Дайте малко шум за Molchat Doma: Егор Шкутко за необикновения им път

От самото си начало, Molchat Doma показаха рядко срещан талант винаги да са в епицентъра на събитията. Дебютният им албум излезе през 2017 г., точно когато се заформи вълна от любопитство към източноевропейските субкултури, а Украйна, Русия и Беларус изведнъж излязоха напред с ново поколение синт-поп и даркуейв артисти. Следващите им два албума съвпаднаха с едновременно все по-големия им международен успех и все по-несигурна ситуация в Минск, където протестната вълна от 2020 г. беше жестоко потушена, но в разгара ѝ песните им звучаха по улиците. Обложките на албумите им пък се вписаха в любопитството към архитектурния брутализъм. Въпреки винтидж звука, песните им намериха неочаквана популярност в TikTok и сред новото поколение запалени по готик естетиката.

На фона на сътресенията в страната и началото на инвазията в Украйна през 2022 г., Molchat Doma окончателно напуснаха Минск и се преместиха в Лос Анджелис, а там пък ги посрещнаха всички добре познати фактори - от напрегнати президентски избори до пожари.

Molchat Doma идват на Sofia Live Festival (и по-конкретно на 28 юни във Vidas Art Arena) с първия си албум, записан след преместването им в Щатите: Belaya Polosa. В него меланхолията им е някак по-изчистена и обмислено продуцирана, а в музиката им има очевидни препратки към звука на Depeche Mode от края на 80-те.

За тях това ще бъде първи концерт в България от пет години насам: тe бяха на сцената на Mixtape 5 през 2020 г., малко преди локдауна, а репресиите около протестите в Беларус провалиха планирано участие в Пловдив малко след това.

“За последните пет години израснахме във всеки смисъл, и като хора, и като музиканти. Слушахме и открихме още музика, видяхме повече от живота. И винаги работим, никога не стоим на едно място”, казва Егор Шкутко, вокалистът на Molchat Doma, сам по себе си вкарващ още един мрачен нюанс в света на групата с все по-голямата прилика с образа на Распутин. “Репетираме, създаваме музика, в постоянно движение сме. Сто процента отдадени сме на това, което правим.”

От една планета на друга

През 2025 г. те изглеждат още по-уверени (и дори експресивни и екстровертни, колкото и странно да звучи това предвид музиката) на сцена. За това свидетелства и скорошната им сесия за KEXP. “Вече сме от три години в Лос Анджелис, така че свикнахме с новия ни живот. Но през първите две ни беше трудно да се адаптираме истински. В началото, всичко изглеждаше напълно непознато за нас, особено като се има предвид, че английският ни не беше много добър. Лос Анджелис и Минск са като две напълно различни планети.”

Егор Шкутко сравнява адапцията им с това да преминеш на следващо и по-трудно ниво във видеоигра. “Правилата се променят, ритъмът на живот е друг и трябваше бързо да помислим как да навигираме цялата тази ситуация. Мисля, че всеки премина през индивидуални моменти на стрес, объркване, дори бих казал и депресия. Сигурен съм, че установяването ни в САЩ е оставило някаква следа в новия албум, тъй като преживяхме доста заедно и със сигурност това е оформило личностите ни по неочакван начин. Но към днешен момент всичко е наред, чувстваме се здраво установени в Ел Ей.”

Molchat Doma не започват съвсем отначало и защото винаги музиката им е имала международен излаз, въпреки скромните възможности на средата в Минск, особено в сравнение с Киев, Варшава или Москва. “Би било пресилено да кажем, че сме били аутсайдери на собствената ни сцена, но просто много по-бързо намерихме международна публика от самото началото и то някак естествено, непланирано. Винаги имаше много повече интерес към музиката ни навън, отколкото в самия Беларус. В цялото съществуване на Molchat Doma, имаме навярно по-малко от десет концерта в страната ни. У дома, като че ли трябваше вече да си “някой”, за да те забележат. Ако започваш от нулата, всичко е много по-трудно.” 

Пробивът им на Запад е особено явление и заради това, че (подобно на почти всички изпълнители от Беларус), те винаги пеят на руски език, включително когато бяха поканени да направят кавър на Black Sabbath. Има ли известен парадокс в това, че триото става все по-позната пред публика, която не говори езика? “Харесва ми, дори и да не разбирам и дума” е чест коментар под песните им.

Според Егор езиковата бариера има по-малко значение, отколкото ѝ отдаваме: “Има паралел с начина, по който израстнахме с музика на английски, без напълно да разбираме текстовете. Нямахме идея за какво се пее в това, което слушахме, но нашите умове построяваха цели истории и светове само на базата на чутото и как то ни кара да се чувстваме.”

За Егор в това всъщност има нещо магическо: “В повечето случаи, това, което сме си фантазирали, не е имало много общо с реалните лирики или какво точно авторът си е представял да предаде като послание. Но не е ли това красотата на цялото преживяване, как слушателят интерпретира всичко по собствен начин? Все пак това е една от функциите на изкуството: да разпалва въображението, да даде пространство на хората да потърсят собствен смисъл и емоционално преживяване.”

Той не е особено критичен към слушателите, които може да са стигнали от тях просто защото са последвали определен тренд. “Дори и някои хора да намират музиката ни за “екзотична”, да намират нещо повърхностно привлекателно в това, че сме от Източна Европа или че пеем на език, който не разбират - това е окей. За нас е важно да почувстват нещо.”

Синт модернизъм

Обложката на новия албум, Belaya Polosa, е свързана с визуалната архитектурна линия, която те ревностно пазят и подчертава ретрофутуристичния аспект около тях. “Бруталистични сгради, панелки, празни междублокови пространства – това виждахме всеки ден. Така че по естествен начин тази среда се вписа в музиката, но също така нещо сурово, което все пак кара хората да имат реакция”, казва Егор.

Някои от сградите по обложките им се превърнаха в новооткрити туристически точки, като например хотел “Панорама” в Словакия от албума Etazhi (2018). Неотдавна, те записаха и сесия пред него.

Постройката, която е символ на новия им албум, е всъщност нереализиран проект (Palazzo dell’Acqua e della Luce) на Пиер Луиджи Нерви (1891-1979), понякога наричан “бога на бетона”. Сградата е проектирана в края на 1930-те, представена на световното изложение в Рим през 1942 г. Втората световна война осуетява плановете около построяването ѝ.

Егор намира някои доста директни връзки между постройката и музиката на Molchat Doma. “Нерви е изповядвал философията, че красотата идва от структурата, не от декоративните елементи – мислене, което и ние споделяме в работата ни. Може би и заради това хората откликват на визуалния аспект около албумите ни. Също както в музиката ни, така и в архитектурата от този период, има пространство да чувстваш и помечтаеш.”

Повече за програмата на Sofia Live Festival на www.sofialivefest.com.