Димитър Николов е сред най-обещаващите млади актьори в България. Още преди да завърши класа на проф. Иван Добчев, той вече играеше в няколко постановки. А вече можем да го гледаме и на сцената на Народния театър. Поводът, който ни среща, обаче, е филмът „Христо” на Георги Лефтеров и Тодор Мацанов, в който Димитър играе главна роля.
Как мирише киното?
Зависи какво се снима. Но на улица мирише на доста работа и на хора, които не забелязваме, докато снимаме и докато гледаме като зрители. На много екипна работа и изобщо на много работа.
Кой вятър те довя в него?
Случайният вятър. По някакво странно стечение на обстоятелствата се озовах в тази среда, но винаги съм искал да се занимавам с това. То звучи много тъпо, но е сбъдната мечта. Оттук нататък само работа се очертава и да даваш от себе си.
Какъв е животът на клошарите?
Животът им е доста еднообразен и същевременно е труден.: за оцеляване, за живеене. Те правят всичко възможно да се спасят от едно ежедневие, което ги е заляло тотално с глада, с труда. С всичко, което ти хрумне. Опитахме се да бъдем максимално верни до оригинала. Без поза. Без някакви допълнителни окраски. Ако може да е възможно най- документално и реалистично. Да го предадем такъв, какъвто е - суров и доста труден. 
Кадър: "Христо" / България / реж. Григор Лефтеров, Тодор Мацанов
А какъв е животът пред обектива?
Максимално обран и ако можеш да вкараш максимална истина. Някаква пределност на откровението и на нещо, което имаш като лична позиция. Действието е въпреки камерата. Не заради самата камера и това, което се случва наоколо, а заради това, което имаш да свършиш като работа.
Можеш ли да опишеш филмът Христо в едно изречение?
Една нормална... Тоест не нормална. Една човешка съдба в едни брутални обстоятелства и борба за живот.
Кадър: "Христо" / България / реж. Григор Лефтеров, Тодор Мацанов
Ако можеш да избереш кинорежисьор, с кого би работил?
С братята Коен. Много ми се иска да попадна в някакъв такъв тип техен свят, който съществува по техните закони. Той е на ръба на смеха и на плача. Този абсурдизъм изключително много ме кефи в тяхното кино. Той по някакъв начин засяга всички проблеми, които ни интересуват и ни вълнуват. И някак си не е сам по себе си и същевременно е в една такава пречупена светлина, в която виждам творчеството в киното сериозно. Като да си сюрреалист в рисуването. Някаква много концептуална тяхна си гледна точка, която отстояват през годините.
А ако можеш да избереш театрален режисьор?
Може би ще се спра на български режисьори. Честно казано много бих искал да работя в театъра някой ден с Галин Стоев. Защото в киното ни се случи, но ми е изключително интересно като човек как работи на сцена. Много ми харесва начинът му на работа. 
снимка: Иван Димитров
Какво е театърът?
За мен лично е начин на живот и кауза, но в хубавия смисъл на думата. Не вдигам лозунги. Не протестирам срещу нещо. По-скоро се опитвам да съхраня, защитя и по някакъв начин да представя, излагайки себе си през някакво себеизразяване. Плюс текст, плюс драматургия, плюс всичко останало. Това се случва като някаква магия. Която се надявам ако може да пали някакви хора, както мен ме е запалила. Защото това ми помага да се съхраня като човек.
Какво се случва зад сцената?
Не е по-различно от снимачната площадка. Много работа. Изключителен екип. Най-често невероятни професионалисти. И огромната тръпка на процеса, което според мен по никакъв начин не може да се сравни с представлението. Двете сами по себе си са уникален процес.
Кадър: "Христо" / България / реж. Григор Лефтеров, Тодор Мацанов
Къде можем да те гледаме?
В Народния театър в "Синята птица" и в "На ръба" и в няколко представления в "Сфумато": "Медея майка ми", "Стъклената менажерия", "Портрет на една мадона" и едно представление с Мария Сапунджиева и Георги Кадурин, което играем в "Сълза и смях". Копродукция със Сливенския театър. И дай боже някакви нови неща.
А какво става с филма с Галин Стоев?
Филмът ще се казва "Безкрайната градина". Той е по пиесата "Приятнострашно" на Яна Борисова. Нямам точна яснота, но би трябвало скоро да бъде готов, за да може да се пуска по фестивали. Аз лично си го представям вероятно догодина. Но нямам информация.