CONCEPT ceramic studio е фокусирано в изработката на лимитирани серии продукти както от глина, така и от порцелан, където неговата създателка Златина Григорчева ръчно създава авторски предмети и бижута с функционален и естетичен характер. Нещата й са подвластни на изчистените линии, геометричните форми и природните елементи. Тя започва да се занимава с керамика постепенно - завършва училище по керамика, след което интуицията й подсказва да следва пътя на сърцето и така завършва Националната художествена академия при проф. Божидар Бончев. Няколко години се занимава с различни неща, докато един ден с помоща на приятеля си поставя основите на CONCEPT ceramic studio. Говорим си със Златина Григорчева за това какво е всеки ден да изпитваш радост от това да работиш с душата си.
Имаш художествено образование, но има ли нещо в занаята, което не се преподава в училище?
Оказа се, че това е съвкупност от цял един нов свят. След като завърших Академията и създадохме студиото, все едно започнах всичко от начало. Усещаш как всичко ти стои в главата, но опита и смелостта сам да се потопиш в себе си и да изразиш идеите си реализирани в материал и то без помощта на когото и да било се оказа дълъг, бавен, сложен и труден процес. Постепенно придобих увереност и смелост след много, много часове работа в студиото. Сега, след няколко години упорита работа съм изключително щастлива от обратната връзка на толкова много хора, които купувайки създадени от мен съдове, предмети и бижута осъзнах, че освен предмети с функционален характер, те носят една искрена радост на новите стопани, която за мен е най-големият дар и отплата.
Работата ме научи да комуникирам с хората по различен начин, който ме обогати изключително много като личност.
Научих също, колко е важно да бъдеш себе си, следвайки своя път, своето сърце независимо от обстоятелствата и без да залиташ в хиляди други посоки.
Кое е най-голямото предизвикателство в твоята работа?
Най-голямото предизвикателство ли? Да си призная това е да реализирам идеята си в материал, защото това наистина е трудно. Често нещо ми се върти в главата, някакъв образ, нещо което искам да създам, виждам даденото изделие вече завършено във въображението си и започвам с ръцете си да създавам желаната форма. С
похватите, които аз използвам в работата си не винаги успявам да завърша идеята си, защото да я материализираш в триизмерна форма и то тя да е от порцелан харектеризиращ се с финост, крехкост, красота и здравина се изискват
освен добра идея, но и технологични умения, а когато създаваш всичко сам от самото начало до последния детайл си е голямо предизвикателство.
Защо според теб е важно да обръщаме внимание на детайлите в ежедневието си?
Вярвам, че малките и незабележими неща от живота имат силата да променят, влияят и вдухновяват. В днешно време осъзнавам за себе си, че малките и незабележими неща от живота са моето вдъхновение, моят импулс, който ме тласка напред.Често се вглеждам в неща, които рядко забелязваме или приемаме за даденост и точно те ме карат да се усмихвам и ме правят истински щастлива. Обичам живота си такъв какъвто е и с хубавото и с лошото, с обичните хора около мен, с усмивките на приятелите си и семейството си, с топлото слънце, с поезията на дните, с дълбокото синьо, с всичко което е тук и сега - просто го обгръщам и то ме обгръща. Пълно щастие!
Какво прави един продуктов дизайн специален?
На първо място е идеята, но и нейното реализиране. Ако успееш в един продукт да вложиш изкуство, технологични
знания, да развиеш концепция и след това да можеш да произведеш този дизайн, то тогава той наистина би бил
специален.
Как избираш материалите, с които работиш?
Избирам ги според качеството. Търся качествени материали за да мога аз да предлагам качествени продукти. Обезмисля се процесът ако имаш добра идея и я реализираш с лош материал. Понякога ми се е случвало да поръчвам един и същи материал от едно и също място и той да идва с различно качество, което е доста разочароващо, защото това не зависи от теб, а и не винаги можеш да разбереш качеството на материала, когато започваш да работиш с него. Понякога се налага да изпалиш изделието многократно в пещта и чак на финалната права да видиш, че материала не е толкова бял колкото си очаквал или има повече примеси от допустимите. Тогава трябва да започнеш всичко от начало, защото CONCEPT ceramic е студио изработващо продукти със семпъл дизайн, в което се влагат хубави материали с високо качество и прецизна изработка. За мен всеки един детайл е важен, като се започне от самата идея, минавайки се през намирането на добри материали, прецизното изпълнение и дори крайните детайли като опаковане и презентиране са изключително важни за мен.
В нещата, които създаваш има много препратки към природните форми. Защо връзката с природата е важна за теб?
