Примамващата сянка на смокиновите дръвчета, тихият джаз, който се носи в горещия августовски следобед и уханието на вкусна домашно приготвена храна ни посрещат още на малката дървена порта на една чудна къща, спотаена в сърцето на Варвара. Независимо дали сте местен, минавате за кратко или пък сте избрали да летувате в селото, няма начин да не сте чували за “Старци разбойници”. Името на това място е наследство от компанията артисти-бохеми, живели преди години в селото и превърнали се в местни легенди, начело с покойния вече Пальо Вежинов, който основава известната в миналото кръчма със същото име. От близо 10 години мисията това да бъде пристан на хора, изкуство, красота и споделени мигове е продължена на ново място от Христина Филипова, която разказва, че “ресторантът е пряко свързан с емоциите ми във Варвара, които са твърде лични”. 
фотограф: Николета Петрова
Заведението днес носи допълнението “е чудо” в името, за да отбележи прераждането му преди години под различна форма и на ново място. За да осъществи това приключение съдбата, както тя самата казва, я оставя да изчака срещата си с Красимир, с който превръщат “Старци разбойници е чудо” в дом за себе си, своето дете, екипа, с който работят и гостите, които посрещат.
фотограф: Николета Петрова
Всеки, който се е спирал тук, случайно или не, ще ви каже, че никога не е само заради вкусната храна. Цялата атмосфера, която като невидим плащ е обгърнала мястото, носи усещане за уют и лекота - като да попаднеш у дома си и всеки път да откриваш нещо различно, красиво и интересно за съзерцаване, слушане или вкусване.
А за да може едно място да привлича и създава толкова мека, топла емоция у познати и непознати, най-важна е неговата душа. Душата тук определено е Христина, която отбелязва: “Това, което виждате е плод на много труд, най-вече любов, работа с екип, който е в синхрон с нашия светоглед, разбирания за красота, правилната музика и не на последно място, разбира се - вкусна храна”.
фотограф: Николета Петрова
Всяко дребно на пръв поглед нещо носи нейния допир. Дори малките красиво изписани, антикварни лъжички за кафе и сладолед или пък листенцата от розов цвят, с които ви сервират виното. “Италия е наше вдъхновение”, разказва Христина и допълва: “Повечето красиви предмети - полилеи, свещници, огледала, солнички, малки шишенца и една огромна надута, зелена бутилко-дамаджана, са пренесени от Бари…” Казва го с надеждата, че някой недалечен ден в бъдещето ще подновят пътешествията си до Италия, за да допълват реквизита и да черпят нови вдъхновения.
фотограф: Николета Петрова
Храната пък се осланя основно на сезона и когато е възможно - на местната продукция. Независимо дали решите да опитате от сочната содена питка, сладолед от нуга със смокини или прясно изпечена риба, храната винаги е приготвена с невидимата, но много ароматна щипка любов, с която посрещат и изпращат всекиго тук. В разгарящите летни месеци това се случва изключително интензивно - резервациите са като в надпревара. Но гостоприемството им не зависи от сезона, защото някои помнят как, когато минават през септември, без да знаят, че “Старци разбойници е чудо” се приготвят да затварят за зимата, ги посрещнат подобаващо и с отворени сърца отрупват масата им с всичко, което имат. И след като ги нагостяват пребогато, се сбогуват с неочакваните гости без сметка и запечатват огромна усмивка в сърцата им. Като роднини.
фотограф: Николета Петрова
“Затваряйки ресторанта в края на септември, си почиваме от интензивното тримесечно ежедневие. Зимата е уютна и минава неусетно. Почти до края на декември дърветата са със зелени корони, полята са тучно зелени, а морето, както винаги, е на настроения по цвят и вълнения”, разказва Христина и допълва, че през това време се радват не само на дома, любовта и детето им, но и на постоянните занимания, които ресторантът им създава през сезона, в който започват да мислят и работят по идеите си за иновации, подобрения, ремонти и реставрации.
фотограф: Николета Петрова
Тя казва, че Варвара е съдба, от която в миналото е искала и да избяга. “От първата ми среща с Варвара до ден-днешен тя си остава красив път през бостани, лозя, красиви поля, сливащи се с морето, бял кон, който кима за поздрав, прекрасни скали, змии, гущери, костенурки. Тя е небе, звезди, връх Папия, луди и забавни художници, артисти, диви танци, любов, радост, тъга. Варвара е и низ от срещи с необикновени и красиви хора, в това число и местните… Все си е път - моят път.”