Велоклуб Cyclique

Велоклуб Cyclique е създаден през август 2017 г.. Ако имате колебания, произнася се като [saikli:k]. По-голямата част от тях (активните членове са над 25 души) карат шосейни велосипеди, но има и такива с планински и пистови. Освен редовните седмични маршрути около София, доста често правят и многодневни в България и зад граница - Трансфагараш (Румъния), два пъти Родопи планина, Тасос (Гърция), Каталуния (Испания), Тоскана и митичните изкачвания Мортироло и Стелвио (Италия). Изминали са приблизително 160 хил. км в над 130 групови карания, пресъздадени чрез над 240 поста в Instagram. Повечето от тях ежедневно се придвижват с велосипеди и в града.

С вътрешна информация от Георги Николов и живописните кадри на друг член на “екипажа” Михаил Новаков се потапяме в разказа за последното им пътуване от март 2019 г., когато тръгват по българското Черноморие. 

Местността “Ченгене скеле” край Бургас, фотограф: Михаил Новаков

Правят го в по-малък от обичайното състав и така сбъдват едно свое отдавна планирано каране - извън сезона, защото “карането на кола през лятото точно там е опасно, а камо ли с колело”. 

Не само колите през лятото им идват обаче в повече. Хората също. Без прекаленото стълпотворение успяват “максимално да се насладим на природата, на морето ни, извън комерсиалната му употреба”.

Друг допълнителен стимул за избора на маршрута е и фактът, че “наскоро беше направен ремонт и вече с нов асфалт пътят в Странджа е удоволствие”. 

“Обикновено някой от нас предлага дестинация. Обсъждаме маршрута, времето, прогнозата и опции за транспорта. До голяма степен пътуването с велосипед е като ходенето в планината - трябва да си планираш местата за спиране и нощуване, храната, екипировката и всякакви дребни детайли. Ако колелото е изправно, трудно се получават неочаквани повреди - евентуално спукана гума или проблем със скоростите. Тогава те се отстраняват с наличните средства на пътя или във велосервиз в най-близкия град, ако проблемът е по-сериозен", обясняват те и допълват: “Ако колелото е удобно (т.е. да е с размер, подходящ за велосипедиста и неговата физика), травмите също са рядкост, но за това си трябва и редовно каране - тялото винаги свиква бързо, ако има удоволствие от дейността.”

фотограф: Михаил Новаков

В случая пътят им започва на 1 март с влака София - Варна, където преспиват за една вечер и рано сутринта потеглят.

Маршрутът след това е следният: Първият ден минават 100 км. от Варна до Несебър с 1300 м. положителна денивелация; На втория ден стигат до Резово, което са още 135 км. с 1100 м. положителна денивелация; Третият ден минава през Странджа до Бургас, или 125 км. с 1400 м. положителна денивелация. 

фотограф: Михаил Новаков

Минаването през безлюдния Слънчев бряг извън сезона оставя траен спомен. “Нямаше буквално никакви хора по улиците. Тук-там някоя кола. Чакахме на светофар в центъра, вятърът носеше листа, поклащаше някакви знамена до нас. Пълно безлюдие. Направо се почувствахме като на филмова площадка, сред декор на измислен град. Също така преоткрихме Несебър - прекрасно и спокойно място извън сезона. Изключително чисто градче, с подредени тротоари, улици и градинки. Идвайки от мръсна София, чистият въздух ни прави много силно впечатление”, припомнят си пътешествениците.

Резерват “Водни лилии”, Аркутино, фотограф: Михаил Новаков

Когато трябва да направят равносметка: “Един от изводите след подобни пътувания е, че насред природата всички усещания са по-силни  - гледките от велосипеда са невероятни, а и скоростта е по-бавна спрямо кола или влак. Впоследствие идва тръпката от непознатото - всяка вечер спиш на ново място, срещаш нови хора, култури, места и храна”, обобщава Георги. “Естествено, преодоляването на такива разстояния е почти винаги свързано с трудности и умора. Но малките победи от придвижването със собствени сили носят невероятен прилив на щастие и здраве.”

Синеморец, фотограф: Михаил Новаков

А миговете, които не се забравят? "Залезите по пътя, усмивките на хората с теб, докато позират за снимка или просто така. Сутрешните моткания и кафета в компанията, хванатите влакове в последния момент, приключението – ей такива неща.”