За мен връзката с природата наистина е важна. Още щом отворя очи и попивам безкарйното синьо небе обагрено от
слънчевите ранобудни отблясъци, които ме карат да започна деня си с усмивка. Природата със своите крехки нюанси, слънцето със своята топлина и небето със своята дълбочина са може би най-проникващите ежедневни моменти, които ме вдъхновяват и ме карат да потъна в работата си. За мен природата е връзката със самите нас, с нашата душа, с нашите пътеки, по които избираме да вървим. Тя е пристън, който те обгръща със спокойствието си, което е неподвластно на времето. Така копнея да успеем да опазим Природата, да запазим и малкото което ни е останало от посегателството чрез това пагубно строителство. Мечтая да осъзнаят много хора, че това е най-ценното, което имаме и което майката Земя ни е дарила - себе си и своята красота.
Кои са най-необичайните места, на които откриваш вдъхновение?
Нали знаете, че вдъхновението те намира само! То може да се появи на всякъде и по всяко време стига да си отворен и сетивен за него. Аз често го откривам вътре в самата себе си, в своите мисли и вглъбеност, в съзерцанието или тишината на утринта. Разбира се, когато пътувам и когато се докосвам до нови кътчета, нови места, цветове и форми, вдъхновението просто ме залива като океан със себе си. За мен то е равносилно на щастието, а когато си щастлив, тогава си и вдъхновен.
Какво ще открием в раклата на спомените ти? Има ли предмети от детството ти, които са оставили силен отпечатък в паметта ти?
Имам много спомени от своето детство, но като си затворя очите два от тях изкристализират най-ярко. Имах една любима книга, голям формат, с твърди корици, вероятно доста деца са я имали тогава, все пак не е имало разнообразието, което в момента е навсякъде. Казваше се "Дивите лебеди и други приказки" на Ханс Кристиян Андерсен. Книгата беше изпъстрена с невероятни илюстрации и бе попаднала в ръцете ми още преди да мога да разгадавам сама магията на буквите и силата на изписаното слово. Обожавах да разгръщам тежката хартия, да я чувам как шумоли и да разглеждам илюстрациите с часове. Вероятно съм я разлиствала хиляди пъти, дори в момента пред очите ми са някои от рисунките. Често само една от тях ми бе достатъчна за да мога да нарисувам в главата си цяла своя приказка. От много години не съм виждала тази книга и вероятно е загубена.
Другият ярък спомен е свързан с едно колело и като всяко едно дете и аз бях пристрастена към колелата, но чак във втори или трети клас моите родители ми подариха Балканче, което помня струваше 115лв., но няма как да не помниш този детайл, защото беше изписан на рамката на всяко колело и просто съобщава на всекиго колко струва твоето щастието и свободата да летиш по пътя. Но моят спомен, който искам да споделя е няколко години по-рано, когато бях три или четири годишна. В двора на село от някъде се появи едно старо колело, дори не помня дали е било на брат ми или някой съсед се бе отървал от него, но за мен това беше едно огромно съкровище, първото толкова голямо. Колелото бе с три гуми, пластмасови и доста тракаха. Цветът му бе запомняш се, жълт като един узрял лимон. Правех кръгчета в двора на село на циментовите плочки, въртях се около лехите с ароматни бабини цветя, а гумите тракаха припряно. За жалост колелото беше старо и някак очукано, та веригата все му падаше. Направех ли две, три кръгчета по плочника и се чуваше едно звучно хряс и веригата се строполяваше между педалите, започвайки да се влачи. Дядо веднага се отзоваваше на помощ и след секунди или цяла вечност аз отново въртях педалите с гордост. Това са ми толкова скъпи, мои си спомени, защото те са пазители на моя спомен към дядо ми, който си отиде много, много рано, аз бях само на пет и някакси така съм го сгушила с годините в себе си. Тези предмети отдавна са изчезнали след всичките отминали години, така че само спомените мога да прибера в раклата.
Къде можем да открием CONCEPT?
CONCEPT ceramic studio може да бъде открито на много малко места, тъй като аз изработвам по-малко бройки, в лимитирани серии, като за мен личното отношение е от огромно значение.
В София работя с галерия Сабай и +Това, а през лятото и три морски галерии предлагат мои работи, като две от тях са в Созопл - Le Petite Salon и Котка и Котка, a галерия Чудо e в с. Варвара.
Голяма част от работата ми заминава за чужбина, като смея да твърдя, че мои неща има разпръснати почти из цял свят. Разбира се, страницата на CONCEPTceramic във фейсбук е другото място, което е моят пристън наситен с утринни емоции, които споделям и представям работата си пред хората, които харесват това което правя. Благодарна съм им, че ги има, защото те ми помагат да раста и ме подкрепят изключително много.