Десислава Терзиева и изкуството да рисуваш с текстил

Пътят на Десислава Терзиева в изкуството идва сякаш случайно. Започва, докато следва политически науки в Оукланд. Първо с колажи от изрезки от списания, които прави, за да обработва информацията, която изучава, но без нуждата от думи. Продължава с намеси в открити пространства, концептуални творби, интерактивни инсталации и магистърска степен по скулптура от Академията на изкуствата в Кранбрук. Носещи пластовете на своя предишен живот, в нейните работи често копринени шалове, блузи и парчета от плат се превъплъщават в нови разкази от текстил. С натрупването на все повече проекти Терзиева разширява и спектъра от средства, които използва, докато изследва дълбоко лични теми като носталгията, принадлежността, взаимоотношенията и автентичността, продиктувани от дистанционната връзка с родината, която семейството ѝ заменя с живот в САЩ още през 90-те години. Говорим си за това дали емоционалният багаж на артиста, израснал далеч от България, е различен, защо текстилът е крайъгълен в нейните творби и кои са най-провокативните и неочаквано развили се външни намеси, които е създала.

Фотограф: Miriam Rosas

Спомняте ли си най-ранните си съзнателни стъпки в изкуството?

Единственият час по изкуствo, който съм посещавала, беше задължителният в основното училище. Спомням си, че рисувахме автопортрети и правихме колажи от стари списания. Спечелих награда за най-добър портрет, а майка ми запази някои от колажите, но дотам стигна всичко. Много години по-късно, докато учех Политически науки за бакалавърска степен, започнах несъзнателно да режа списания като Time и National Geographic. Правех колажи, вдъхновени от нещата, които учех. Бях изненадана колко силно може да бъде едно просто съпоставяне на изображения и заглавие – как може да изрази нещо директно и емоционално.

В какъв момент решихте да направите завой от правото в образованието си?

Започнах да правя и споделям колажите си онлайн – в Tumblr и Flickr. Влюбих се в създаването на изкуство още преди да знам какво е изкуство, дотолкова, че напуснах юридическия факултет след първата година.

От ранен етап в живота си сте извън България. Усещате ли различен “емоционален багаж” или начин на мислене в сравнение с артистите, които са прекарали целия си живот тук?

Има огромна разлика в отношението ни към родината ни. Моят багаж е романтичен и се корени в носталгията. Тръгнах си много малка и се връщах всяко лято – връзката ми е по-скоро като продължаваща любовна афера: кратки, но интензивни периоди, последвани от месеци копнеж. Bръзката ми съществува между моменти на очакване, преживяване, размисъл, копнеж.

Love & other drugs. 2025

Какво най-често провокира творбите Ви?

Ежедневието, обкръжението ми и хората в живота ми – минали и настоящи – оформят работата ми. Желание да запазя един момент. Желание да споделя шега, гледна точка, тайна. Желание да свържа неща, които изглеждат несвързани. Любопитство да откривам нишки, които минават през всичко.

Как носталгията по родината и новите възможности се смесват във Вашите работи? Какво е да наблюдаваш типични за българската култура особености, когато ги виждаш от дистанция?

Българското е във всичко, което правя, където и да е. Дори да не го мисля, то самичко се случва. Тези особености ги обожавам и си ги нося вътрешно с мен.

Защо в текстила откривате своето изразно средство и каква допълнителна стойност дава той?

Първо – достъпността му, присъствието му сред всички хора, във всички времена и места. Привлича ме да работя с материали, които вече съществуват. Обичам процеса на търсене и събиране, скритите истории, които носят в себе си. Има и лична нишка: връзката с баба ми и асоциацията с женския труд и домашността. А после идва и визуалното привличане – изобилието от шарки и цветове. Напоследък мисля за облеклото като боя, сякаш рисувам с текстил – всяка дреха е мазка цвят, а стената е платното.

Фотограф: Miriam Rosas

Имате множество намеси в открити пространства. Кои са най-предизвикателните сред тях и с кои сте постигали неочаквано добър резултат?

Най-провокативната и неочакваната всъщност беше в София. Всяка намеса беше премахната почти веднага. Вместо да провокират любопитство, те сякаш предизвикваха презрение поради своята неочакваност, липса на обяснение и т.н... Всъщност не беше много изненадващо.

Една Ваша инсталация носи името “Ако едно дърво падне насред гората и никой не е наоколо, дали то издава звук? ” Какъв е Вашият отговор?

Това беше инсталация в Детройт направих голям простор от дрехи на покрива на хотел. Инсталацията беше напълно невидима от улицата – виждаше се само от няколко по-високи сгради наоколо. Цялата концепция говори за способността да откриваме красота в ежедневието, което ни заобикаля. Такива моменти не е нужно да се случват в гора, за да бъдат нечути (или в този случай, видени). Те са пред нас през цялото време и в изкуството си все по-често ги рамкирам с намерение.

If a Tree Falls In a Forest and No One Is Around To Hear It, Does It Make a Sound?, Детройт 2020 

Какво Ви дава всяко от местата, на които най-често се подвизавате?

София – заземяване, истинско чувство за дом, принадлежност, носталгия и романтика. Детройт – комфорт, познатост, мистерия, възможност за творчески подход. Мексико Сити – вълнение, бъдеще, предизвикателство, вдъхновение. И такос. Всички те имат специфичен естетически характер, който подхранва работата ми.

Какви са ритуалите Ви за вдъхновение или за откъсване и релаксиране?

В момента единственото време, когато се откъсвам, е, когато спя. Заета съм с много вълнуващи проекти и не мога да си почина. Но не се оплаквам – обожавам тази енергия. Ще си почина, когато се върна в България през септември.

Love & other drugs. 2025

Над какво работите в момента и какво предстои непосредствено след края на този разговор?

Имам марка дрехи Paid Actor, с която се занимавам от много години. Винаги е бил малък проект, който ме е вълнувал правенето на нови дрехи от стари, намерени в магазините за втора употреба. Този септември ще я рестартирам с реално производство на колекция – вълнуващо развитие. Също така стартирам марка за интериорен дизайн Kimera Atelier с партньор в Мексико, фокусирана главно върху скулптурни лампи, изработени от хартия. И накрая, работя по самостоятелна изложба в Мексико Сити в края на октомври, съставена от изцяло нов набор от творби. А сега ще сготвя вечеря.

Десислава Терзиева е на dessislava.xyz, @slavadelic, @paid.actor и @kimera_atelier.