Изкуството да обясниш изборите в САЩ у нас

Времето ни носи особен парадокс: новините пътуват все по-бързо, но накрая все повече остава въпросът какво точно се е случило и защо. Президентските избори в САЩ са обичаен източник на сблъсъци на мнения и визии, но като че ли през 2024 г. противоречията са още по-изострени, интензивността на събитията още по-неспирна: от издигането на Камала Харис вместо Джо Байдън като кандидат на демократите през атентата срещу Доналд Тръмп до пробива на Джей Ди Ванс и преобръщането на вероятността кой ще е следващият президент, след като проучванията вече са в полза на Харис. И ако тези процеси често имат ефект в световен план и мигом стават обект на дезинформация, кой успява да ги “преведе” адекватно в българската медийна среда?

Няма нищо по-опасно от малкото знание

“Контекстът е най-труден за превеждане, защото българската публика като цяло няма представа за всички нюанси около американската политика и общество. И същевременно е облъчвана от много пропаганда”, казва Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет и един от гласовете, на които българските медии често разчитат, когато става въпрос за интерпретиране на събитията в САЩ. “Случайно или не, вниманието се съсредоточава другаде. Това не е особеност стриктно на местната медийна среда, но когато се говори заНдруга държава, контекстът е изкривен: това важи и за новините тук, когато идват отвън. Детайлите се губят.”

Предизвикателство е и самото синтезиране на информацията: той рядко успява да говори повече по тази тема в телевизионните формати, където участията обикновено са максимум до 10 минути, а в радиото успява да разгърне мислите си до 15-20 минути.

Караджов е част от силните години на “Стандарт” и “24 часа” през първата половина на 90-те и заминава за САЩ през 1996 г. с журналистическа стипендия. “Веднага ми направи впечатление, че където и да бях, винаги ми казваха “това тук не е типичната Америка.” Така че вече 28 години търся тази типична Америка.”

В онези години започва работа за Dallas Morning News и така от един преход попада в друг. Разказва, че ако в началото на 90-те години покрай разпада на СССР е имало пик на международната журналистика и интерес към Източна Европа, то през втората половина на десетилетието той става все по-слаб. Терористичните атаки от 11 септември отново връщат фокуса към международните новини, но в посока на Близкия Изток.

Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет 

“Това, което е различно в сравнение с началото на 90-те години, е, че вече всеки в България има някаква представа или понятие какво се случва в САЩ, особено покрай видеата в социалните мрежи, и най-особеното: мисли тази представа за вярната. Някой беше казал, че “няма нищо по-опасно от малкото знание”. Изграждат се едни изкривени представи и нагласи, срещу които е по-трудно да се бориш. Така че това бих описал като ново явление: тази илюзия за знание.”

Той страни от оценки за медийната и социалната среда у нас и за това какво намира като нови явления, когато се връща в България. “Разединението у нас е факт, но е трудно да се степенува дали става по-ясно очертано, или не. Защото хората са били разделени и преди в една или друга посока, просто не са имали възможност да го изразят. Тук съществува стереотипът за “лудия чичо”, който на семейно събиране ще започне да говори за всякакви конспиративни теории и просто кимаш възпитано, просто всеки после тръгва по пътя си. Докато сега всеки може да се изказва публично за всичко. Същевременно се вижда и как хора, които са на едно и също мнение, се разминават по някои въпроси и това създава нови разединения. Тук я има и ролята на алгоритмите в социалните мрежи, които се хранят от крайните и емоционални реакции.”

“Често им разказвам истории от опита в България през 90-те, защото някои от тях имат общопрофесионална валидност. Бях на двайсет и малко, когато имах възможността да интервюирам премиер – Димитър Попов, а съответно той да ми крещи защо му задавам определени въпроси. Разбирам притеснението, което могат да имат студентите, когато пред тях се изправят хора в позиция на власт.”

Вестникарска будка през 1946 г. / Chris Ware / Keystone Features / Getty Images

Интересът към журналистиката като специалност остава висок в Калифорнийския университет, нещо, което всъщност изненадва Караджов предвид все по-малките професионални възможности за развитие. Дава пример с калифорнийското издание Long Beach Press Telegram, където преди двадесетина година са работили 120 журналисти, а сега екипът е сведен до петима. Караджов се припознава с идеализма, който често студентите носят.

“Приеха ме с журналистика в Софийския университет през 1987 г. и си спомням, че баща ми беще ужасѐн. И по двете родови линии в семейството ми има пострадали от комунизма, така че той смяташе, че влизам в една система, която е просто инструмент на пропагандата. Но точно когато излязох от казармата и започнах да уча, през 1989 г. дойдоха интересни времена…”

На кого даваш глас

“Контекст” е ключова дума и за Младен Петков, който живее в Александрия, близо до Вашингтон, на пет минути с кола от Пентагона и на десет от Белия дом. Той се разсмива гръмко, когато трябва да синтезира как отразяването на тази президентска кампания е различно от предишните. “От юли е като че ли поредица от извънредна новина след извънредна новина.”

