Основното му занимание е да се разсейва. Това явно е довело до пропуски в математиката, което съответно спъва пътя му към архитектурата. За сметка на това открива, че може да бъде полезен в сферата на графичния дизайн и в… Instagram. Там има нечовешки готин профил под името balkantron, в който си личи, че е човек, прекарал голяма част от живота си извън родината. На нашите страници обаче е по повод таланта му да разсмива хората като стендъп комик - един от най-добрите на родната сцена, която пък според него мирише на… сапун за ръце. Когато не разсмива хора, блуждае между тях. Гледа на приятелите си като на семейство, а на живота като на изненада. Като дете се смеел на големите, а сега смята, че тъжното е смешно, когато не е за твоя сметка.
Вирее ли стендъп комедията на родна почва? С какво я ториш?
Вирее, защото има хора като мен, на които им се гледа стендъп. Гледа ни се, не само защото ни забавлява и отпуска, а защото е гъдел за мозъка. Основната съставка на моя стендъп е нюйоркски сарказъм, смесен с български песимизъм. А механиката, която ползвам, е класическа - премис-пънчлайн. Премисът трябва да е максимално кратък и ясен, не е задължително да е смешен, но трябва да е интересен - той поставя основните на шегата - къде сме, какво правим, какво се случва. Пънчлайнът е туистът, изненадата и реално - смешното на края на шегата.
Как работи този формат, кое го задвижва?
Истината го задвижва. Това, че публиката е участник и няма стена между нея и човекът на сцената, и всичко се случва на живо, което е допълнително вълнение.
Къде се раждат историите ти?
От случки в живота и истински истории. Няма нужда да са мои истински истории, въпросът е да са истински. Много пъти се вдъхновявам от чужда случка или история и от нея правя шега. Защото е базирана на валидна истина и така мога да си добавя туист от мен.
Има ли във всяка шега доза истина?
Всяка добра шега е построена на валидна истина. Ако е откровена измислица, не е интересно за слушане и шегата става разказ на детска приказка...
Може ли хуморът от миналото да бъде разбран днес?
Да, може, ако сме запознати добре с контекста му. Защото най-важното нещо в комедията е таймингът (времето).
Имаме ли нужда от хумор, за да оцелеем в ежедневието си?
Аз лично имам нужда, да. Не знам дали е абсолютно правило за всеки човек. Хуморът помага да преодолеем болка и страх, които всеки среща в ежедневието си. Помага да разшифроваме света около нас. Сложните неща стават по-прости и лесни за разбиране, ако са оформени като шега. За хумора няма език и националност, има само контекст и време, а контекстът много пъти е еднакъв, защото хората имат сходни грижи и желания.
Чие национално чувство за хумор най-много ти допада и защо?
Българското! Защото си е наше, е така!
С каква история би разсмял публика в Космоса?
Много бих се радвал някоя смешка с “Овча Купел”” да работи в Kосмоса. Не за друго, просто ще е готино да има хора от квартала ми - в Kосмоса. И да схващат шегите с “Овча Купел”.
С кой известен стендъп комик би искал да излезеш на една сцена?
Флаш измисли един формат "freestyle stand-up" - всеки от публиката пише на листче дума/тема и на сцената теглиш листче, от което правиш шега. Та в този формат бих се изкефил заедно с Джери Зайнфелд да се пуснем. Иначе не виждам какво би правил известен стендъпър с мен на една сцена.
На какво ни учи смехът?
На свобода и разбирателство.
Коя е думата, която винаги те усмихва?
Попчета.