиев, който наблюдава известна цикличност в надеждите и разочарованията, особено на клубно ниво: “Често идва някой нов ръководител и анонсира големи амбиции. Говори за европейски турнири, школи, инфраструктура. Клубът полита за един-два сезона. После ръководителят я фалира, я се скара с феновете, я му писне да се занимава с футбол. Клубът се сгромолясва моментално. Затова и някои сезони завършват с по-малко участници, отколкото са започнали.”

За Георгиев лигата като колектив от отбори няма никакъв план за устойчиво развитие и това дава отражение на всяко ниво от развитието на спорта, от играчи през почитатели: “Управлението е катастрофално. Играчите и служителите нямат сигурни заплати. Днес си звезда, утре оставаш безработен. Затова и магистралата на футбола си стои все така незавършена. Дори истински почитатели на играта вече предпочитат да се подиграват на собствения си национален отбор. След болката ни остава само сарказмът.”

Самтаймс лисън, самтаймс толк

Кой е бил най-трудният за създаване епизод до момента, този, който му е струвал най-много усилия и проучвания? “Репортажът за психичното здраве на младите футболисти в България. Няколко месеца интервюирах състезатели от водещи клубове, за да разбера как се справят с ментални предизвикателства. Не е тайна, че повечето клубове нямат желание или възможност да предоставят адекватна помощ в това направление.” По негови наблюдения в момента се правят стъпки в правилната посока. “Благодарен съм на играчите, които ми споделиха преживяванията си. Разказите им са анонимни, но вярвам, че има напредък и скоро няма да се притесняват да говорят открито.”

Някои от последните му епизоди засягат теми като впечатляващото развитие на българското ръгби, дълбоко под радара на местните медии, както и “полярното дерби” между ентусиасти, които представят България и Испания на Антарктида, с участието на журналистката и фотографка Иглика Трифонова и проф. Христо Пимпирев.

Възможно е Victoria все по-често да разказва истории отвъд футболни теми. “Последният епизод например съвсем бегло граничи с футбола. В него разказах за похода си по Камино де Сантяго през Португалия миналата година.”

Следващите епизоди на Victoria

През втората половина на годината Петър Георгиев планира два големи документални проекта. Единият е разширен репортаж за историята на основания през 1930-те уругвайски клуб “Данубио”, чиито корени стигат до Пловдив, а името реферира към река Дунав (историята е особено любопитна и в контекста на футболното минало на Уругвай като първите световни шампиони – през 1924 г. и 1928 г.). Георгиев работи с колегите си от БНТ и по документален филм за историята на клуба. “А другият проект е посветен на връзката между образованието и футбола в България. В него искам да разкажа за тежкия и скъп път на децата към професионалния футбол и за предизвикателствата пред онези играчи, които рано прекратяват кариерата си и се пренасочват към напълно различна сфера на трудовия пазар.”

Тази тема е особена близка до Георгиев. Неговият брат Николай е вратар до 22-годишна възраст и един от епизодите на подкаста разказва за амбициите му и последвалото решение да се откаже от състезателната си кариера (в момента Николай също анализира играта от по-нетипичен ъгъл – с YouTube канала “Невидимият футбол”, ориентиран повече към практически съвети, поддържане на физическа и психична форма). “Обичах да ходя на неговите мачове. Нищо не може да се сравнява с тях. Всеки един беше емоционална въртележка.”

Сега Петър гледа редовно Европейското първенство в Германия, дългоочаквано събитие и както сам казва, “празник на душата ми”. В клубния футбол (и подобно на Димитър Бербатов) подкрепя “Нюкасъл”. “Няколко години живях точно зад великия стадион „Сейнт Джеймсис Парк“, където в най-големия студ седях рамо до рамо с отдадени джордита по тениски и къси панталони. Но в мен няма да откриете толкова фанатизиран почитател на определен клуб. С годините научих да се приемам просто като любител на играта.” Петър припомня думите на уругвайския писател Едуардо Галеано: “Когато стана свидетел на красив футбол, благодаря за чудото и не ми пука кой отбор или страна го изпълнява.”

Повече за подкаста и всички досегашни епизоди на victoriapodcast.com, както и в Spotify и Patreon.