Петков е кореспондент на БНР от годината, в която започва да живее в Щатите – 2012-а. Паралелно с това води курсове по Journalism and publishing in the digital age и Persuаsion (развиване на лидерски и стратегически умения) в магистърската програма по комуникация на университета Johns Hopkins във Вашингтон и е продуцент на свободна практика в новинарската радиостанция WTOP News. Така Петков е в позицията едновременно да предава новините от САЩ и за българи, и за американци. От години той води и музикалното предаване “Мюзик пойнт” по радио “София” и БНР Бургас.

Младен Петков, преподавател, журналист и кореспондент на БНР в Щатите

“Еднo от предизвикателствата е и че няма как да работиш с лесни обобщения. Има толкова нюанси, че няма как да кажеш, че американците мислят това или онова”, казва Петков, който дава за пример собственото си ежедневие: “Тук съм заобиколен от много прогресивни хора, но само на тридесет минути с колата и вече попадаш в среда, която може да е много различна.”

За Петков тези нюанси често могат да се превърнат в движещи сили. “Например по време на изборите през 2016 г., които Тръмп спечели, работих за телевизия в Айова.” След съобщаването на резултатите Петков и колегите му имат дълъг разговор в редакцията какво точно се случило и защо. Екипът стига до отрезвяващ извод. “Заключихме, че сме давали повече гласност на едната страна и така сме спомогнали да има атмосфера на враждебност. Разбира се, враждебността идва основно от лагера на Тръмп, но когато не даваш глас на един слой на обществото или той се отразява подигравателно, тогава се заформя недоверие към медиите. А после – и ориентиране към конспиративното.”

Като скорошен пример на предизвикателство при поднасянето на информация за българските слушатели, той посочва дезинформацията, която стана популярна по време на дебата между Тръмп и Харис: че имигрантите от Хаити ядат котки и кучета в Спрингфийлд. За Петков инсинуациите на Тръмп, върху които той упорствашe въпреки липсата на каквито и да било данни, са свързани с един по-глобален период: “Започнах да обяснявам за липсата на местни медии, които да практикуват отговорна журналистика. В тяхно отсъствие, оставаме на социалните медии и алгоритмите, които разпространяват неточната информация. Те липсват там, където има най-голяма нужда от обективна информация.”

В подкрепа на неговите опасения идват и излезлите в края на септември данни от Medill Local News Initiative към Northwestern University в Илинойс, според които една трета от вестниците в САЩ били закрити от 2015 г. до днес, като в малките градове медиите често затварят за постоянно, без да остават в онлайн пространството. “Междувременно има поколение, което сега ще гласува за първи път и то се информира от TikTok и Instagram.”

Подобно на Караджов, Петков също е притеснен за бъдещето на професията: “Все повече се налага моделът журналистиката да е странично фрийланс занимание вместо основна работа. От друга страна, може би това ще допринесе към по-малкия стрес в нея.”

Момче доставя вестник на жена в клуб Caravan през 1959 г. Fox Photos / Getty Images

За Младен Петков журналистите не трябва да забравят, че медиите трябва да са в помощ на обществото, на хората, и да напомнят, че не трябва да се приема всичко, което идва от правителството. Като важен фактор в работата на колегите му в Щатите, той вижда и гарантирането на свободата на медиите в Първата поправка в конституцията: “Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия или на нейното свободно упражняване; или ограничаване свободата на словото, или на пресата; или правото на хората мирно да се събират и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди.”

“Затова и тук не се толерира реторика, в която се призовава да се затварят медии, дори и да има личности, които да ги критикуват. Към днешен момент съществува и дискусията дали регулирането на информацията онлайн е в разрез с поправката.”

За Петков е интересен и прочитът на събитията от ъгъла на популярната култура. “Позицията на Тейлър Суифт е много важен фактор, но като че ли щеше да е по-добре за Камала Харис, ако тя беше подкрепена от примерно Bad Bunny, за да обхване латиноамериканските гласоподаватели, сред които има много тръмписти, дори и това да звучи парадоксално на фона на изказванията му срещу тях. Много от малцинствата се идентифицират с републиканците, дали заради харизмата на Тръмп, дали заради по-консервативните виждания, с които са израснали. Това е в сила и за българската общност в САЩ. Заради това и нашите имигранти подкрепят консервативните партии в България, когато гласуват “Възраждане” има много силна подкрепа от българите тук.”

Какво му прави впечатление в социалната и медийната среда, когато се върне у нас? Петков казва, че един от недостатъците в новинарския поток е, че не се дава предистория на събитията, всичко опира до сблъсък на цитати, без да се посочва коренът на проблема. Не усеща регрес у нас, а по-скоро стагнация. “Виждам, че се строят сгради и има някои нововъведения, но като цяло машината, която трябва да движи България напред, е някак спряла. Международните асоциации продължават да се ограничават до руското влияние, комунизма, корупцията. Не се е появил още партиен лидер, който да обясни на какво се дължи този застой и как да се преодолее. Политиците са прекалено заети в това да се нападат един друг, а хората в един момент ще се изморят от това.”